Дълго чаканата пролет веднага донесе не само слънце, радост и настроение, но и много пожари. Огньове взеха да осветяват околностите на селата, да изпепеляват не само треви, но и дървета. Да унищожават всичко по пътя си. Само в понеделник вечерта едно пътуване от Ловеч за Троян даде възможност да се наблюдават няколко пожара – повечето високо горе, в или покрай горите, където едва ли може да стигне някаква техника. Ако изобщо някой си дава труд да подава съответния сигнал или да опитва да гаси. Знаем и по селата колко и на каква възраст хора са останали – едва ли са големи възможностите на гасаческите групи…
Красива и същевременно ужасяваща бе в понеделник вечерта гледката на горящо изправено дърво край троянското село Ломец, между няколкото къщи по пътя за Троян и Ловеч и фирма „Техра“. Пламъци излизаха високо горе в короната му – като в страшен сюрреалистичен филм. Един по-внимателен поглед показа, че наоколо горят още 2-3 прави дървета. Опасност за хората или постройките им нямаше, но създаденото от природата биваше унищожено поради човешка немарливост, недоглеждане или пък поради чиста глупост и невежество. Защото и по-слабо образованите би трябвало вече да знаят, че изгарянето на треви и храсти унищожава ценния хумусен слой на почвата, че тя обеднява така. Дори да не се стигне до пожари, унищожението и загубите пак са налице.
И пак най-нормалният въпрос е – ДОКОГА ще бъдем неразумни и ще съсипваме с недомислие това, което имаме като даденост, но не притежаваме?