Най-ценните, интересни и важни за миналото на региона находки се намират в основната експозиция на музея –  в залата, проследяваща развитието на керамиката по българските земи, и в тази, посветена на металообработващите занаяти. Експонирани са керамични съдове от тракийската и римската епохи, монети, бронзови и сребърни накити от Античността и Средновековието, разказа тя.

Освен медальон-камея с изображението на богинята Изида, открит при разкопки, ръководени навремето от покойния Георги Китов, интерес представлява и фрагмент от римска военна диплома, открита през сезон 2018 г. Фрагментът, макар и малък по своите размери – 3,3 на 3,8 см, дава интересна информация за заселен ветеран от помощните военни част на Долна Мизия в околностите на кастела „Состра“. Дипломата е на войник от Първа Елиева Атонска кохорта. Датира се между 153 и 156 г., вероятно 10 март 155 г.

През 2005 година към Музея на занаятите е изграден лапидариум, съхраняващ значими епиграфски паметници от региона. Това са официални надписи, издигнати от войниците и командващите офицери на кохортите, лагерували в Состра, надгробни и оброчни надписи, две римски милиарни колони, похлупак от саркофаг, постаменти и колони.

Системни археологически разкопки за проучване на най-старата история на Троян и неговите околности Музеят на занаятите започва да прави от 1979 г. Това налага създаването на фонд „Археология“, въпреки различния му тематичен обхват.

В изпълнение на съвместна програма между Музея на занаятите, Археологическия институт с музей при БАН и Института по тракология през 1979 година започва проучване на тракийското наследство по горното течение на реките Бели и Черни Осъм и техните притоци. При археологическите разкопки проведени в с. Дълбок дол, при проучване на тракийски могилен некропол от II в. под ръководството на Георги Китов е открит един от най-значимите експонати на музея – медальон-камея с изображението на богинята Изида.

През годините са проучени могилни некрополи в с. Орешак, махала Габърска, Турлата, с. Терзийско, римските станции „Монтемно“ и „Ад Радицес“, средновековното кале в с. Добродан.

Двата големи и най-добре проучени обекта, от които в музея постъпват най-много археологически находки, са римската станция Состра (проучвана през годините от Т. Тотевски, Сергей Торбатов и, най-вече, от проф. Иван Христов) и от късноантичната и средновековна крепост на хълма в местността Калето в с. Дебнево. Калето е обект на археологически разкопки в периода 1974 – 1987 г., възстановени през 2019 г. под ръководството на доц. д-р Стилиян Иванов от НАИМ-БАН. Изложба с находки от последния археологически сезон може да бъде разгледана във фоайето на музея, припомня БТА.

През годините музеят се стреми да съхранява и експонира по подходящ начин  движимото археологическо наследство на Троянския край, подчерта Нина Димитрова.