Последните дни в града ни се случиха много неща. Част от Фестивала на сливата. Чуха се и се чуват и много коментари. Едни положителни, други – не толкова. Какво си мисля за всичко случващо се и като очакван резултат от тази активност. Празникът на сливата го има от доста години. Всеки път градът ни се пълни с хора, идващи специално, за да посетят този самобитен, наш си празник. Приятели, роднини са ни идвали на гости специално по този повод. Ще споделя наблюденията си, по-конкретно от миналата година: Седмица преди празника ми се обади една приятелка, за да запазя за нея и компанията й 7 места в хотел. Останаха 3 дни (2 нощувки). Като направя сметка, тези 7 човека са платили, да речем, по 50 лева на ден за нощувките си. Похарчили са по 20-ина лева на ден за храна, напитки и дребни сувенири. 2-ма от компанията – семейство, след посещение на Изложението в Орешак, взеха решение да си поръчат мебели от местни производители. Дали са го направили, не зная. Но на всеки 20-ина, които разглеждат, един поне поръчва нещо. Дори да не е точна цифрата, това все пак е единственият начин някой да си поръча и закупи нещо – като предварително първо научи, че ни има на света, после – разгледа какво произвеждаме. Като направим равносметка, какво се получава? 7 човека ще оставят по 70-ина лева в местни предприемачи. Това прави 490 лв. за всяка нощувка. Печалбата от тези пари ще послужи за формиране на заплати – на хората, които са ги обслужвали в хотела, на хората, които са доставяли хранителни продукти, на хората, които са изпекли хляба им, на хората, които усмихнато и любезно са ги обслужили в магазините и заведенията. Отделно, ако след разглеждането на мебелите на местните производители са си поръчали нещо, тогава и мебелистите също ще получат пари. От приходите ще се платят и данъците, което ще формира заплати за тези, които трябва да почистват и поддържат в изрядно състояние града, да организират обществения сектор и т. н., и т. н…..
Стига за предишни празници. Те бяха един-два дни. Да се замислим за сега. Пиша това в неделя вечерта. Други неделни дни центърът е пуст. Днес видях много хора, разхождащи се, разглеждащи магазинчетата, пийващи кафе или хапващи сливов пай в някое от заведенията. Няма как да знам дали всички са гости, но най-вероятно голяма част от тях – да. И абсолютно сигурно е, че са оставили пари в тукашните хотели, ресторанти, магазини, музеи… Миналата година моите приятели оставиха за 2 дни близо 1000 лв. Без да се правят статистически предположения или точни математически изчисления, за всеки е ясно какъв е порядъкът на общата сума, която ще оставят гостите на Троян – значително повече от инвестираните. А придобитите активи ще останат. Споменът за това, колко приятно са прекарали – също. Такъв спомен би ги накарал догодина отново да дойдат, да поканят и приятели. Да планират повече средства за пребиваването си, ако са установили, че има какво да се види и купи.
Разбира се, тук скептиците ще ме опонират. За всичко. Че времето не е избрано подходящо (финалните дни са работни). Че това или онова можело да се направи по-добре. Че няма предвидено нещо си, което на тях им се струва крайно необходимо. Че въпреки значителните средства, предвидени за промоутърска дейност, не е планирано отразяването от местни медии. И изобщо няма планирани никакви или почти никакви средства за местни общности и организации. Могат да се намерят още много недостатъци. И аз намирам „кусури”, ако погледна чисто технически на дейностите (имам самочувствие, че поназнайвам едно – друго за туризма във всичките му аспекти . Но предпочитам да помагам за успешното протичане на фестивала. Напълно осъзнато, при това – с удоволствие. Това, че нямам планиран хонорар, не ме тревожи, не ми създава дискомфорт, не намалява усърдието ми или професионалното ми самочувствие. Виждам несъмнената полза за всички, не само за хотелиерите и ресторантьорите. За всички, които искат градът ни да се развива, децата ни да се връщат тук – с желание и нови възможности.
