Фестивалът на сливата – много емоции въпреки кризата

Ню Йорк си има ябълка, Джорджия – праскова,  Ню Мексико – чили, а Троян си има слива. Ако в Охайо се пие доматен сок, тук се пие ракия. С този паралел на Троян и световноизвестните, направен от водещата Петя Дикова от красиво аранжираната сцена на троянския площад , започна едноседмичната фиеста – Фестивал на сливата и сливовата ракия. Като празник той има 20-годишна история и досега бе отбелязван в последния уикенд на септември.

Празникът тръгна още в петък при доста мрачно време, студ и дъжд, но това не отблъсна по-младите зрители. Те имаха шанса първи да чуят песента на фестивала, озаглавена находчиво „Живата история сме ние”- авторска песен на Боби Мирчев и Георги Георгиев – Герасим. Парчето прозвуча няколко пъти, вдъхновено изпълнено от певиците на троянското село Бели Осъм, и така „падна на сърцата”, че някои започнаха да пригласят. С възторг я прие и чаровницата Петя Дикова, която спечели сърцата с редкия талант на водеща и напълно затвърди мнението, че съчетава най-хубавото от знаменитите си родители, една от гордостите на Троян – актрисата Аня Пенчева и журналиста Сашо Диков.

В петък младото попълнение на ФА”Траяна” представи танца на Сливовия фестивал, създаден от ръководителя на ансамбъла Иван Иванов и хореографа Боряна Кънчева. Председател на конкурсите за песен и танц бе известната не само в музикалните среди водеща на музикални предавания  Ана-Мария Тонкова, която също се наслади на празника в компанията на останалите членове от това жури – Николай Несторов, ръководител на танцовия състав „София-6”, и ръководителката на група „Смехоранчета”.   Танцът и песента са част от новостите, които фестивалът „довнася” към традиционния Празник на сливата. Още първия ден започна и записването за томболата и нейната голяма награда, предоставена от хотел „Троян Плаза” – нощувки в президентския апартамент със закуски и вечери. Щастливецът ще стане известен в последния ден от програмата – 29-и септември.

В събота проясненото небе и слънцето допринесоха за още по-доброто настроение. Денят бе запазен за традицията, в която като запазена марка на сливовото шоу се откроява дефилето през централната част на града – около километър от моста при фирма „Елма” до централния площад. Живописно облечени групи от читалищата в Троян и от селата Бели Осъм и Врабево, всички със старание да бъдат оригинални, забележими и ярки, дълго подготвяли се за изявата, притеглиха към сцената мнозина от зяпачите. Бели Осъм  за пета година представиха атрактивна  ялова сватба, в която булката е дегизиран мъж, а младоженецът е роля на нежния пол. Странични коментатори полу на шега подвикваха, че тука няма яловост – отдавна съвременният мъж е предал позиции и главната роля в семейството я държи жената… Дефилето бе предвождано от  Представителния общински духов оркестър с мажоретки на Троян. Музиката и радостните закачки „придърпваха” към централния площад „Възраждане” хората, които наблюдаваха шествието. Тази година по тротоарите имаше далеч повече зрители, отколкото други години, сподели Димка Петкова от Бели Осъм, дългогодишен участник в дефилето и с 33 години стаж като секретар на тамошното читалище. Тя припомни, че Бели Осъм са сред първите участници в сливовия празник – още когато преди 20 години поставили началото му на моравата в Националното изложение на занаятите в Орешак. Мария Чавдарова от Врабево определи идеята като много добра, но сподели, че участниците са били изтормозени от чакане преди началото на дефилето – имало закъснение от първоначално обявения час. Тези, които като тях били точни, загубили доста време. Но затова пък на сцената публиката въодушевено прие програмата, подготвена и от врабевени, и от белиосъмци, аплодира ги силно, припяваше или танцуваше с тях и напълно компенсира малките неудобства. Финал на концертната част в събота постави прочутият сливенски оркестър Карандила,  който за първи път гостува в Троян. 10-имата музиканти понапрегнаха организатори и публика, тъй като не се появиха веднага на сцената, а дотъкмяваха по-продължително от обикновено инструменти и облекла, но  минутите чакане си заслужаваха.  Неуморната майсторска свирня на ромския състав и особено хората, които се извиха после по целия площад, напълно заличиха неприятното чакане, а звуците на българските мелодии се чуваха из целия град. 30 състава излязоха на сцената в първите два дни на фиестата – освен участници от Троянско имаше от Плевенско, Кнежа, Тетевен, Разград… – добре подбрани като репертоар и класа.

