Две са ключовите думи, които за себе си пазя като завет на Левски – свободата и изборът. Това сподели на среща с троянската общественост и с ученици от СОУ“Васил Левски“ Христина Богданова, потомка на Апостола като наследница на най-малката дъщеря на неговата сестра Яна – Елена Красева. Единствено чрез Яна родът на Гина и Иван Кунчеви е бил продължен, другите им деца нямат свои потомци. Г-жа Богданова каза, че изборът и свободата правят човека човек, че да си достоен човек означава да си свободен по дух. Във всеки исторически период има трудни обстоятелства, но от личността зависи какво ще избере – дали ролята на жертва, която единствено хленчи и страда, или ролята на този, който променя – както е направил Левски. Христина Богданова каза още, че да носиш от кръвта на Левски – за което нямаш заслуги, това е стечение на обстоятелствата, е гордост и задължение, и че в своя живот винаги се стреми да спазва моралните закони, защото това родство задължава. В подобен дух възпитава и децата си – сина Михаил и четвъртокласничката Яна. Оказа се, че Христина има връзка с Троян – по баща, затова тук е минало детството й, и с Ловеч – учила е в ловешката езикова гимназия. Така се запознала и със своя съпруг, който е от люляковия град. Живеят в София, в същата кооперация бил някога и дядо Андрей, от когото пази детски спомени като най-достолепен представител на рода на Левски, обичащ децата и разказвал им много за великия българин и неговото семейство. Сега са останали 30-ина от този род, живеят в София и Пловдив. Сред тях има учени, лекари, журналисти. Тя самата се занимава с издателска дейност. Преди 15-ина години се срещали по традиция ежегодно в Карлово, след това позанемарили това, в последно време отново го правят. Всеки един от тях се опитва да води достоен живот. Историческата истина за Левски са я оставили за историците, за тях той е човекът – усещат го близък и „по-топъл“, отколкото останалите българи. В съзнанието й, оформено и от разкази на близките, Левски е смел и решителен, всеотдаен, свободен като дух. Обичал е риска, знаел е какво прави и как да го направи, обичал е да се шегува и да се забавлява. Бил е начетен и грамотен, сам се е образовал. Но е бил човек, това не бива да се забравя, допускал е и своите грешки.
И на големи, и на малки им бе интересно да чуят истории за Апостола – как поднесъл кафе на пашата в дома на консула Найден Геров в Пловдив и го очаровал с турския си език, как победил силен пехливанин в дунавско село…Срещата премина при силен интерес и остави присъстващите възхитени от естествеността на г-жа Богданова, от нейната искреност и благородство.
ВЕЛИКИЯТ ЛЕВСКИ!!!!!
САМО ЦСКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Предсмъртното писмо на Левски
Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.
За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. Васил Левски1873 г.
Предсмъртното му писмо е пророческа присъда за нацията ни. Има такава еретична мисъл – не просто Левски е бил гений, просто българите за 138 години просто нищо не са променили покрай себе си. Същите са си – нищо, че карат кола и се возят на самолет и говорят с мобилни телефони. Четете писмото на Левски, предсмъртното, ами то, байовци, сякаш е писано за днес, 2011-а.
Писмото започва именно с обръщението „Байовци“. В него има хем уважение, хем тънко пренебрежение към по-старите, към тези, от които е зависело и зависи всичко. Сто години по-късно още не можем да разберем, че патриархалността е слабокултурие и всички велики дела в историята на България са правени от хора на по 20 години. Е, днес няма такива хора, защото умовете и сърцата на 20-годишните просто са отлетели на Запад, на по-топло. Байовците останаха да мърморят и да имитират държава, но сякаш не забелязват, че всяко тяхно погребение е свързано със самолетен билет.
Левски казва: „не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва…“ Преди 20 години едни мекушави опозиционери на комунизма си помислиха, че са спечелили с малко, но завинаги.
Днес става ясно, че свободата трябва да се печели всеки ден. Българите не искат да разберат – те си мислят, че едно априлско въстание стига. На всеки 200 години по едно и така ще си осигурим напредъка. Тъпи български глави – човекът го е казал – работата с освобождението започва, тя не свършва там. Всеки ден човек трябва да се освобождава от нещо – огледайте се, та няма ли от какво?!
Левски казва: „Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана…“ Присмех и силен задавящ смях напира в гърлото на всеки един, който може да мисли на български. Написана е черно на бяло днешната ситуация и идеята за всичките мекерета на света и онези, които ни грабят. Връщане под сянката на султана ни очаква, ако с това се примирите, казва Васил Иванов Кунчев и ни плаши с ясновидството си. Няма такава врачка, която така тънко и точно да познае какво ще е след 138 години (годината на писане на писмото е 1873-та). Няма – и то не защото Левски вижда бъдещето, а защото си познава стоката.
Апостола казва: „Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка…“
Най-тъжната черта на българина е страхът и желанието да уредиш децата си
Заради тази цел, без Левски да го упоменава изрично, дори и тези, които са уредили децата си с апартаменти и тенекиени играчки, продължават да въздигат хората, които държат парите, и да ги гледат като слънце пред очите си. Подмазването на силния, липсата на бунт при ясни параметри на несправедливостта, желанието да спиш, докато вън крещи някой от болка и ярост – това нещо иска да ви каже Апостола.
И настоява да им потърсите сметка?! Боже мой, никога, йок, казва българинът. Дори когато става дума за неговите, изкараните с пот и кръв благини. Даваме им всичко – дори и свободата си – само да ни оставят на мира да си гледаме децата и да си пием ракията. Не щем сметка – каквото похарчите – халал да ви е…
Нека тези, които цитират удобно Левски, да знаят как той е насаждал политически некоректна омраза с думите „смърт, смърт и пак смърт…“. Такава тройна смърт заслужават „злоупотребяващи с народни пари, …които петнят името на отечеството ни, …тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си…“.
Ха-ха, днес е некоректно политически дори да си помислиш нещо лошо за хапещите краката ти помияри, та камо ли да кажеш три пъти смърт за някой, който се отметва от думите си?! О, прекрасни Левски, ела да ни видиш днес.
И ето ви поантата на Апостола: „За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт…“.
Това е, което е искал да ни каже Левски, „надявайки се, че ще доведете борбата до край“. Предсмъртното му писмо завършва с две феноменални епиграми, които българите никога не приеха на сериозно, но лицемерно цитират. Едната е „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби“. Пророк ли е бил, жив човек ли е бил, или просто ние сме си същите от ХVIII век насам?!!!
Последният удар върху тоталното българско автолицемерие е писаната милиони пъти реплика на Левски „Времето е в нас и ние сме във времето…“. Така погледната тази част от посланието е малко разочароваща. Но за тези, които не са чели продължението, ето го: „Времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние него обръщаме“. Втората част някак е пазена от очите на българчетата по учебниците. Това, което нас ни обръща и това, което ние трябва да обърнем – това е частта, която няма как да се хареса на нито един управник и строй след Левски насам. Замислете се как времето нас ни обръща и меси. И как ние него – не. От страх или мързел ние него някак си сме забравили да го обръщаме. Затова и трудно се диша.
Мартин Карбовски
В.Стандарт