Стряскащи числа като съпоставка между преди и сега в областта на овощарството представи проф.Димитър Домозетов по време на научна конференция в Троянския институт по планинско животновъдство и земеделие миналата седмица. Конференцията бе по темата „Екологични проблеми при производството на плодове в планината – традиции и перспективи” и в нея участваха учени от цялата страна, както и от Сърбия. Докладът на проф.Домозетов, който над 20 години е ръководил Института по черешата в Кюстендил, бе един от трите пленарни доклада. В България овощарството през 1989 г. е произвело продукция 1 810 000 т, а пред 2011 г. – 163 108 т. Площите с овощни насаждения през годината, когато падна режимът на Живков, са заемали 1 124 000 дка, през 2011-а са се свили до 385 000 дка. Самото производство на плодове в България общо бележи намаление 11,1 пъти в годините на прехода, като най-драстично е то при крушите – 37,2 пъти. При ябълките намалението е 11,3 пъти, при сливите – 4,3 пъти. Като причина за тази тъжна констатация, която не е изненада за нито един потребител, ученият изтъкна липсата на пазари, на техника, на познания за отглеждане у тези, които са наследили градини с овошки, на здрав посадъчен материал, на достатъчно субсидии. Докато в Европа на дка дават от 100 до 300 евро, при нас става дума за 20-ина лв., подчерта проф.Домузетов. Според учения овощарство без поливане е нищо. Същевременно той изтъкна, че чрез овощарството – ако държавата обърне внимание на този отрасъл, може да се решат и проблемите с безработицата, и с демографската криза. Изчисленията сочат, че 3 дка овощни насаждения финансово могат да поддържат един човек цяла година. Домозетов изтъкна, че трябва да се създадат клъстери между науката, производството и нужното политическо лоби.