Цветан Тончев получи тазгодишния приз за всеотдайност

Инициативният комитет определи фотографа и оператор Цветан Тончев за носител на петия приз „За всеотдайност в областта на културата, изкуството и духовните ценности „Николай Ганков“. Наградата бе връчена снощи от сина на Николай – Христо Ганков, който определи Цветан Тончев като „живата памет на Троян“, личността, която вижда духовността и изкуството през своето „малко прозорче“ – обектива на камерата или фотоапарата. Призът е изработен от Венелин Йорданов и е едно признание към тези, които раздават себе си за развитието на културата в нашия град. По традиция обявяването на приза бе предшествано от цялостен спектакъл, замислен от Христо Ганков и осъществен с помощта на актьора Венелин Йорданов и други съмишленици. Чрез него присъстващите си спомниха за Николай Ганков и неговото дело, както и за редица още забележителни личности, с които той е правил интервюта и части от които припомниха тези моменти и непреходните истини, които споделят актьорите Катя Паскалева и Стефан Мавродиев – за театъра, големият алпинист Минко Занковски – за училището за планински водачи, което той създаде в Черни Осъм, археологът д-р Иван Христов – за римската крепост Состра, поетът Недялко Йорданов – за поезията и театъра, Иван Пеевски и Мичо Думанов – за художника Иван Шошков по повод 90 години от рождението му през 2000 г., дългогодишният общински съветник Румен Скубарев – за Троянския общински съвет и за работата в него…Така чрез заснетото от Цветан Тончев преди години оживя в единно послание към съвременника онова, което е търсел Николай Ганков в стремежа си като автор и водещ на едно тв предаване да е полезен на своите съграждани. Христо бе включил и собствено интервю с вече доста остарелия Йордан Василев, който пък разказа как някога в редакцията на в.“Демокрация“ при него дошли Христо Димитров, Николай Ганков и трети троянски пратеник, чието име е забравил, и настояли да бъде троянският кандидат за депутат в първите демократични избори. Така в замисъла на Христо се преплетоха вечните истини за театъра и живота и преходните от света на политиката, както и стойностното в миналото и настоящето, и бяха памет не само за Николай Ганков, но и за много още личности, които вече не са между нас, но които носеха в себе си талант и мъдрост, нужни ни за нашето човешко съхраняване…