Седмица, посветена на Апостола

Седмица, посветена на Апостола

Седмица, посветена на Апостола

От 15-и започват проявите, свързани с годишнината от гибелта на Васил Левски. В  салона на Общината от 18 ч. гражданите ще имат възможност за среща за първи път при нас с потомък на Левски – Христина Богданова, по линия на сестрата Яна, която единствена от семейството има наследници. В сряда, 16 февруари, е ученическото състезание „Левски в нашето време“, организирано от библиотеката при читалището. То е от 17 ч. отново в салона на Общината, а час по-късно в зала „Форум“ на читалището ще бъде  литературното четене на Дружеството на троянските писатели „Поривите на любовта“. На 18 февруари е големият концерт, с който СОУ“Васил Левски“ ще отбележи своя патронен празник. Насловът е „Памет ни е нужна!“
На 19 февруари ще има няколко традиционни прояви – панихида в църквата от 9,30 ч., после ще бъдат поднесени венци пред паметната плоча на хана на Васил Спасов. В 11 ч. ще тръгне походът „По стъпките на Левски“ до манастира. В същия час ще бъде даден и стартът на крос до манастира – организиран по традиция от Клуба по ориентиране „Хемус“. В организацията на проявите в памет на най-великия българин са ангажирани Община Троян, Общинският комитет „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – Троян , НЧ „Наука“, МНХЗПИ – Троян, СК по ориентиране “ ХЕМУС „.

Публикувано в ЛИЧНОСТИ, ОБЩЕСТВО с етикети , . Постоянна връзка.

10 Responses to Седмица, посветена на Апостола

  1. Янa каза:

    ВЕЛИК!!! НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРИН И ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЯМА ДА ИМА ВТОРИ КАТО НЕГО И ЗА ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ НИКОЙ ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЕ СЕ УЧИ ОТ ПОСТЪПКИТЕ И ДЕЛАТА НА АПОСТОЛА! ЗАРАДИ ТАКИВА ХОРА КАТО АПОСТОЛА, ХРИСТО БОТЕВ И ИВАН ВАЗОВ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ. НЕКА ВСИЧКИ ДА СЕ УЧИМ ОТ НЕГОВИТЕ ДЕЛА, МИСЛИ И ПОСТЪПКИ! ТОЙ ЩЕ Е ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦЕТО НА ВСЕКИ ЕДИН БЪЛГАРИН. ПОМОГНИ, АПОСТОЛЕ, НА БЪЛГАРИТЕ И НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ГИ, ДА МИСЛЯТ РАЗУМНО И ДА СЛЕДВАТ ТВОИТЕ ДЕЛА, СЛЕДВАНИ ОТ ЧИСТИ МИСЛИ! ЕДИНСТВЕНИЯТ И ВЕЧНО ЖИВИЯТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ….!!!

  2. Уески каза:

    Дали пък не преекспонираме много с него?

  3. Янa каза:

    Ueski, ne te li e SRAM da govorish taka za takyv velik chovek, koito chovek e bylgarin?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!? Iavno v chasovete po istoria si mislil kak da zapalish porednata cigara v mejduchasieto 😛

  4. Пепи каза:

    Защо пък да няма някой ден???Лошото е, че се празнува по план-график, не се вниква в същността на празника…

  5. Иван Цочев каза:

    Уески, що за човек си! Даже те е срам да си напишеш името, а излизаш с някакъв псевдоним! Всеки би заклеймил изказване като твоето!

  6. Янa каза:

    Манталитетът на българина вече е друг, Бай Ганьо се е появил след Левски и за огрооомно съжаление българите ни гонят не идеалите на Васил Левски, а Байганьовщината! Ако някой ден прекрасен се роди втори Левски, то самите ние няма да му повярваме, защото българинът винаги е готов да търси под вола теле и трябва да помним винаги една от идеологиите на великият Левски, че ЗА ДА ПОСТИГНЕМ СВОБОДАТА СИ, ТРЯБВА ДА СМЕ ЕДИННИ, А НЕ ДА ЧАКАМЕ НЯКОЙ ДРУГ ДА НИ ОСВОБОДИ! На българите ни липсва тази единност, обща кауза и затова циганите са по-добре, защото след един тругват още 100001, а ние чакаме, чакаме…. да цъфне налъма! Затова ни остава единствено и само да се учим от постъпките, идеите и чистото сърце и душа на нашия Апостол!!! Боже, Боже, ако дядо Вазов беше жив сега, как ли щеше да опише сегашния живот на българина…..