„Харесва ми празникът. Трябва да има празници”, каза 30-годишният Пейо Пеев от Врабево, който за първи път като танцьор е сред участниците тук. Такава е преценката и на водещата Петя Дикова – тук има много млади хора, ще ми се да вярвам, че фестивалът ще допринесе да се преобърне тенденцията младите хора да напускат не само града, но и страната. Като човек с външен поглед към нещата Петя сподели и възхищението си от кмета Донка Михайлова и нейния екип за усилията в тази посока, както и от организаторите на фестивала.

. В неделя самодейките от Бели Осъм, водени от Донка Банковска, показаха нагледно, че обладават многостранни таланти. Те не само талантливо пеят и играят, но и забъркват вкусен качамак, варят изкусителен мармалад от сливи и – щом се наложи – сами могат да запалят и казан за ракия. Всичко това можеше да се дегустира, щедро предлагано от майсторките, на градския площад край „Антик”. Същия ден Музеят на занаятите представи експозиция на открито за сливите. С особен интерес посетителите разглеждаха възстановката на стара ракиджийница. А съвременното правене на ракии можеше да се види в прочутата местна фирма „Винпром-Троян”, която от няколко години има чешки собственик. В организирания там за втора поредна година Ден на отворените бутилки посетителите научиха не само за всички етапи, през които минава съвременното производство на скоросмъртницата – от приемането на плодовете през дестилата до бутилирането на крайния продукт, но и отнесоха за спомен малки сувенирни подаръчета – отлежала троянска сливова.

Фестивалът продължава и през новата седмица, като всеки ден има концертни прояви, изложби, конкурси. Жителите на града и гостите имат възможност да се насладят и да закупят изделия от майстори на народни занаяти, които представят стоките си в специалната Улица на занаятите, наредена пред  Музея.

Публикувано в ДРУГИ. Постоянна връзка.

17 Responses to Фестивалът на сливата – много емоции въпреки кризата

  1. Pingback: Троян | Фестивалът на сливата – много емоции въпреки кризата

  2. ИП каза:

    Сигурно ще си навлека много омраза и жлъчни подмятания, но по-добре с тях и да изкажа едно различно мнение, отколкото „да се харесам” и да се включа в този „всенароден” патос.
    Какво в крайна сметка празнуваме. Празник на сливата? „Иновативният подход” в крайна сметка измести „сливата” и сме свидетели на някакъв безкраен празник с всичко налично и възможно от което и за което може да се празнува. Каквото са се сетили и представили – все било празник. Ура!
    Къде по света и в коя държава има „празник” с продължителност 9 /словом ДЕВЕТ/ дена? Къде? Карнавалът в Рио и той по-къс. Къде? Октобърфест и той по-къс. Дори в приказките за децата, когато се женят приказните герои или се честват епохални събития се казва: „Три дни яли, пили и се веселили”. Три дена и толкова. В Троян – ДЕВЕТ дена. Кои /не/приказни герои оженихме? Простотията за Немотията? Упадъка за Обезлюдяването? Кои? Или с тези 9 дена празнуваме, отбелязвайки някакво супер, ултра и епохално събитие? Кое по-точно? Да го измислим постфактум и пак да извикаме – Ура!
    Колко струва и кой плаща? Естествено ЕС. Стотици хиляди от европейския данъкоплатец. По европрограма. Голям успех. Те да бачкат и да борят кризата. Ние ще празнуваме. Девет дена! За тяхна сметка и за наше здраве. Пак ги прекарахме. Щото сме баровци. Ура!
    „Пир по време на чума”?. Не, по-лошо е!
    Хайде, честит празник! Тази година 9 дена, догодина – 19.
    Въпрос: С какво ще запомните този 9-дневен празник? Този, не „онзи”!

