„Особено силно ме впечатли преди години филмът „Покаяние“, на финала на който ставаше дума за „пътя към Храма“. С предлаганата Програма за управление в община Троян за мандат 2011-2015 г. ще опитаме да намерим поне контурите, ако не и точния Път.“ Така образно започна своето представяне на програмата кметът Донка Михайлова при общественото обсъждане миналата седмица. Михайлова обясни защо е нужна програмата и подчерта, че трябва да се довърши започнатото от двама предшественици и да се отправи поглед напред. Кметът изтъкна и друго – че в документа може да се види „надпартиен поглед върху развитието на Троян“, че са включени и стойностни, важни за обществото идеи от програмите на опонентите в предизборната борба. В програмата има 4 основни цели – общината да бъде конкурентноспособна, да се повиши потенциалът на човешкия ресурс и социалната интеграция, да се увеличи качеството на жизнената среда, да се засили местното самоуправление. Заложените приоритети са 11, като тук влизат и планирането на дългосрочно и средносрочно устойчиво развитие с изработването на Общински устройствен план / доста сложна задача, по думите на кмета, – не се вижда от гражданите, но е абсолютно необходим за развитието/, енергийното планиране, мисленето в посока възобновяеми енергийни източници, инфраструктурните проекти, сред които са път II-35 и водните цикли на Троян, Шипково, Орешак, по-нататък – и Врабево, повишаването на ефективното управление на отпадъците. На отпадъците трябва да се гледа като на ресурс и още тази година трябва да се реши как да се използва този ресурс, изтъкна Донка Михайлова. По втория приоритет – стимулиране на инвестициите, има идеи за създаване на бизнес инкубатор, както и за обособяване на индустриални зони, за Консултативен съвет към Кмета и т.н. В приоритетите не е отмината нито една важна за обществото сфера. В последвалите изказвания Румяна Кралева, по чиято идея и ръководство бе създадена Къщата на игрите в Дълбок дол, адресирана към деца и младежи с увреждания, предложи да се създаде целеви фонд за подпомагане на хора в беда, както и Троян да се включи в инициативата на УНИЦЕФ „Приятел на детето“. Михайлова приветства тези идеи и обеща да се запознае с инициативата на УНИЦЕФ. Кралева предложи още в Дълбок дол да се изгради социално предприятие, където питомците на Дома, които вече имат дипломи за калфи и чираци, да прилагат своите умения. Ганка Ангелова, председател на троянската организация на инвалидите, поиска общодостъпна среда, като сподели много проблеми на хората с увреждания, които в Троян са над 200.
Мен не ме впечатли филма – защото не съм го гледал, но останах силно впечатлен от това което видях на централния площад на града преди няколко минути. На площада и на пешеходната зона нямаше нито един човек, само една глутница от 8 кучета се давеха и тичаха от единия тротоар до другия. Според закона за животните до края на 2011 г. в населените места не трябва да има скитащи безпризорни кучета, като кметовете на общините са отговорни за изпълнението. За неизпълнение им се налага глоба. Сега вече сме 2012 г. с нов кмет /стария нищо не направи/ какво вие ще направите /вие сте длъжна по закон/ в центъра на града ни, да не се търкалят и лаят кучета?
Вместо да критикуваме само,дайте начини за оправянето на този проблем.Най е лесно да говорим, а за действие….НИКОЙ
Ами нали за това са общинари??!! За да знаят какво да направят !хахахаха. Аз затова не съм в общината – не разбирам нищо от общи приказки. Действията са от съответните общински фирми или организации. От мен се искат данъци и такси. С тези данъци и такси се оправят държавни и общински бакии…. За това въпросът е: Каково е направила общината, а не какво е направил данакоплатеца.
Прав сте Alexn!Но общинарите няма да ви се разсърдят/и не само на вас/ако им се подаде ръка, а не само критика.Защото Троян е не само на Общината.А и на нас самите граждани.В крайна сметка тя прави каквото може.И да не си слагаме грях на душите си преди Великден,нека признаем нейните приноси
И ние хората имаме една лоша черта.Поонякога виждаме само лошото, а стореното добро ….изчезва ….
Нещата са много прости и всичко може да приключи за 2 седмици. Така и така все гледаме към Америка, нека вземем техният модел. Американците са по-големи защитници на животните отколкото тотаджийката , жената на адвоката и още там някоя стара мома, но когато им писнало от скитащи, безпризорни кучета обществото взело решение. И ето нашето решение по техният модел: прибират се всички скитащи кучета включително и от крайните квартали и циганите. Дава се едноседмичен срок, собствениците да регистрират всички домашни и дворни кучета /те и сега са задължени но../ и същият срок, за тези който желаят да си осиновят от безпризорните кучета и да ги регистрират като свой /ето даваме възможност на въпросните дами на практика да докажат своето милосърдие/. Останалите кучета се евтаназират. Започваме на чисто! Следва най-важната част: жестоки глоби, за тези, които изхвърлят кучето или поколението му на улицата или не полагат подходящите грижи за него. Създаване на общинска Зоо полиция да съблюдава и проверява сигнали. Тука могат да се намесят не правителствените природозащитни организации, които могат да осигурят чипове, техника и софтуера за разпознаване на вече чипираните кучета. За две седмици проблема е решен. Кастрацията не е решение!
„В крайна сметка тя прави каквото може.“
*
Точно тук е „заровено кучето!“
Прави се не каквото МОЖЕ и трябва да се направи, а се прави това, каквото общинските управници могат да направят.
След поредния „принос“ от това общинско можене – да се примирим с радост и да кажем „Амин“???
„Стореното добро“ изобщо не е изчезнало!
За 20 години от „сторените добрини“ населението в общината е намаляло с 25-30%, икономиката е рухнала, разпродадени и приватизирани бяха много общински земя и сграден фонд, срещу които нищо не бе създадено и построено, а парите „изядени“. Социалистическият реализъм и тоталитарното управление са запазени. Бившата номенклатура също е запазена и успешно е надянала нови демократични кожи, както и още по-успешно в клишираната си риторика е заменила Москва с Брюксел, а братската съветска помощ – с още по-братските европейски еврофондове.
Защото на тези им дай само да харчат чужди пари, да разпродават и да плюскат. Когато има. Когато няма – „правят каквото могат“. А те толкова могат и напълно отговарят на потребностите и манталитета на благодарните си трудещи се и все повече нетрудещи се избиратели и данъкоплатци, които 45+20 години си ги избират все едни и същи.
Така че, уважаема РУСЛАНА ПОПСАВОВА, няма как да се съглася с вас и точно преди Великден да си сложа грях на душата като благодаря за „добрините“ на тези, които освен всичко друго, само до преди 20 години преследваха ходещите на Църква и бяха обявили Православната ни религия за „опиум на народите“, а днес се кръстят като вентилатори пред олтара.
Прав сте г-н ИП!Само че ние и избрахме.Така ,че ще си носим и този камкна шиите си.Преди да гласуваме ,трябва да помислим.Не говоря за вас конкретно и другите правилно мислещи хора .А за“ простолюдието“-моля да бъде извинена..
Много сте прав.Преди 45 гд беше точно така…И все пак да помогнем всички заедно за да защитим нашите интереси