  7. Янa каза:

    Понякога ме хваща огромен яд, че ние българите, с нашия манталитет и Байганьовщина, не заслужаваме да имаме такива велики дейци и идеолози като Левски, Ботев и Вазов! По-точно те не заслужават да имат нас….

  8. alexn каза:

    Велик българин!
    А знаете ли как сме се отнесли към брат му и сестра му след осовобжединето? А с майка му? Това е което се премълчава защото показва що за народ сме!
    Знаете ли как е умряла майка му? И то след освобождението?! Просейки… молейки се за работа и хляб? Е да не Ви мъча – самоубила се е от ГЛАД и мъка.
    Брат му занете ли как е умрял??? В свободна България??? Той е тежко ранен в освободителната война, участник е в опълчението… остава инвалид без крак и с развалено зрение /ЛЕВСКИ обесен, брат му инвалид – жертвали се милите за БЪЛГАРИЯ/ Та брат му проси, ГЛАДУВА за да изхранва сестра си ЯНА която има същата нерадостна съдба.Брат му умира просяк в СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ. Умира от туберколоза. Не се знае къде е гробът на майката на В.Левски на тази свята жена. А братът инвалид се е молил за някаква работа и е гладувал.
    Е заслужил си е уважението ВАСИЛ ЛЕВСКИ след смарта си с своите велики и БЕЗКОРИСТНИ дела. Нека почетам и майка му и брат му. И да не забравяме що за народ сме. как се отнасяме към най-добрите от нас.

  9. alexn каза:

    Добре де ще съм честен! Гробът на майката на В.Левски е открит през 1965година. До тогава през него минава път, шосе на совбодна България.
    Останките са индентифицирани. Гробът е преместен в църквата „Св. Никола“. Но ГЛАДЪТ и мизерията в които е доживяла последните си дни…
    Добре че АПОСТОЛЪТ е бил широко скроен и ще ни прости…

  10. ИП каза:

    Откъси от „Литургия за Васил Левски“; В.Дърева 2004г.
    I.
    Ние, които отричаме и Бог, и цар. Ние, които не признаваме никакви величия и авторитети. Ние, които на всекиго кусур връзваме. Ние, подозрителните към венцехваления и пиедестали. Ние, българите, вярваме в един човек. И като се взираме в снимките му, все се мъчим да срещнем неговия поглед. И да удържим, като го срещнем. Не е лесно. Защото той за нас е направил всичко. А ние за него – колкото една троха.
    В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев, една възхвала на равноапостолните братя Кирил и Методий, преписана от молитвеник, както и началните думи на песните, които е обичал – „Сал за тебе мисля, мила мамо…“, „Искам, мамо, да те видя…“, „Сбогом, моя мила…“ Има и рецепти за всякакви болести, та да лекува народа от всичките му рани. И на латиница – отрова и противоотрова. На следващата страница, петдесет и четвърта, Левски е написал само една дума:
    „НАРОДЕ????“,
    сподирена от четири въпросителни.
    Какво е това?
    Въпрос?
    Обръщение?
    Вик?
    Отчаяние?
    Упрек?
    Ако е въпрос, то отговорът е у Ботев. Мълчи народът. Мълчи. Глухо. И страшно.

    II.
    Видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието. И мястото на правдата, а там – неправдата. Всичко видях в суетните си дни.
    Има праведен, който загива в правдата си. Има нечестив, който дългоденствува в злосторството си.
    Има зло и това е, че безумният се поставя на висок чин.
    Тогава отново размишлявах за всички угнетения, които стават под слънцето. И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител. И че силата беше в ръката на тия, които ги угнетяват… А за тях нямаше утешител.
    За това облажавах умрелите, които са вече умрели, повече от живите, които са още живи. А по-щастлив и от двамата смятах оня, който не е бил още. По-добре на тогова, отколкото на оногоз, който и два пъти по хиляда години да би живял и не види добро.

