В дните преди Коледа светът за българина изглежда по-различен от обичайното време. Той съществува на границата на два свята, които се осмислят до голяма степен и от обредната храна. За всеки празник тя има специфично значение, използват се определени продукти.
Строго регламентирана е храната за трите големи празника – Варвара, Сава и Никулден – 4, 5 и 6 декември. За тези дни народът шеговито казва: “Варвара вари, Сава пече, а Никола яде”.
По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярват, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив живота
На следващия ден – свети Сава, по традиция се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясна налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.
На Никулден, в чест на големия светец Николай Чудотворец, българите правят курбан от риба. Жените приготвят рибник. Избират голям шаран или друга едра риба, която се пълни с лук, орехи и подправки, предварително задушени в прясно олио. Напълнената риба се завива в тесто, а после се пече на бавен огън. Заедно с рибника поднасят обредна погача и руйно червено вино.
От нас ЧЕСТИТО на ИМЕННИЦИТЕ !