Ако нещо не ми хареса много-много, се сещам за първите стъпки на децата: те не винаги са уверени. Желанието да вървят ги кара да стават, когато са паднали. Всяко първо нещо е трудно. Вместо да съдим „Фестивала- прощъпулник”, да му подадем ръка. И както е казал древният философ: „Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение”.
Инж.Иванка Църова, преподавател по специалните предмети в СОУ”Васил Левски”
Ако позволите, имам въпроси /те са заради заглавието/
– това новинарска статия ли е, отговор на нечии зададени или не зададени въпроси ли е, част от училищен урок ли е, какво е?
– заглавието на автора ли е или е на „изпращача“ Galap?
Ще изчакам някой да отговори, дай Боже и собствен коментар да напише по „изпратеното“.
Аз също ще напиша свой коментар, но не сега. Ще помоля авторът на това заглавие, тъй като е доста претенциозно, рисковано и /още една думичка, да не я споменавам/ – да даде поне някаква справка за образованието и специализациите на „професионалиста“ и в коя област са, след като още в заглавието си е позволил да анонсира написаното като „мнението на професионалиста“.
Само заради професионализма при медийните изяви отправям тази молба.
Уважаеми Пеевски, материалът е подписан – автор е инж.Иванка Църова, която преподава специалните предмети в професионалните паралелки на „Васил Левски“.
Поздрави! П.П. – подзаглавието в скобите е мое /Г.Лалева/.
Що се отнася до естеството на публикацията – очевидно е, че не е новинарска, това е мнението на един авторитетен човек. Написано интелигентно, искрено – прецених, че за читателите на сайта ще е интересно. Никой никого не задължава да бъде на същото мнение ….
Уважаема Galup, не коментирам статията/мнението, каквото сте преценили че е/ на авторката г-жа Църова.
Смятате ли, че е професионално на статия с подписал се автор, вие да слагате или да корегирате заглавието с това „мнението на професионалист“, без да дадете някаква справка за този професионализъм и на какво се базира?
Това, че някой преподава във вашето училище „специални предмети“, това не го прави автоматично професионалист… примерно при ядреният синтез. Защото няма нищо лошо в това всеки да пише или да коментира в сферата на ядреният синтез, но когато над статията/мнението, коментара/ и пр. си поставил за заглавие „мнението на специалиста“ – това води до задължително представяне на определени доказателства за едно такова твърдение.
Като говорим за професионализъм, искрено се надявам някой журналист да вземе интервю или да прочетем авторска статия за този празник/фестивал от уважавания г-н Тр.Трифонов, Председател на постоянната комисия по Туризъм и Околна среда към ОбС Троян. Той би следвало да е като един апотеоз на професионализма в сферата на туризма и околната среда в нашият китен балкански градец.
Разбира се, не сте длъжни да се съобразявате с моето виждане и „хейтърски“ претенции по въпросът. Явно доста съм изостанал от днешните нови порядки, а и както казва бай Марко Ганчев – “В преходните епохи за какъвто се представиш, за такъв минаваш.”
Поздрави и нищо лично!
Pingback: Троян | За сливите и сметта /мнението на професионалиста/
Пеевски, има ли някъде тема или коментар, на койти ти да не си на въпреки? Изобщо, остава ли ти време за нещо друго, освен да недоволстваш писмено по всички сайтове, срещу всяко изказване? Госпожа Църова е абсолютно права, че такива събития водят много хора в града ни. Аз лично, бих се радвал да има много повече подобни поводи за тържества и чествания, но искрено се притеснявам за теб. Тогава сигурно ще си изпотрошиш пръстите от мрънкане и недоволстване и ще ти изтекат очите от взиране в монитора….
Сега вместо да пишеш четири листа монолог колко съм жалък, можеш да ми затвориш устата само с един линк на твой положителен коментар.
Пздрави Колев
Г-н Koleff, какво ви каза лекарят за очите? В ред ли са?
