За 15-и път Институтът по планинско животновъдство и земеделие в Троян бе организатор и домакин на научна конференция «Екологични проблеми на планинското земеделие». Конференцията бе с международно участие, тук дойдоха около 100 учени, 35 от които – представители на сродни научни звена от 12 страни, включително четирима учени от Китай. Форумът започна с два пленарни доклада: на директора на ИПЖЗ проф.дсн Марин Тодоров по традиционната за него и обхватна тема «Перспективи за развитие на планинското животновъдство и земеделие» и на акад.дсн Атанас Атанасов –за предизвикателствата пред нашия век, свързани с климатичните промени, селското стопанство и производството на храни. Проф.Тодоров каза, че е необходимо да се оптимизира тревнофуражното производство. Ръководеният от него институт е усъвършенствал технологиите за подобряване и използване на ливадите. Създадени са изкуствени тревостои с висок потенциал за производство на тревни фуражи – над 1 т/дка. Проучени са детайлно естествените тревостои при различна надморска височина в Родопите, Стара планина, Странджа, Сакар. В Стара планина и Родопите без допълнително подхранване пасищата могат да хранят месодайни крави и овце 180-240 дни, в Странджа-Сакар това е над 300 дни годишно. В тази област като основен проблем се очертава създаването на подходяща система за използване на тревнофуражните площи. ИПЖЗ е разработил и предложил на Министерството на земеделието и храните програми Месодайно говедовъдство, в която технологията е за отглеждане на открито, а предвиденото ежегодно увеличение на добитъка е 10 000 броя, и Месодайно овцевъдство, където финансирането ще е по програма «Катар». Тук се очаква увеличение на месодайните овце с 20 000 годишно. Поради заявения интерес за изкупуване на български «планински» агнета и подпомагане на производството им от емирство Катар, за което ЛП писа в предишния си брой, ИПЖЗ предлага към Държавен фонд «Земеделие» да се формира дирекция или отдел за подпомагане с катарски субсидии развитието на овцевъдството в Централна Стара планина и Северозападна България. Освен това Държавното предприятие и базата на ИПЖЗ да се превърне в депо с около 20 000 скотоместа за изкупуване, отглеждане и предлагане на пазара на разплодни шилета от местни планински породи. Тези шилета ще може да се вземат от онези фермери, които желаят да се включат в бизнеса отглеждане на агнета за емирство Катар. За основния проблем, който би възникнал в момента – зимното хранене, от ИПЖЗ предлагат решение – разработили са система на хранене с пелети, в които 70% е слама или царевичак, 10% – слънчогледов шрот, 4 % – минерали и витамини, останалото – зърно. Шефът на ИПЖЗ представи и примерен финансов план за ферма с 500 овце майки. На нашата наука е необходима мощна модернизация, заяви в доклада си акад.Атанасов. Според него стремежът трябва да бъде да се получава безвредна за човека продукция.
Конференцията бе съпътствана и от традиционната изложба на животни, отглеждани в ИПЖЗ – различни породи кози, овце, крави, овчарски кучета, към които посетителите проявиха голям интерес. Заседанията бяха в 3 направления: Животновъдство, Фуражно производство, Трайни насаждения, като информацията бе представяна чрез доклади или постери. За първи път тук бе представен нов за България и Европа сорт на гребенчат житняк – сорт «Свежина», селекциониран от Анелия Кътова от Института по фуражни култури в Плевен. Сортът е сухо- и зимоустойчив и служи за фураж, патентован е през 2010 г.