Един от много често задаваните въпроси към Възраждане е „Откъде ще намерите пари за осъществяване на идеите си?“. В тази връзка Възраждане работи по оптимизация на държавния бюджет. Екип от наши експерти анализира бюджета по сектори, като крайната цел е да се установят всички неефективно изразходващи се средства и да се пренасочат към държавна политика и сектори, където има недостиг. Подходът се състои в следното: събиране на информация, анализиране и установяване на проблем, изготвяне на стратегия за решаването му, оценка на риска и очаквания резултат.
Общата годишна сума, която може да бъде преразпределена и пренасочена към по-ефективно използване, по предварителна оценка е между 7 и 10 милиарда лева годишно. Обобщените данни показват, че неефективността на изразходваните средства в бюджета е в три основни посоки:
- Раздути разходи за заплати на държавни служители (3 млрд. лева на година)
- Корупционни практики (между 3 и 6 млрд. лева на година)
- Други, сравнително малки разходи (1 млрд. лева на година)
Ще разгледаме в малко повече детайли всяка група, с уговорката, че в бюджета има и множество други проблеми, които са по-малки по мащаб и няма да успеем да обобщим тук.
- Държавните служители по официални данни са над 550 000, т.е. 24,5% от трудоспособните българи, и общият годишен разход за заплати е приблизително 6 млрд. лева. По данни от март 2021 г. на всеки трима работещи българи в частния сектор се налага да заработят заплатата на един служител в обществения сектор. Анализ на състоянието на публичния сектор в различни държави по света показва, че България не е на дъното на класацията, но е далеч от добрите практики в някои от развитите държави и е необходима сериозна оптимизация на разходите за държавни служители. Някои от добрите примери по света показват, че процентът държавни служители спрямо цялото трудоспособно население трябва да бъде между 7% и 15%. В САЩ този показател е 13%, в Австрия – 15%, в Чехия – 15%, в Германия – 13%, Италия – 16%, Япония – 7%, Нова Зеландия – 11%, Румъния – 16%, Южна Корея – 10%, Швейцария – 14%. Тези данни показват, че общественият сектор в България може да бъде оптимизиран около 2 пъти от 24,5% до около 12%. Това би обогатило държавния бюджет с около 3 млрд. лева на година. Тук възникват два основни въпроса, а именно: какъв трябва да бъде механизмът за оптимизация на държавните служители и какво ще се случи с над 200 хиляди чиновници, които ще останат без работа за известен период от време? Тук е важно да отбележим, че в обществения сектор са заети и учители, оперативни полицаи, пожарникари, военни, лекари и медицински специалисти, при които не следва да има особени съкращения. От оптимизиране на разходите се нуждаят предимно административните звена към тези групи, както и държавната и общинска администрация, но дори там има добре работещи българи. Идеализирано погледнато, трябва да се освободим от некачествените назначения на така наречените „наши“ хора в администрацията, които нямат особено голяма добавена стойност към обществото. Механизмът за засичането и прочистването от тези неефективни държавни служители е сравнително прост и се използва в много сфери на частния бизнес от години. Трябва да бъде променен моделът, по който се сформира възнаграждението на всички административни звена, като се премине от фиксирани заплати към такива, които са обвързани с количеството и качеството на труда. Всяко административно звено извършва определени операции, които могат да бъдат обработка на документи, заявления, протоколи, отчети, фактури и т.н. За всяка операция трябва да се изчисли ставка, която да носи определена заработка, както това се прави в частния сектор, и тази ставка да формира една част от заплатата в края на месеца. Изчислението се извършва на базата на исторически данни, така че досегашният бюджет на съответното звено се разделя на броя операции, които същото извършва средно на месец. Получените ставки се съпоставят със 70% натоварване на служителя за месец и остатъка се изважда от бюджета. Останалата част от възнаграждението се формира от качеството на работата, като за всяка сфера се определят ключови показатели на работата (КПР), като например сгрешени документи, жалби от граждани, забавена обработка на заявление и т.н. Този хибриден модел за оценка на труда и възнаграждението ще доведе до автоматично прочистване на държавната администрация от неефективни служители и ще стимулира онези, които работят качествено. Всеки, който не работи достатъчно и не покрива стандартите за качество, ще взима минимална заплата, което ще го накара сам да напусне дадената работа и да потърси друга, а ако няколко месеца подред не покрива нормата, той може да бъде освободен въз основа на реални данни за неефективност и несправяне с работните задължения. В самите служители се поражда мотивация да извършат повече дейности, за да получат добро възнаграждение; някои от тях действително ще започнат да се стараят и в резултат дори ще получават по-високи заплати от преди.
