Трима творци от различни области – фотография, скулптура и карикатура, направиха съвместна изложба в Троян по покана на Обществото на троянските шегаджии и чешити и лично на неговия председател – Главния лафмоабетчия Христо Белевски. Александър Иванов от Ловеч, Ахим Пурвин от Берлин и Георги Папакочев от София показмат в тази рядка по естеството си обща експозиция, че пресечна точка на „трите писти“, защото те не вървят успоредно, могат да бъдат талантът, остроумието, критичният поглед към нещата от нашия живот. Откриването бе в петък, мястото – фоайето на читалище „Наука“, посетителите – от Ловеч и Троян, българи и чужденци, представяни от Аксел Зомер, който преподава немски в Езиковата. Всички – възхитени, развеселени и обогатени, а организаторите получиха поздравления за това културно събитие.

Идеята се родила спонтанно и е свързана пряко и косвено с Празника на сливовата. Тогава Христо Белевски поканил Ахим да гостува със своя изложба на Дружеството на зевзеците. „Може да се каже, че поканата стана чрез троянската сливова и сланинка“, каза скулпторът Александър Иванов, който е член на троянското дружество на шегобийците, а като творец е доста добре познат тук чрез своите дървени пластики. Ракийката и сланинката присъстваха и този път, тъй като за троянските чешити те са неотменна част от сбирките, сигурен знак за неделимостта на душевното и телесното при българина. Успяха и сега да разтоварят сърцата и да развържат езиците, да премахнат преградите в общуването, да направят възприемането на творбите по-непосредствено.

Карикатуристът Ахим Пурвин, който има богата творческа биография /бил е дори Председател на немските карикатуристи по времето, когато имаше Източна Германия/ и е свързан тясно с България чрез ловешката си съпруга каза, че е радостен, дето се намира не в Африка, а в България и Троян. И обясни – в крайпътно заведение на автомагистрала „Хемус“ си поръчал шкембе чорба, която се оказала толкова подлютена, че той спонтанно реагирал на родния си език:“О, паприка!“/ т.е. – пипер/, но един от клиентите го „поправил“ -„Не Африка, тук е България.“ Че сме близо до реалностите на Африка обаче, показват голяма част от творбите, в които гротеската е изведена на преден план.“Гротеската е това, което България може да даде на България“, каза г-н Зомер, който е наясно с нашенската ситуация от 6-годишното си пребиваване тук.

Главният лафмоабетчия обясни името на изложбата – „трите писти“ е метафора и в пряка връзка с растителността по теметата на авторите, тъй като и тримата са плешиви. „Никога това, което бе на върха на главата ми, не ми е вършило работаФ, сподели Георги Папакочев, който – както и останалите, е горд с мъжкия си чар. За тримата автори е отличителон и чувството за самоирония – „Сега може да наречем изложбата и „трите чашки“, каза Александър Иванов. Експозицията ще може да се види в троянското читалище в продължение на месец. Тя е поредно доказателство за събитията, свързани с троянските зевзеци – малко, но от високо качество.