Тържествената церемония се състоя пред бюст-паметника на командващия руските части в битката генерал-лейтенант Павел Карцов в централната градска част. Венци и цветя на признателност поднесоха представители на местната и държавната власт, политически партии, културни и образователни институции. Военнослужещи от формирование 24 430 – Троян застанаха на почетен караул пред паметника, а в честването участваха и представители на троянския Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства и Представителен общински младежки духов оркестър с мажоретки  – Троян.

Всички сме свикнали да смятаме, че превземането на Плевен на 10 декември 1877 година е преломният момент в Руско-турската освободителна война. От капитулацията на Осман паша до Одринското примирие ще минат само 52 дни, но в онзи момент нито краят на войната се вижда, нито изходът ѝ е предрешен, припомни Даниела Банкова, уредник в Музея на занаятите.

Повече от пет месеца след десанта при Свищов руските войски контролират около една трета от съвременната територия на България. Противостоят им отлично снабдявани и боеспособни турски армии, които държат ред стратегически позиции. Кървав хаос цари в голяма част от Южна България. По тази причина, още край Плевен, е решено три основни войскови групи да се придвижат през Балкана, преди турската армия да е осъществила своите планове за укрепване и задържане на старопланинските проходи. Една от тях е 6 000-ят отряд на ген. Павел Карцов, който от 3 до 7 януари 1878 г. отвоюва Троянския проход в кошмарно люта зима и студ от минус 20 градуса.

Руските войски са подпомогнати активно от местно население, което охранява пътищата, пази фланговете, отбива набезите на башибозуците, събира сведения за противника и разузнава околността. Действията на отряда са подпомагани от въоръжени български доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи доброволци. Противниковият османски гарнизон е в състав от 6 табора и 100 войника от султанската гвардия с 2 оръдия. Топовете на руската армия са пренасяни на ръце през планината, свидетелстват спомени на български участници в битката. Завинаги в хрониките на войната остават имената на Цеко Петков, Георги Попов, архимандрит хаджи Макарий, допълни Банкова.

Генерал-лейтенант Павел Карцов разделя отряда си на 3 колони: лява с командир полковник Митрофан Греков, дясна с командир полковник граф Николай Татишчев и централна с командир генерал-лейтенант Павел Карцов. Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия на 23/26 декември-3/7 януари 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг. В 1 ч. 10. минути на 7 януари е превзета най-високата част на прохода Орлово гнездо. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Спускането по южния склон на прохода предизвиква недоумение сред турското командване. Свидетелството на турски парламентьор е убедително:

„Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“

Превземането на Троянския проход предизвиква паника сред турските сили в Стрямската долина. Отрядът на генерал Павел Карцов с лекота овладява село Христо Даново, градовете Сопот и Карлово и село Калояново. В следващите бойни действия достига до Галиполския полуостров.

При превземането на прохода повече от 140 бойци остават в снежната прегръдка на Балкана, от куршум загива водачът и разузнавач Христо Исикийски, завинаги на 29 години остава и руският капитан Швейбудски.

Венци и цветя бяха поднесени и на паметника на загиналите руски войни в село Балканец, както и на Карцовия бук в местността „Беклемето“. Паметник на генерал Павел Карцов има и в село Христо Даново, и град Карлово. Улици в Троян, Сопот и Карлово носят неговото име.

В чест от победата на руското оръжие на най-високия дял от Троянския проход е издигната „Арка на победата“. В близост до нея е вековният Карцов бук, свидетел на битката. Карцовият бук е наречен така, след като генералът врязва сабята си в него – презумпцията е, че руската сабя ще отсече главата на вековната Османска империя.