Щъркелът Боко
Щъркелът Боко, както е наречен от местните хора, тази година е предпочел вместо да отлети на юг, подобно на своите събратя, да остане и презимува в Априлци. Необичайното явление предизвиква вниманието на жителите на балканското градче и специалното им отношение.
Местните хора са му дали име, хранят го и внимават някой да не го нарани. Притеснени са, защото според местните вярвания щъркелите, които не са заминали на юг, биват убивани от събратята си, когато те се завърнат напролет. Зимуващият в България бял щъркел е привлякъл и вниманието на журналисти, като за неговата съдба е излъчен репортаж, превърнал го в телевизионна звезда. В резултат на предаването към организация Зелени Балкани бяха подадени серия сигнали, приканващи експертите на организацията да спасят щъркела, съобщават оттам.
Екипът на Зелени Балкани изразява задоволство от загрижеността на хората и на журналистите към белия щъркел, който освен, че се ползва с популярност и любов заради ролята си в народните поверия, е и защитен вид според действащото българско законодателство /видът е включен в Закона за биологичното разнообразие/. Цялостното отношение към щъркела и желанието на гражданите да му се помогне задължително, говорят за едно положително отношение не само към конкретния щъркел, а и въобще към природата.
Екипът на Зелени Балкани би искал да успокои всички граждани, че макар и рядко явление, зимуването на бели щъркели, а понякога и на черни щъркели, не е рядък случай за страната. Ежегодно в България, в различни райони са регистрирани от един до няколко екземпляра по време на зимните месеци. При наличие на храна, подходящи местообитания и спокойствие, щъркелите успешно презимуват и напролет посрещат идващите от юг птици. В конкретния случаи са налице няколко от тези условия, след като хората в Априлци полагат грижи за птицата и сред тях няма недоброжелатели.
Другият въпрос, който силно вълнува местните хора, е дали Боко ще бъде убит от завърналите се през пролетта щъркели. Това по-скоро е народно поверие, което не може да бъде доказано с научни факти. Да, възможно е при завръщането си в района някои по-опитни и силни мъжки щъркели да започнат да нападат Боко и да му оспорват вече заетата гнездова територия, но това поведение не е продиктувано от желание за мъст или неприязън към изостаналия тук събрат. По-скоро това е стремеж към заемане на по-добра територия или вече построено гнездо, което често се случва при щъркелите. Напълно възможно е Боко да си отвоюва правото да отгледа поколение точно в Априлци, или пък просто да отлети в друга територия, пишат от Зелени Балкани.
За появата на щъркела през зимата в планинското градче има няколко възможности. Едната от тях е това да е птица от района, която не е мигрирала поради различни причини и е останала близо до гнездото си. Разбира се, това няма как да се докаже със сигурност, защото както всички знаем, щъркелите много си приличат, и без наличие на индивидуални маркери – орнитологични пръстени, крилометки или др., трудно би могла да се идентифицира всяка отделна птица. Друга възможност е щъркелът да произхожда от популация от по-северните страни, и следвайки миграцията, да е достигнал до Априлци, като по някаква причина не е могъл да продължи пътя си на юг.
На този етап експертите от Зелени Балкани са на мнение, че за щъркела Боко е най-добре да остане в Априлци и да дочака на свобода идването на пролетта. Задълбоченото обсъждане на случая със служители на Национален Парк „Централен Балкан“ от Априлци, представители на Районната инспекция по Околна Среда и Водите /РИОСВ /- Плевен, еколога на местната община и горските служители в района налага мнението, че птицата е в добро общо състояние, в безопасност е и не е необходимо нейното улавяне и транспортиране до Спасителния център на Зелени Балкани в Стара Загора. От служители на Националния парк е поет и допълнителен ангажимент периодично да доставят риба за храна на всеобщия любимец. Върху птицата ще се извършват и редовни наблюдения и само ако се установи влошаване на състоянието й, ще бъдат направени опити за нейното улавяне.
Опита ни досега показва, че понякога макар и продиктувано от загриженост към дивите животни, тяхното улавяне и настаняване в клетки или дворове не е наложително. Не са малко случаите, когато единственото необходимо нещо за някое „бедстващо“ според гражданите диво животно, е да се остави на спокойствие или да му се даде храна, без да бъде непременно улавяно за целта. Не рядко при такива действия можем да се превърнем от „спасители“ в „злосторници“ за дивото животно.
Все пак неоспоримо е, че са още повече случаите, в които след сигнали на граждани от Зелени Балкани са спасявани множество редки и защитени видове като орли, пеликани, щъркели, костенурки и др. Всичко това показва, че няма универсални решения, а за всеки отделен случай трябва да се преценява индивидуално след консултации с експерти.