  3. Любител на сливите каза:

    Нека се учим от гърците, при тях е празник през цялата година. Таз година 9 догодина 19! Алилуя, ИП!
    Защо няма обаче безплатни кебапчета и бира? Нали ЕС плаща?

  4. троянец каза:

    Е? И какво като се празнува ВЕЧЕР? Хората си работят през деня. По -добре, че има повод да се съберем вечер на мегдана, отколкото да засядаме пред телевизора с ракийка и салатка.

  5. Koleff каза:

    АМАН от тъпи хейтъри! Дори и празника ще оплюете! Бил 9 дена…..И какво като е 9 дена? Като не ти се ходи- не ходи

  6. ИП каза:

    Г-н Koleff, ако говорим за „тъпи хейтъри“, огледайте първо себе си.
    Имам право на мнение и го написах. Всеки има право на мнение по въпросът – да го напише. Коментар на коментара или автора на коментара – това е нещо съвсем друго и обикновенно е плод на умствена безпомощност.
    Хейтъра чака само някой да се появи и да започне да го оплюва. Точно като вас, Koleff.
    Седмици наред в този сайт нямаше почти никакви коментари. Никой нямаше мнение за нищо. Появява се ИП и …. се започва. Ти вечно нямаш собствено мнение, Koleff. Чакаш да се появи някой и да го оплюеш. Каквото да напиша, все не е така, ама не казваш как е. Важното е да дойдеш и да си излееш отровата. В останалото време седиш в дупката на пост, тракаш със зъби и чакаш да се появя.
    *
    От 2007-ма година България е пълноправен член на ЕС. Има едни правила, едни писани и неписани закони, едни морални и общочовешки ценности, които трябва да се спазват и да се съобразяваме с тях. Дали те се харесват на хора като Koleff, това няма никакво значение.
    Добре е, че европейският данъкоплатец не знае за какво и как се харчат данъците му тук. Не ми се мисли, ако с вашите данъци някой си позволи подобно нещо другаде. Какъв ли вой ще нададе Koleff примерно? Дори да не съм написал и два реда по въпросът.
    *
    Г-н Любител на сливите, тази година бяха „усвоени“ само около 400 000 лева за този празник. Не останаха за безплатни кебапчета и бира. Да се надяваме догодина да има. Какво толкова, още някакъв си половин милион да им отмъкнем на „онези будали“ от ЕС и кеф ти безплатни кебапчета, кеф ти бира. Даже шадраване може да напълним с бира. Кой друг, ако не ние? Алилуя!
    *
    г-н Троянец, прав сте. След работният ден /за малцината останали с работа/ трябва да им се организира някакъв купон да се съберат на мегдана и да разпуснат. Такава благинка не се предвижда за европейският данъкоплатец, който след работния ден се прибира в къщи да отпочине и да събере сили на другия ден да изкара повече пари, за да има за вас и да може да си купонясвате за негова сметка. А било и криза, казват. Да бачкат „онези“ здраво, защото от догодина може да станат не девет дена, а „Девет месеца яли пили и се веселили“.

  7. троянец каза:

    Простете моето невежество, г-н ИП, но възхищавайки се на европейския данъкоплатец (може би имате пред вид гръцкият), бихте ли ми обяснили, дали парите , които България внася като член на ЕС, са по-малко от парите, които се връщат тук под формата на различни фондове и финансирания? Или даваме повече, отколкото получаваме?!

  8. ИП каза:

    „Прощавам невежеството“ ви. Парите, които трябва да получаваме като нова страна членка на ЕС са много повече от вноските ни, които плащаме като страна членка на ЕС.
    С годините – парите които ще получаваме ще намаляват, а парите за вноска ще се увеличават.
    С тези първоначални и големи присъединителни фондове би следвало да изравним стандартите и да се доближим до качеството на живот на средният европеец. Би следвало…..
    Ужасяващата некадърност на двете поредни правителства на Тройната коалиция и на Герб доведоха нещата до там, да не можем да усвоим и половината от тези фондове. Догодина „мандалото пада“. Програмният период 2007-2013 приключва.
    В период на тежка финансова и икономическа криза, ужасяваща безработица, държавен и общински финансов недоимък, аборигенски пенсии и заплати, стагнация на пазара и прочие – да имаш милиарди пари като помощи в Брюксел и да не си в състояние да ги усвоиш – това не е само некадърност. Това е престъпление.
    Не по-малка вина носят и общинските управници в България. Калпави и неадекватни проекти, измамни и лъжливи индикативни таблици, които променят според това, къде могат да се намърдат по някой проект, без цел, без стратегия… важното е да се доберат до комисионните.
    Я да ви попитам – от 2007-ма година България е член на ЕС. След 6 години не трябваше ли да сме поне малко по-богати и с малко по-добър живот? Защо не се запитате, а и да попитате тези, които избрахте да ви управляват през тези години – защо днес живеем по-зле, след като вече сме пълноправен член на ЕС?
    Имаше и предприсъединителни фондове до 2007-ма. Да сте чули поне 1 цент от тях да е дошъл в Троян пряко или косвено?
    Питайте ги вие, може и да ви отговорят. На мен отказват да отговорят. А троянските медии дори крият от вас моите въпроси и мълчанието на любимите им/ви милиционери и бившата комунистическа номенклатура, която пак повтарям – вие си я избрахте да решава съдбините ви.
    Имаше ли алтернатива? Имаше! Кой каквото търси и избира – това намира и му се радва!

  9. ИП каза:

    Все пак не ви отговорих на въпросът. Според ПП АТАКА /нямам абсолютно точни данни/ към момента даваме повече, отколкото получаваме. Възможно е да не е така. Този въпрос задайте на министър Дянков.
    По интересното е друго – след няколко години, когато приемат Хърватска за член на ЕС, вие/ние, всички българи ще трябва да плащаме повече, за да има пари за тази нова страна членка на ЕС. За февруари 2012-та година, средната работна заплата в Хърватска е 715 еуро чисто. Бруто – 1027 еуро. С 16,2 еуро повече от февруари 2011-та. Това прави около 1400 лева средна заплата.
    За да догонят стандарта на Европа, от вашата „огромна“ заплата днес и тогава – ще трябва да се заделят средства за подпомагане на Хърватия и хърватите.
    Да ви е честито! А, и за гърците ще даваме, няма мърдане.
    И как да не ни поискат да даваме при такива 9-дневни празници в едно зачезващо градче? Нали сме баровци – ще даваме! Утре, като героят на Т.Колев – Пурко!?

  10. троянец каза:

    Благодаря!
    А обяснете ми, защо ще даваме за гърците? Защото дори да работим 365+9 дни в годината = пак ще даваме за тях. Е т’ва що?

  11. ИП каза:

    Доста ме затруднявате с такъв въпрос. А ще трябва да тракам по клавиатурата една седмица 🙂 . Най-общо казано – за да не се срине „системата“. Онази система, която доведе до днешната световна финансова криза. Вие нали не очаквате акулите на Уолстрийт да понесат вина? Гърция е далеч по-удобна. Преди половин-една година американският сенат реши да си напечатат 2-3 трилиона долара и „решиха“ въпросът с дълговата си криза. Е, на такива като Гърция това е забранено. И на ЕС е забранено. Но някой все пак трябва да плати все „по-стабилният“ курс на долара. Едни зелени хартийки, които си печаташ и с които можеш да изкупуваш активите на целият свят. Или да им изпомпваш валутите, чрез петродоларите.
    В целият свят има задлъжнялост на държавите за над 40 трилиона долара. КОЙ Е ИМАЛ ТЕЗИ ПАРИ ЗА ДА ГИ ДАДЕ В ЗАЕМ? И после да си ги иска? Виртуални пари в заем срещу реални пари в дълг и изпомпване на държавите.
    Външният дълг на Гърция спрямо БВП е някъде 175%. На Люксембург – 3500%. На Хонконг – около 250%. Гърция била зле, а другите добре. Нещо не ми се връзва??
    Преди години Еквадор осъди кредиторите си и им опростиха огромната част от дълговете. За останалата част от дълга си изпочупиха краката да го изкупят при 20 цента за долар, защото и него нямаше да получат. Вижте и сравнете какво става днес в Еквадор, спрямо това, което беше преди. Е, на Гърция и останалите няма да се позволи повече подобно нещо…..
    и т.н.
    В крайна сметка нещата обикновенно започват с едни… 9-дневни празници. После ти ги изкарват през носа. Като мотив и основание 🙂 Днес всички плюят по Гърция, че щракали с пръсти, яли пили и се веселили и че за това трябвало да бъдат смачкани. Че не е точно така, на кой му пука, важното е да се промиват мозъци и да се настройват хората и народите един срещу друг. А това е една много добра среда за прикриване на други далавери и отвличане на вниманието от реалните проблеми.
    Абе, много е дълго за обяснение… спирам до тук.