    III.
    Робството е убийствено. Не само заради това, че пет века ни е нямало върху картата на света. Не само заради това, че сме останали десет века назад. Не само заради това, че са ни бесили, потурчвали, клали, набивали на кол.
    И по-страшно има
    ……………………

    V.
    И по-страшно има. Робството изяжда народа отвътре. Поколение след поколение. Човек по човек. Топят се смелост и гордост, чест и достойнство. Топят се и чезнат. За да се появят покорство и страх, подлост и предателство. И пак така, човек по човек, някой е трябвало да възвърне тоя народ към живота и към себе си. Същият тоя народ, който се е научил и е свикнал да бъде по-нисък от тревата и по-тих от водата. Същият тоя народ, който е измислил приказката за преклонената главичка и за сабята. И не само я е измислил, ами се е надявал на нея за своето оцеляване.
    А по-непоклатима от всякоя империя е робската душа. Как се съживява народ, полуумрял от страх? Как да му обясниш, че свободата няма да прецапа Дунава, нито ще преплува морето; че свободата не се дава, а се взима. Как се събужда народ, залюлян в дрямката на Ориента?
    Човек по човек.
    „Занятието ми е да облекчавам положението на българите. И обикалях, за да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България“
    Него кой е обнадеждавал?…
    …….
    VIII.
    Него кой е обнадеждавал? Главният Апостол на България никога нищо не е поискал за себе си. Освен фишеци за иглянката и една „американка“, за да не преписва по 14 часа на ден писмата до комитетите. „Американката“ така и не получил. Година и половина молел някой да преведе сръбския военен учебник. Превели го. През април, 1873-а. Докато Левски бързал да излезе пред времето, делото боледувало от комедии и дърти интриги, от неразбории, зависти и укори. Работниците за освобождението се настъпяли един друг по краката, търсели сламката в чуждото око и обвинявали Левски в лъжа и самовластие! А Анастас Попхинов написал на Дякона: „Ще се изправя един път и ще те клъцна в челото, и няма да ме забравиш завсякога!“…

    IХ.
    Народе????

    Х.
    Дали е било отчаяние? Трудно ни е да си го представим. Нали знаем – нечут характер,весел и все пее… А байонетите неприятелеви били по-малко страшни от изродиците български. „Пази се, Дяконе!“ – така е завършвало всяко писмо на Христо Иванов – Големия. „Смърт,смърт и смърт!“ – така е отреждал Левски. За всеки, който се опита да замени демократската република с деспотско-тиранска система. За всеки, който злоупотреби със служебната власт. За всеки предател. Сега търсим името на предателя. Ако е едно – по-леко ще ни е. Затуй го търсим. А всички, заловени подир приключението на Димитра Общи, издавали. Всички. И организация, и комитети, и главен апостол. Всичко
    …..
    ХIII.
    Апостола хванали на 26 декември. До Арабаконак двайсет заптии го водели. Никой не се опитал да го освободи. Никой. Оставили сме го сам. Съвършено сам. Влезнала в сила изпитаната приказка за преклонената главица. Нима Левски не е знаел, че нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им я поднесеш в къщите на тепсия. Знаел е. Тези думи са негови. Казал ги е пред съда. За първи път Левски упреква народа. За първи. И за последен.
    Но каквото и да правим, както и да се извъртаме,нашата трагична историческа вина пред Левски остава. Затуй търсим предателя. Един да е. Да не сме всички.
    Народе????
    За нас е това. За нас. Дето много обичаме цитата за кривиците, но тежко и горко на онзи, който ни ги посочи. Дето се страхуваме от мислите му, та ги изричаме наполовина. Дето сме оставили неговия живот и неговата смърт да бъдат разнищвани по всички правила на нравствения недоимък с едничката цел – да се сродят с историята. Дето се крием зад гърба му и зад гърба му вършим точно обратното на онова, което е казал. Дето искаме той на нас да заприлича, а не ние на него.
    ….
    ХV.
    Ние можем много неща. Можем да изчислим с компютър колко дни е живял. Тринайсет хиляди. За тринайсет хиляди дни той за нас е направил всичко. Ние за него – колкото троха. Много неща можем. Едно не искаме. Да видим гроба на Левски. Гроб не ни трябва. Апостола ни трябва. Да ни свестява. Човек по човек. Иначе, колкото пъти погледнем в очите му, толкова пъти ще ни пресреща една дума, сподирена от четири въпросителни:
    НАРОДЕ????

    Епилог
    А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха. И намериха камъка отместен. И не намериха тялото. И ето, застанаха пред тях двама човека в ослепително облекло. И човеците им рекоха:
    Защо търсите живия между мъртвите?

Leave a Reply to alexnCancel reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.