В обобщение можем да кажем, че такъв модел стимулира работещите и ощетява мързеливите. От другата страна прочистването на администрацията ще се осъществи автоматично и поетапно, което значи, че няма да залеем бюрата по труда със стотици хиляди безработни за няколко месеца. Опитът на експертите Възрожденци в бизнеса сочи, че прилагането на този модел на автоматична оптимизация отнема между 12 и 18 месеца. Крайният резултат ще бъде около 3 млрд. лева допълнително в бюджета. От друга страна, по-малко, но по-мотивирани държавни служители, ще изпълняват задълженията си по-бързо и качествено, което само ще бъде от полза за обикновените граждани. Този процес трябва да върви заедно с въвеждането на електронно правителство и интеграция на базите данни на различните ведомства.
- По отношение на корупционните практики и загубите от тях за бюджета, е доста трудно да се направи точна оценка – по обясними причини. Различни международни доклади сочат до 30% корупция, което би означавало до 9 млрд. лв загуби за бюджета. Екипът на Възраждане е по-консервативен в оценката си и позовавайки се на раздробена публична информация, оценява потенциалните корупционни загуби на сума между 3 и 6 млрд. лева. В бюджета ежегодно се залагат около 2,5 млрд лева за капиталови разходи, които са една от възможностите за корупция в сериозни размери. Изпълнителната власт заедно с общините, които се дофинансират от централния бюджет (4 млрд. лв на година), приближават общ бюджет от 10 млрд. лева на година. Бюджетът на здравната каса, осигурителните фондове и социалните дейности надвишават 10 млрд. лева. Ако съберем бюджета на изброените звена, то можем да направим обосновано предположение, че корупционни практики се упражняват върху поне 25-30 млрд. лева. Неизвестното в случая е колко точно процента е корупцията, но ако приемем, че на това глобално ниво тя се свежда до 10-20%, то загубите за бюджета са между 3 и 6 млрд. лева, с уговорката, че може и да са доста повече. Възраждане обаче не желае да гради финансови разчети основани на предположения, затова за целите на финансовия анализ се спираме на най-консервативния вариант от 3 млрд. лева на година, изтичащи в корупционни схеми.
- По отношение на останалите малки разходи, където оценката показва около 1 млрд. лева на година неефективно изразходвани средства, то тук говорим не толкова за корупция, а за ненужни или неособено належащи разходи, свързани със сравнително малки проекти от по няколко милиона. Това може да са инфраструктурни проекти без особена добавена стойност, които се правят на парче, за да се усвои определена сума. Тези проекти често са и корупционни, но тук разглеждаме онази част от средствата, която наистина е отишла по предназначение, но просто е ненужна. Такива са голяма част от проектите по европейски програми. Поради огромния им обем и численост няма да ги разглеждаме тук, но можем да кажем, че 1 млрд. лева на година е консервативна сума, като се има предвид, че фондовете по програми на ЕС за 7-годишен период се падат средно на година по около 3 млрд. лева.
Заключението на екипа от експерти на Възраждане е, че средства в бюджета опеределено има, но не се използват по правилен начин. Оптимизацията на хазната може да доведе до преразпределение на минимум 7 милиарда лева на година. Според плана за развитие на Възраждане тези средства ще се пренасочат към приоритетни сектори като:
- Образование: за премахване на делегираните бюджети на училищата (1 млрд. лв.);
- Здравеопазване: за минимална заплата от 2 000 лева за медицинските специалисти (550 млн. лв.);
- Демография: за семейни двойки с репродуктивни проблеми (без лимит);
- Малък и среден бизнес: за подкрепа на предприемачи; селско стопанство; развитие на информационни технологии (1 млрд. лв.);
- Туризъм: за покриване на щетите от затварянето на фирми (1 млрд. лв.);
- Премахване на ДДС върху цените на книгите и лекарствата (1.5 млрд. лв.);
- Резерв за кризисни ситуации и започване ускореното изплащане на държавния дълг.
Възраждане е с номер 11 в бюлетината!
България има нужда от Възраждане!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!