Тези кандидаткметски „дебати“ са голям майтап и реална полза за градът от тях няма, ако изключим момента с шоуто. Подобни дебати по определени теми би следвало да се водят не един път преди изборите, а многократно между изборите.
Обикновено „дебатиращите“ си определят една две безлични и общи теми плюс по една две минути за встъпление и заключение. За да не е чак толкова скучно – задават и отговарят по на един въпрос помежду си.
На практика публиката гледа и слуша как кандидатите могат да говорят, четейки какво са им написали от предизборните щабове. Нещо като Иванчо и Марийка, които четат в клас домашното си, което им го е написал някой друг. Въпреки това публиката, ако е по-грамотна, би могла да забележи до колко кандидатите са наясно и са убедени какво изобщо четат, както и да определят нивото на тези, които стоят зад тях под формата на щабове, ПР-агенции, консултанти и т.н. Възможно е някой от кандидатите сами да са се подготвили, което също личи, но обикновено такива са рядкост.
В крайна сметка, колкото е възможно един смъртен да нахрани цяло село с една риба, толкова е възможно за 2-3 минути да се анализира по една тема и да се дадат конкретни решения, ако ще кандидатът да чете написаното или да говори наизустеното със скоростта на Мирча Кришан.
От тук следва, че ползата от този дебат, касаеща коя да е тема е въздух под налягане и би впечатлил единствено дебилите сред публиката.
След като няма реална полза, касаеща “темите“ на дебата – кое все пак би било полезно за избирателя. Това би следвало да е нивото на обща култура, нивото на познаване на политиката и администрирането на Троян, нивото на политическата биография и обществената дейност, нивото на бърза реакция, нивото на риторика и ораторски умения и т.н. Да, ама при такъв формат на „дебата“ – това няма как да се случи.
Не случайно всички се договарят да влезнат в една предварително уточнена рамка, гледайки дори да е възможно най-малката. Колкото по-малка – толкова шансовете им да „не сбъркат“ или да „не се изложат“ са по-големи.
Как би следвало да протече едно подобно предизборно събитие с участието на всички кандидати пред публика. Тъй като кандидатите са с претенции да определят живота на десетки хиляди хора и да управляват една община – те би следвало да са достатъчно подготвени и не е необходима предварителна подготовка по конкретни теми в някаква тясна рамка. Те трябва да са готови да отговарят по всички теми и на всички въпроси. Чии въпроси – ами на гражданите /ако има такива/. Ако няма граждани и въпроси – какъв е смисълът изобщо от подобна говорилня?
И така – гражданите предварително си задават въпросите персонално към всеки кандидат. Въпросите се групират по отделно за всеки кандидат. Водещият вади на случаен принцип от съответната купчинка въпрос към кандидата и той отговаря в рамките на една минута. После въпрос към следващия, после към следващия и така – до като се изчерпят всички въпроси към кандидатите. Няма никакво значение, че броят на въпросите към отделните кандидати може да е различен. Тук може да се направи договорка, при изчерпване на въпросите за даден кандидат – водещият на случаен принцип от зададените вече въпроси към другите кандидати да изтегли един въпрос и да го зададе на този, към когото са се изчерпали въпросите. Така ще има равнопоставеност.
При такъв регламент имаме най-смисленото нещо – участието на гражданите и възможността им реално да преценят качествата и възможностите на кандидатите. След което те, гражданите, да са наясно на кой ще дадат правото да се разпорежда със собствения им живот и бъдеще.
Иначе за какво и за кого е предназначен днешния дебат?
Сега познайте колко от днешните кандидати биха се съгласили на подобен регламент.

Автор: Илиян Пеевски, строителен инженер и бивш областен лидер ПП АТАКА – Ловеч