Традиционното заседание на Политическия комитет на Съвета на Европейските общини и региони се проведе в рамките на два дни в Осло, Норвегия. Домакин на събитието бе Гун Марит Хелгесен – председател на СЕОР, председател на Норвежка асоциация на местните и регионалните власти и съветник в съвета на окръг Вестфолд и Телемарк.
В състава на българската делегация бяха кметът на Община Тетевен и член на УС на НСОРБ – Мадлена Бояджиева-Ничева, кметът на Община Левски – Любка Александрова, и председателят на Общинския съвет на Търговище – Тахир Тахиров.
Програмата на делегатите започна с посещение на VEAS (Vestfjorden Avløpsselskap) – най-голямата пречиствателна станция за отпадъчни води в Норвегия и една от най-големите в Скандинавия. Основана е през 1976 г. като съвместно предприятие между общините Осло, Аскер и Берум, с цел да подобри качеството на водите във фиорда на Осло.
VEAS е разположена в планински район в Слеместад и обслужва над 800 000 жители. Процесът на пречистване включва премахване на азот, фосфор и органични вещества, като се използват осем процесни зали. От отпадъчните води се извличат ценни ресурси като биогаз, торове и топлинна енергия, които се използват повторно в полза на обществото. Годишно станцията произвежда приблизително 100 милиона м³ пречистена отпадъчна вода, 40 000 тона стабилизиран и дезинфекциран биотор, 60 GWh биогаз и 4 000 тона азотен разтвор. Целите на компанията са за пречистване на водите от 90% от съдържанието на фосфор и 70% от азота.
Произведеният биогаз се пречиства и втечнява до биогориво (био-LNG) в новата рафинерия, която функционира от лятото на 2020 г. При пълна мощност тя ще произвежда биогориво, еквивалентно на около 6 милиона литра дизел, което при замяна на изкопаемите горива ще намали емисиите на парникови газове с над 15 000 тона CO₂ еквиваленти годишно.
Делегацията от местни и регионални изборни лица на СЕОР участва в презентация и обиколка на съоръжението, където бе запозната с всички фази на пречистването на отпадъчните води.
След посещението на VEAS участниците продължиха програмата с т.нар. Среща на лидерите на СЕОР. Сесията бе открита с приветствено слово от кметът на Осло Анне Линдбо, заедно с председателя на СЕОР Гун Марит Хелгесен.
Първата сесия бе посветена на темите за нарастваща геополитическа нестабилност и тревожни признаци за ерозия на демократичните устои в Европа. Фокусът бе върху ролята на местните власти за защита на демокрацията в условия на дезинформация и външна намеса. Проведе се дебат, с участия на проф. Карл Хенрик Кнутсен, професор в Университета в Осло както и открит диалог за защита на гражданските права и приобщаващо управление.
Последва активна дискусия по актуални въпроси. Изразени бяха мнения за нуждата от по-задълбочени връзки и активизиране на взаимоотношенията с градове от страни от Арабския полуостров, действия и диалог срещу речта на омразата и тормоза над изборни лица, включване на децата в процеса на взимане на решение от ранна възраст и засилване на измерението на работа на СЕОР в сферата на местна демокрация.
След лидерската дискусия членовете на Политическия комитет на СЕОР разгледаха и въпросите от институционалният дневен ред. Приети бяха отчетите на работната програма и бюджета за 2024 г. Обсъдена бе процедурата по обновяване на състава на ръководните органи на СЕОР за мандат 2026 – 2028 г., както и бе прието отлагане на Конгреса на СЕОР за 2027 г. Участниците в събитието имаха възможност да чуят и презентация за проведеното проучване сред всички членове на СЕОР относно приоритетите за следващия мандат. Сред изведените резултати могат да се посочат, че средно 4-ма души във всяка асоциация работят в сферата на европейките и международните отношения, средно 17 души са ангажирани с дейности по застъпничество, същата бройка работи и за развитието на знанията и 20 души работят по външно-финансирани проекти. Сред приоритетните теми за следващият мандат са посочени тези в стълбът „Общество“ от програмата на СЕОР – Европейския стълб на социалните права, в това число принципите на субсидиарност и пропорционалност; справяне с демографските промени, миграцията и неравенството; насърчаване на гъвкави условия на труд и равен достъп до възможности; насърчават приобщаването и устойчивостта на общността и цифров и зелен преход. На второ място са всички политики, свързани с изпълнението на Зелената сделка и Политиката на сближаване.
Водният сектор като ключов компонент на устойчивото бъдеще бе тема на втория ден от програмата. Панелната сесия постави акцент върху местните решения за справедлив и устойчив подход към управлението на водните ресурси, в контекста на новата стратегия на ЕС за водна устойчивост и очаквания план за адаптация към изменението на климата (2026). Със силно участие от Европейската комисия, академични среди и кметове, дискусията се фокусира върху иновативни решения от местни и регионални власти за справяне с недостига на вода, устойчиво управление и кръгови подходи. Коментирана бе ролята на многостепенното управление и партньорствата между публичен и частен сектор, както и политическата подкрепа и финансиране от ЕС чрез инициативи като Зеления пакт и Стратегията за устойчивост на водите.
Сесията очерта редица предизвикателствата и възможностите за устойчиво водоснабдяване в Европа, в това число значението на обществените оператори в създаването на кръгови водни системи; ролята на местното ниво в адаптацията към екстремни климатични явления, както и необходимостта от повече видимост за позицията на общините в европейските политики.
СЕОР представи и дигитално „пано“ с добри практики от 23 европейски общини, част от 67 събрани инициативи за водна устойчивост. Инициативата има за цел да популяризира местните действия, да свърже усилията през граници и да засили влиянието на градовете и регионите в политическите процеси.
Вторият ден от заседанието завърши с дискусии в малки работни групи, посветени на конкретни действия и препоръки по темите за суровините и кръговата икономика. Приносът на участниците ще бъде включен в подготовката на две политически позиции на СЕОР. За целите на обсъжданията беше ползван и иновативен метод за превод на живо чрез мобилно приложение, ползващо изкуствен интелект. Участниците говорят на собствените си езици, докато текста се появява на мобилните устройства на останалите на избраният от тях език. Тестването на този метод на работа даде сравнително добри резултати, като предвид бързото развитие на езиковите модели е вероятно да може в бъдеще да се ползва и в по-големи мащаби.
The post Д-р Мадлена Бояджиева взе участие в заседанието на Политическия комитет на Съвета на Европейските общини и региони в Осло first appeared on TroyanPress.com.