  12. Иван Цоюев каза:

    ИП, знам, че ще намериш начин и мен да оплюеш – но на момента искам да те контрирам. В първото си мнение безброй пъти споменаваш думата ПРАЗНИК. Само че тук не става дума за празник, а за ФЕСТИВАЛ. Празникът трае един-2 дни. Толкова колкото беше в предишните 19 години преди да стане фестивал. Петък и събота. Всичко на всичко 2 дни. Но сега вече имаме фестивал, който е спо-дълга продълвителност и по този начин първичт ви коментар се изпразва от към съдържание.

  13. ИП каза:

    Г-н Цонев, бихте ли споменали къде и кого съм оплюл, че така предпазливо започвате мнението си, което аз уважавам? Радвам се на мненията на хората. Но, когато ме нападат необосновано и то в личен план заради мненията ми – реагирам адекватно.
    Вижте, как ще го наречем, няма никакво значение. Октоберфест също е фестивал, а не празник. Дали аз съм прав или вие – времето ще покаже. Особенно, когато „теглим чертата“ и видим кой повече ял и повече празнувал. Не смятам, че думите ми в първият коментар са се изпразнили като съдържание, само заради една думичка. Но, както казах, имате право на мнение и си го отстоявайте.
    Много ми е интересно догодина, когато няма да има „лесни“ пари от ЕС – Фестивал ли ще има или Празник по вашата логика. Което…. – има ли всъщност някакво съществено значение в случая как ще го наречем?
    Пак ще си поговорим по тази тема… нека мине малко време нещата и хората да „поизтрезнеят“, да се поуспокоят.
    Поздрави и лек ден!

  14. Koleff каза:

    Мене оплю. ИП. Ито не защото си прав, а защото усещаш безпомощността си. Искам да знаеш, че много рядко ми остава време да вляза тук и да дебна всеки коментар и да го оплюя/както казваш/, нещо, което само ти правиш. Много пъти съм се заричал да не посягам към тоя сайт, само защото знам, че тук ще се сблъскам с простотията ти…. Ти си човекът, коъто чака с нетърпение някоя тема или коментар и веднага настъпваш с негативното си отношение към всичко. Това е хейтърството. Сайта има хронология, която може да потвърдидумите ми. На всяка тема ИП-мирудия! Лошо няма! Никъде обаче не видях нито един положителен коментар. И сега същото- един фестивал и веднага срещу него. Бил девет дена……. Кой те е карал да ходиш?! Стой си вкъщи и измисляй следващия злобен коментар! Кажи ми , моля те, какво ти пречи на теб продължителността на фестивала? НЕ! По- добре не ми отговаряй, защото така или инъче аз няма да вляза повече тук и няма да го прочета. Искам само да знаеш, че благодарение на именно тази продължителност на фестивала, се даде шанс на много млади хора да се изявят. Нещо, което инъче няма ше да стане. Някой прави ли нещо по въпроса? ТИ Пеевски , правиш ли нещо по въпроса? Неможеш да казваш, че нещо неструва, без да си направил и ти ПОНЕ толкова. За първи път от толкова години видях толкова много хора на площада в Троян. И то на нещо различно от чалгата , с която все повече се свиква. Да, но на ИП му пречи , че е 9 дена…… Просто вече невиждам защо само се ядосвам…. Сега вече можеш да започваш да пишеш дългия си, абсолютно безсмислен, охулващ ме и злобен монолог.
    P.S. Можежеш да си го прочетеш/твоят монолог/ два пъти- единият заради мен, защото аз няма да го прочета. Вярвай ми!:)

