Мистър „Да, ама не!“:Възстановяваме се след тежка болест

Петко Бочаров – журналистът, когото цял народ помни с култовата реплика „Да, ама не!“, звучала преди години в предаването на БНТ „Всяка неделя“, бе в Троян по повод книгата си „Картини от три Българии“. На 91 години да пропишеш, и това е много рядко, каза гостът, който изтъкна сегашната си възраст – 91 години и два месеца.
„Никога не съм мислил, че ще се фукам с възраст“, заяви Бочаров, който през цялото време остана прав пред аудиторията. Той показа ясна мисъл, чудесна памет, чувство за хумор, и само треперенето на ръцете от време на време издаваше, че е свидетел на три епохи от историята на България – царство, комунизъм и преходен посткомунистически период.  За разлика от повечето от нас се оказа оптимист за бъдещето на България – независимо, че преминаваме през преход, оказал се сбъркан още от самото начало. „Тук не виждам някой, който да стане свидетел на това наше оправяне, едва внуците ще го дочакат“, заяви гостът. Но бе дълбоко убеден, че България ще се превърне в една развита европейска страна.  Сега според него, преживели дълбока травма, се възстановяваме от тежка болест. За да оздравее нацията, трябва да се сменят поколенията. Но въпросът е, че Пътят е ясен. След 50 години комунизъм и атеизъм не можем да се оправим за 5 години. Когато падна Берлинската стена, единствено ние тръгнахме по писта, която не беше правилната. „Всичко е крало, разберете“, подчерта Бочаров.  Той даде своето обяснение за неблагополучията на България с кредитите, взети от смесените дружества на страната в чужбина – 365 на брой, които получили от Андрей Луканов през 1986 г. карт-бланш да взимат кредити от частни търговски банки. Така външният ни дълг набъбнал от 4 млрд. през 1986-а до 12 млрд. през 1989-а. Смесените предприятия в чужбина си присвоили парите от кредитите, появили се първите кредитни милионери и групировките, които нямаше кой да спре. Вместо да тръгнем по правилния път, тръгнахме по пътя на държавите от Южна Америка, но ще се върнем на правилната писта, бъдете сигурни, подчерта Петко Бочаров.
За книгата си авторът сподели, че е написана на един дъх, за около месец, че не е писател, но цял живот като журналист коментатор си е вадил хляба с думи. Книгата се радва на голям успех, той лично също много си я харесва.