Взрив от аплодисменти за премиерата на ученическата театрална трупа

Комедията „Прозорецът” на Рей Куни бе изиграна тази вечер при пълен салон и с огромен успех от театралния състав при Общинския педагогически център. Мястото бе читалище „Наука”, публиката – предимно тинейджъри, но имаше и родители, и други граждани. Причината – не само че такова събитие – местни театрали да излязат пред местната общественост, отдавна не се е случвало в Троян, но и защото почти всички артисти – 20-ина на брой,  са ученици от театралната група с ръководител г-жа Диана Лалева. Всички те имаха много почитатели и всяка нова поява на сцената предизвикваше овациите на зрителите. Младите играха естествено, сърцато, нямаше нищо дразнещо в поведението им, нямаше преиграване. Забележителна роля направи и единственият по-зрял актьор – Свилен Димитров, компютърен специалист, който изигра министър от правителството на Блеър.. Вергиния Борисова му партнира в ролята на несъстоялата се любовница  Джейн Уърдинктън, Кристиан Атанасов бе секретарят му Джордж Пиджън, Мила Боянова – съпругата Памела Уили, управителката на хотела, където се развиваше действието – Галя Али, Валентин  Петков изигра Рони Уърдинктън, Анна Димитрова бе Гледис Фостър, като атрактивен сервитьор бе Иван Пелтешки, в трудната роля на детектива мъртвец, който впоследствие се съживява, бе Кристиан Борисов. И останалите, чиито роли бяха по-малки, се справиха блестящо: Биляна Куцарова – като главна камериерка, Алена Данова –  журналистка,  като  администраторка – Велислава Иванова, Антония Терзиева – камериерка, Венцислав Вълков – водопроводчик, Иван Касабов – охрана, гости – Николай Вълков, Кристиан Павлов Режисьорът на постановката Стоян Георгиев от Ловеч може да бъде удовлетворен от представянето. Преди спектакъла г-н Георгиев излезе на сцената и каза, че постановката се посвещава на 140 години театрално дело в Троян. Поздравления към участниците и ръководителите поднесе накрая Ценка Петрова, директор на Общинския педагогически център. За отбелязване е и друго – иначе невъздържаната, често дори невъзпитана ученическа публика сега се държа безупречно и след няколкото свирения с уста, което си позволиха няколко момчета от задните редове в началото, бе грабната  от разиграващото се на сцената и слушаше с пълно внимание и при безупречна тишина. Което за пълен читалищен салон и при публика на подобна възраст е забележително постижение