Я ми посочете едно изречение, в което да коментирам написаното от г-жа Църова? Едно единствено посочете, г-н Koleff, една думичка!
Г-н Kоleff, посочете част от тези сайтове, в които твърдите и знаете, че пиша. Дори знаете и какво?? Предполагам – и на какъв език освен българския.
Искате линк? Ще ви дам, но първо посочете за кое „добро“ имате предвид.
Беснеете постоянно, че коментарите ми били дълги. Ами не ги четете, Koleff. Някой да ви задължава? Диваците и аборигените обикновенно общуват от по една две думички до едно изречение най-много. И Елочка Шчукина… и гениите. Да, ама аз не съм нито Елочка, нито гений и обосновавам казаното и написаното с много факти и аргументи. За да бъде логически издържано и обосновано написаното. За да няма голословни и повърхностни твърдения и оценки. Към същото се придържам и на сесиите на ОбС Троян. Предпоследната сесия, на която не присъствах беше с продължителност 31 минути и 17 секунди цялата. Като се махне „баласта“ и времето за една неадекватна точка, внесена напълно незаконно от др.Акимов, но от мое име??? – ефективната работа на ОбС за цялата тази сесия е някъде около 12 минути. Скъсали са се от работа вашите народни избранници, Koleff. Но, вие няма да напишете и една думичка за това. Защото сте зает да ме преследвате и да ми държите сметка за всяка дума.
Отделно, че в политически и медиен план – медиите и опозицията са коректив на всяко и всякакъв вид управление. Само в държави като нашата и в частност в Троян – медиите и /уж/ опозиционните партии са като едно цяло. Само аз и една ПП Атака останахме да ви „бодем очите“ и да „пречим“ на щастието и благоденствието на такива като вас, Koleff. За което – нямам никакво намерение да ви се извинявам. Беснейте и ругайте, колкото си искате.
Не ви ли омръзна, Koleff? Да анонсирате поредната лъжа или невярно твърдение, след което да правите изводи и обобщения.
Кой сте вие, Koleff, да ми казвате какво да пиша и какво да не пиша? Като какъв се изживявате – цензор, милиционерски копой? Освести се малко бе човек! То бива такова обсебване, ама при теб избива на патология.
С много информация и база данни разполагам, Koleff. Не пречете на другите читатели на сайта /които желаят/да я получават. Нямам спомен някой да ми е задал въпрос и да не съм му отговорил. Не ги плашете, Koleff, /защото вие точно това правите/да получават и различно мнение от хора „вътре в кухнята“ за нещата, които се случват, за разлика от статиите и интервютата на властимащите в „официалните“ медии, с които обикновенно ви заблуждават и промиват мозъците.
Идете при другите политически лидери, общински съветници, управленци и т.н. – те ще ви говорят единствено и само за светлото бъдеще и още по-светлото настояще от тяхното мъдро и все по-успешно управление. Ако ги откриете някъде из мишите дупки, където са се скрили, защото те се появяват в публичното пространство само по време на избори. Идете, пък дано разберете някой ден защо в Европа ни казват идиотите на Балканите. Защо всички ни се присмиват, а понякога съжаляват. Защо сме на дъното на всички европейски и световни класации. Защо Троян трайно пропада и този процес става все по-необратим. Защо олиото „стана“ 3,60 лв/л, а в някои европейски държави можеш да го купиш за 1,50 лв/л. Защо в Талин ОбС на града реши градският транспорт да стане безплатен, а тук държавата и общините правят бизнес с вас дори от изворната вода и гравитацията. Защо Банев е начело на листата на кредитополучателите на собствената му фалирана Елма, а общината и работниците от Елма ще пият студена вода, както се очертава…. и прочие. А коя е причината – те няма да ви кажат. Не само защото не я знаят?
Ама вие си се радвайте, не ви преча!
Това е последното ми общуване с вас, Коleff. Моля, нека това да важи и за вас!
Хайде със здраве!