  15. ИП каза:

    Тъкмо се чудех къде се е запилял личният ми биограф и цензор г-н Koleff.
    Почвам да се чудя, дали г-н Koleff не е Народният милиционер и дългогодишен член на Бюрото на ГК на БКП др.полковник Акимов. И той не позволява на хората да имат мнение. И той няма мнение като г-н Koleff, и той не знае как е, но винаги знае, че не е така.
    И той като г-н Koleff не е в състояние да обори нито едно мое изречение, но умело подменя тезите ми и започва да говори за съвсем други и различни неща.
    Такива като г-н Koleff говореха същото, вдигаха пара и ме обиждаха колко не съм бил прав последните 4 години, защо не съм си мълчал и подобни.
    Е, фактите днес говорят съвсем красноречиво, изброявам:
    1. Г-н Koleff и подобните му /за съжаление и всички останали/ днес и утре ще плащате близо 4 000 000 лева глоби по европроектите от некадърното управление на Акимов. Предупредих ли ви? Предупредих ви!
    2. Общината е на път да загуби още толкова пари от имотите на Търговия Троян, също от некадърно управление. И не само некадърно, а и нещо друго. Предупредих ли ви? Предупредих ви!
    3. Местните приходи в бюджетът на общината спадаха с всяка изминала година, не се изпълняваше нито един бюджет, всяка година „излишъците“ растяха, 1 700 000 лева от бюджета се „загубиха“ и никой не казва къде са и т.н. Днес нещата и финансовата база на която е стъпила г-жа Михайлова са изключително влошени. Предупреждавах ли за това? Предупреждавах!
    4. Поради юридическата неграмотност на юриста др.полковник Акимов – земята под панаира в Орешак бе подарена на Тр.Манастир. Забележете – с основание „Придобиване на държавна земя по давностно владение“. Пълен правен абсурд! Предупредих ли за това? Предупредих!
    5. Пълен провал по усвояване на проекти по еврофондовете. Ловеч – 116 милиона. Троян – 12-13 милиона. Лъгаха и ви мамеха колко много проекти имало спечелени. А колко са реализирани? А колко комисионни и източване на бюджета за правене на проекти заради самите проекти? Предупреждавах ли за този провал? Предупреждавах!
    6. Четири години алармирам, че в Троян няма никаква политика по отношение младите хора и че губим репродуктивната част от населението. Че това е най-големият ни проблем. Знаете ли на практика днес колко души живеят в Троян? А колко от тях са младите хора? С един 9-дневен „празник“ ли ще им замажете очите?
    7.
    8…..
    9….
    ….
    n-1 ……
    Та на кое от горното предлагате да се зарадвам, г-н Koleff? Да не изброявам всичко, че свят ще ви се завие!!!
    Много ми е интересно, че за тези неща днес никой вече не си спомня дори. Приехте го постфактум, като даденост и се примирихте. Остана само онази горчилка в мен, защото заради всички тези последствия за които ви предупреждавах и трябваше да ме подкрепите поне в морален план – вие ме оплювахте, набеждавахте и ругаехте. Е, състоянието на града днес всеки вижда. И пак някой друг или извънземен ви е виновен.
    Да не говорим, че моята работа е именно такава – да критикувам. Да критикувам и да предлагам алтернативи. Предлагах ли алтернативи? Предлагах?
    и т.н.
    Драги ми г-н Koleff, нямам, ама никакво намерение нямам да ви „оплювам“, както сте си внушили. В края на краищата вие сам сте се нагърбили с тази задача.
    Ако все пак се интересувате от нещо или какво става във вашият град – питайте. Ще ви отговоря с удоволствие. Питайте, защото от троянските медии няма как да научите за управленските „троянски потайности“ . Освен това, така е по-достойно, отколкото да ми се правите на цензор и с такава охота да ми се „завирате под юргана“ и личните дела.
    Ако не желаете – можете да продължите да пишете за „простотиите“ ми, за „тъпия хейтър“ и за други подобни от вашият „богат“ речник. Това няма да ви помогне, но поне за такива като вас, подобни квалификации ги правят щастливи поне за 2-3 минути.
    Ако някой ден пък научите какво означава думичката“хейтър“, не се притеснявайте, че ще откриете, колко много ви подхожда. За разлика от вас – не аз съм анонимният!!!
    Бъдете здрав!

