В столовата на орешашкото ОУ „Васил Левски“ се събраха ученици, приятели и познати на легендарния орешашки даскал Кино Копрински, за да си спомнят за него и да почетат паметта му.
Кино Копрински има толкова голям принос към обществения и културен живот на селото в продължение на повече от 40 години, че мнозина го възприемат като светец за времето си. „Той успяваше да съчетава в едно писането на пиеси, поезия, рисуване и голямата си страст – даскалъка. Със свои средства правеше декори за театъра, пишеше сам театралните представления, организираше празненства и паради и какво ли още не. Освен даскал, той бе и дългогодишен директор на училището“, стана ясно от словото на Стела Маринова.
„Кой даскал праща картичка на учениците си?“ каза Стела Маринова, четейки картичка, изпратена на учениците от неговия клас, когато бил на почивка във Вършец.
Тук е мястото да благодарим на Стела Маринова и на всички хора, които в продължение на един месец са отделили от личното си време, за да помогнат за събирането на цялата тази информация и предмети за легендарния наш Даскал.
Не пиша Даскал с главна буква случайно – защото ако някой заслужава да носи званието Даскал, то това е Кино Копрински. Той наистина бе Даскал с главна буква. Той бе пример за всички нас. Пример за българщината, за самосъзнанието, за себекритичност, за всеотдайност. В стола снощи сякаш можеше да се усети във въздуха любовта и признателността на орешачани към този заслужил творец.
Един от хората, които са имали възможност да работят рамо до рамо с него дълги години също каза няколко думи за него. Това е г-жа Донка Павлова, която е учител в училището от 1970-а година и си спомня как тя кандидатствала за работа преди 40 години и как той я извикал при себе си в директорския кабинет и с топли чувства й разказал за училището, като я назначил само няколко дни след това. Въпреки че към края на житейския му път мнозина смятаха Кинчо за луд, в сърцата на всички нас той ще остане като добър и заслужил човек, пред чиято памет вечно ще се прекланят.
За съжаление обаче и до ден- днешен не се знае точната дата на смъртта му. Според неговия брат през март ще се навършат пет години от неговата смърт, но по-точна информация може би биха дали неговите дъщери, които го погребали в Шумен. Връзка с тях обаче до момента не е направена. Стела Маринова, която обиколи къщата, в която е живял в Орешак, както и гробът, който той сам си направил в манастирските гробища, за да събере всичко това за него, обеща, че ще опита да се свърже с тях чрез човека, закупил къщата му тук.
Както стана дума накрая, снощната среща бе само едно начало. Немалко хора изявиха желание да доразвият инициативата и да помогнат с каквото могат да се съберат още повече предмети и факти за неговото битие и всички те да се съберат в една изложба. Ние вярваме, че това ще стане, защото бяхме там снощи и усетихме топлината в сърцата на хората, които са имали щастието да го познават.
Иван Стоянов и www.oreshak.org