Именитият троянски спортист Христо Гергански научи от сайта на „Ловеч Прес“, че преди повече от 3 години троянските общински съветници са му гласували награда и стипендия. Тъй като тогава е бил и студент в Националната спортна академия, гласувано му е било през следването си да получава стипендия 40% от минималната месечна заплата, дадена му е и парична премия в размер 360 лв. за бронзов медал, спечелен от него на престижно спортно състезание – Световното първенство за хора с увреждания, състояло се в Швеция. Решението е от 11.12.2007 г. Гергански обаче не е получил нито стипендията, нито паричната премия. Макар че е ходел много по лагери и съответно е отсъствал, адресът му е троянски, майка му е била жива до миналата година. Никой обаче не се е обадил, за да съобщи хубавата вест и съответно спортистът като правоимащ да ползва това, което му е било гласувано като признание на обществото за неговия висок дух и мъжество.
Христо Гергански е медалист от престижни световни състезания на лекоатлети с увреждания на опорнодвигателния апарат. Един от основателите е /както сам споделя – още от комунистическо време/ на БПА – Българската параолимпийска асоциация, която се занимава със спорт за хора с увреждания на опорнодвигателния апарат и с нарушено зрение. От 2008 г. след контузия спрял да се състезава. Дотогава е натрупал богат опит като един от големите ни състезатели на параолимпийски игри – в клас T42 и F42, в който са състезателите с ампутация на единия крак между коляното и тазобедрената става. В богатата му спортна биография има много участия на параолимпиади и сериозни постижения. В Барселона, 1992 г., когато мъртвата днес „Елма“ го е спонсорирала и това е било първото спонсорство в България на човек с увреждане, е 6-и на скок височина. През 1994 – пак с помощ на „Елма“, на първото световно състезание за хора с увреждания, е 4-и в скок дължина и в атлетическия многобой, 5-и – на скок височина. По-късно в Атина през 2004 г.  има най-добро класиране на български параолимпиец до момента – 4-о място в скок дължина, 5-о в скок височина, 6-о на 100 м гладко бягане. През 2006-а на световното в Асеен, Холандия, е пети в три дисциплини/ скок височина, скок дължина, 100 м гладко бягане/. На първото и единствено засега състезание за хора с увреждания в зала, състояло се в шведския град Болнас, е най-доброто му класиране – 3-о място и бронзов медал в скока на височина, за което е и гласуваната награда от Общинския съвет в Троян. Христо казва, че за това състезание таксата му е платена от Общината, тя е била негов спонсор тогава.
През 2008 г. след контузия спрял да се състезава. Завършил е магистратура Адаптирана физическа активност и спорт в Националната спортна академия, сега е преподавател на хонорар по тази дисциплина в Академията, същевременно работи и  като ортопедичен техник – изработва протези за долни и горни крайници във фирма ВИП+МТЛ. Има дъщеря Гергана, която след 4 месеца ще навърши 2 годинки.
Това, което са му гласували в началото на мандата си предишните общински съветници и което не е стигнало до него, е можело да подпомогне годините на труд, състезателна дейност и учение. При тази ситуация – Христо изобщо можеше и да не разбере, че е имал такава възможност от родния си град, едва ли нещо вече може да се направи и той да получи със задна дата гласуваното. „Подиграли са се с мене и с името ми. Докъде я докараха -в един град, за който се говореше с уважение и който бе в основата на създаването на спорта за хората с увреждания“, казва огорчено състезателят. И добавя :“Аз съм направил история, а те не са“.
Интересно е как е отчетено това решение – дали като изпълнено или не. И дали някой ще носи отговорност за случилото се.