— Давам сливи за смет, сливи за смет давам.
Жени, моми, баби и булки – разшетаха се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе. Пък смет дал Господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят:
— Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам.
— Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш.
Буля Дона зяпаше през прозореца, и с насмешка слушаше комшийските хвалби. Аматьори! С боклуци ще се хвалят. Къде са те, къде е тя.
При нея боклуци да искаш! Цяло село да повика не могат ги изрина! Толкова боклук беше събрала, че и на съседните италиански села можеше да дава в заем. Даже започна да го събира разделно – тъпче го в бели, зелени и червени чували. Ама място не остана!
Затова се договори с тоя дето се дереше в момента под прозорците й да задели половината от стоката си за нея и като приключи с комшийките да дойде при нея за да направят пазарлъка, а и време и трябваше да събере съдове за сливите.….и пак щеше да и остане боклук (тя обичаше боклуците и трудно се разделяше с тях).
Беше измислила план! Сливите които щеше да вземе срещу боклука, ще ги обяви, че са реколта от био градината и ще са за дечицата от селските детски ясли и градини. Това с децата винаги е вървежно за имиджа! Можеш да разтягаш локуми докато ти омръзне, а на тия от опашката под прозорците ѝ, докато свят им се завие!
И ще затвори устата на тия дето грачат, че лукът и марулите ѝ от био парника излизат златни като цена ( не, че не са прави), но нали не ги плаща тя от джоб тези разходи! К’во ѝ пука.”
Буля Дона се прозина и се опъна като манастирска котка. Което ще рече мързеливо! Погледна през прозореца и като видя колко още е дълга опашката с боклуците разбра, че има още много време до срещата със сливаря. Реши докато чака да пусне в нета няколко сълзливи поста за подгряване на селската любов. Нещо от сорта:” Има измъчени резултати. Този беше такъв. На мен ми костваше много тревоги и безсънни нощи…..” или „Обичам тази част от годината, когато започва строителството на първите обекти….” или „В навечерието на Велики петък се опитвам да се боря със себе си и да не мисля за някои от нещата от изминалата седмица……”. От опит знаеше, че докато има толкова много наивници да и се връзват това ще работи и ще хваща дикиш. И още няколко пъти да вдигне таксата за битови отпадъци, така ги е дресирала, че ще и ръкопляскат и ще благодарят. Льольовци! 
Щото то да събираш боклуци около себе си не е тъй лоша работа. И пари се изкарват. Пък и някоя и друга награда, ако има късмет може да си докара!
Погледна отново през прозореца. Опашката я нямаше. Беше останало само едно моме, ама в престилката му нямаше нищо! То и сливите (официалните) бяха свършили. Ей какви хора има, бе! Не си правят сметката и от глад ще умрат. Да се беше обадило това младото щеше да и даде материал колкото поиска.
Буля Дона подреди масата така, че да изглежда като отрудена стопанка и добра къщовница. Застана в поза „Казвай по-набързо, че имам още много работа” и зачака глупака със сливите да почука на вратата.
……………………….
Защо ли се бави още човека със сливите?
Материалът Сливи за смет (съвременна) е публикуван за пръв път на Промени Троян.