  16. alexn каза:

    Стига де Koleff – не се засягай… нали за това си е форум всеки да си казва.
    То тук и без това пишат 5 човека.
    ИП си казва, ти си казваш…
    Не е необходимо да сте съгласни един с друг. Това си е дискусия. Един по директен, друг не, но мнението ти съм го чел винаги с интерес.

  17. ИП каза:

    Нещичко от Константин Павлов.
    Защо? Сигурно е една от „простотиите“ ми на „тъп хейтър“, както дълбокомъдрено и справедливо заключава г-н Koleff
    /не се препоръчва за хора, които са в невъзможност да имат собствено мнение/
    *
    I. Спомен от детството
    Детският страх е невинен.
    Детският страх има име.
    За да дам очилата на баба ми,
    тя ме плашеше с мечките.
    Аз се плашех от мечките.
    Страх ме беше от мечките.
    Но наскоро край селото
    спря катун черни цигани
    и под звуците на дайретата
    заигра кротко тромав звяр –
    моят страх дотогавашен
    с две вериги на бърните
    и прокапала козина.
    Бях и радостен,
    и нерадостен.
    С отмъстителна веселост
    шепа косми отскубнах аз,
    без да видят мечкарите…
    Детският страх е невинен.
    Детският страх има име.
    Аз растях непослушен
    и безстрашен,
    и радостен.
    Много хора ме плашеха
    по-коварно от баба ми,
    но поучен от мечката,
    унизявах страха.
    (Самият сатана дори
    направи опит да се пошегува.
    Но аз
    откъснах четвърт от опашката му
    и си направих дяволско камшиче.)
    И растях непослушен
    и безстрашен,
    и радостен!
    Като птица –
    но ястреб!
    С крила на ястреб
    и очи на ястреб.
    Плашилата градински ме само разсмиваха –
    от сламените им глави
    гнезда за кукувици правех.
    Тогава
    дребните стопани
    изтръпнаха от правилно предчувствие –
    ако разкъсам всички чучела,
    одързостените врабци
    ще накълват
    закръглените зелки.
    Бях обявен за вредна птица.
    А аз
    детински иронично заявих,
    че смелостта,
    най-мъжката от всички добродетели,
    през някои сезони
    се превръща
    в национално бедствие.

    2. Бутилката с Безименния страх
    Аз израснах безстрашен,
    непокорен
    и радостен!
    В деня,
    когато станах пълнолетен,
    дойдоха моите приятели.
    Най-смелите,
    най-честните.
    И ядохме,
    и пихме
    до среднощ…
    Среднощ.
    В минутата,
    която отбеляза
    началото на мъжките ми дни,
    една човешка сянка влезе в стаята.
    – Наздраве! – каза тя
    и ми подаде
    бутилка с непознато питие.
    Надигнах я с пиянско умиление
    и ужасèн се строполих на пода.
    Усетих как в кръвта ми се промъква
    като олово тежък,
    като гущер гаден,
    смразяващ жилите ми страх.
    А сянката, надвесена над мен,
    изрече странно заклинание:
    – О, Безименний,
    скрий се в кръвта му,
    скрий се в устните, дето целува,
    скрий се в сянката, дето го следва,
    в хляба, който яде,
    във водата
    и в мечтите му,
    и в съня му,
    в радостта му,
    и в мъката.
    О, Безименний,
    скрий се…
    Не помня повече.
    ……………………………………
    Махнете този хляб!
    Страхувам се.
    Водата е отровна!
    Пийте вие.
    Моята сянка ме шпионира –
    след мене винаги върви.
    Но аз ще я прищипна на вратата.
    Или не –
    ще я изтрия с гумичка.
    Луната искаше да се стовари по главата ми.
    Не ме умери
    и цамбурна в локвата.
    Няма да я вадя.
    Там да си стои.

Leave a Reply to alexnCancel reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.