В осем села може да не се избира кмет

В осем села може да не се избира кметШироко рекламираният нов Изборен кодекс реже 40 села в Ловешка област от избор на местен кмет, показва справка на „Ловеч прес“Досега кметства в региона са били 77 населени места, след вдигането на бариерата на 500 жители остават само 37. Най-голям е ударът за Ловешката община, където от избор на селски кмет се лишават 14 села. ен управник. Рязко се снижава демократичността на вота и в Троянско.     Кметове ще си избират в девет села, а през 2007 година това право са имали 17.  Както е известно, в областта има 102 села и осем града – общински центрове.
Ето какво ще се получи за нашата община според внесения в парламента нов закон.
С избор на кмет – Бели Осъм, Борима, Врабево, Голяма Желязна, Дебнево, Калейца, Орешак, Черни Осъм, Шипково.
Лишени – Балканец, Гумощник, Добродан, Дълбок дол, Ломец, Старо село, Терзийско, Чифлик.
Така живеещите в селища под 500 жители остават ощетени и от най-важното свое демократично право – да избират и да бъдат избирани.

Публикувано в ОБЩЕСТВО, ОБЩИНА с етикети , . Постоянна връзка.

2 Responses to В осем села може да не се избира кмет

  1. Дива каза:

    Изборен кодекс
    Депутатите най-после сколасаха да напишат Изборен кодекс на България – това е новина, която безспорно трябва да се приветства. Поне едно десетилетие бе необходимо на политическата класа да узрее за идеята, че сходни закони като избирателните трябва да се кодифицират.

    Кодексът съдържа един куп положителни промени. Общият план обаче показва, че той е направен от партийци, за да обслужва партийците, а не избирателите.

    Депутатите и общинарите остават партийни избраници, а не народни.

    Кодексът не предлага нито една голяма промяна в структурирането на вота – българската избирателна система остава двойно пропорционална, такава, каквато е от Великото народно събрание насам. Вместо да бъде коригиран, нелепият начин за въвеждане на мажоритарност в избора на народни представители през 2009 г. е премахнат тотално.

    Преференциите – възможността избирателите да преподреждат спуснатите от партиите кандидатски листи – са направени така, че да не действат. Няма как всеки пети гласоподавател на дадена партия да си направи труда и да размести един и същ кандидат-депутат в листата.

    Т.е. изборите ще продължат просто да узаконяват партийното решение кой да влезе в парламента и независим човек няма шанс да се промъкне в НС. Избирателният праг за депутати остава 4%, значи няма как и малка партия да попадне в парламента.

    Абсолютно измисленият страх от семеен вот

    продължава да спъва електронното гласуване. Преди години партийците решиха, че ако се гласува по интернет, главата на семейството ще накара всички около него да гласуват за дадена партия – и с този мотив бяха спрени всички опити за нововъведението.

    Сега електронното гласуване, което със сигурност би повишило избирателната активност, все още е на ниво „пилотен проект“ – ще определят с жребий около 200 души, които да гласуват по интернет. За изборни терминали – поне такива, каквито има в Индия, ще продължаваме да мечтаем.

    Да се гласува по пощата, както правят в цивилизования свят – забравете. С две думи – тук ще се гласува така, както е гласувано преди сто години, и никаква технология няма да бъде допусната до вота.

    Българите в чужбина пак няма да могат да гласуват за конкретни депутати, а само за партии – няма да има 32-ри избирателен район „Чужбина“, въпреки че сънародниците ни спокойно могат да пратят в парламента цяла парламентарна група.

    Окрупняване на избирателни райони няма да има, въпреки че и за децата е ясно, че малка България е прекалено раздробена на СИК-ове, РИК-ове и МИР-ове. Трябваше, но няма да има постоянно действаща ЦИК.

    А какво ново има?

    Има няколко промени, които се рекламират от вносителите – ГЕРБ и „Атака“, като мощен удар срещу контролирания вот и двойното гласуване. На първо място – ще се гласува само със синя химикалка и кръстче. Мотивът за това ограничение е повече от нелеп – за да контролират процеса, тези, които купуват гласове, можело да накарат избиратели да гласуват със специален знак или специален цвят…

    Няма да могат да се вадят вече удостоверения за гласуване на друго място. Така щели да ударят по тези, които гласуват на две и повече места. Само дето в България двойно гласувалите избиратели не са „сериозен процент“, както твърди депутатката от ГЕРБ Искра Фидосова, а са около 300 души и те по никакъв начин не влияят на изборния резултат.

    Махайки удостоверенията, политиците на практика задължават гражданите да гласуват по местоживеене. Досега на избори се вадеха по 30 000-40 000 удостоверения – общо взето, с толкова ще падне избирателната активност само от това нововъведение.

    Броят на гласувалите ще падне и от решението да се ограничи гласуването в чужбина само до сградите на посолствата и консулствата. Досега можеше и да има урни и на други места, процесът беше доста неконтролируем, но само защото държавата не искаше да командирова свои представители до всички места за гласуване.

    Активността ще падне и заради решението на управляващите да няма избори за кмет в населени места под 500 души. Така на практика в 70% от българските села няма да има избран, а назначен от общината кмет. Тук обясненията за екипност не издържат пред многогодишните ни напъни за децентрализация на местната власт. За какво хората ще ходят на местни избори, след като няма да си изберат кмета?

    За да узаконяват съветници, които даже не са виждали на картинка?

    Естествено, избирателната активност ще падне и заради новото изискване за хората с увреждания – те ще бъдат задължени да представят бележка от ТЕЛК, удостоверяваща заболяването им, за да им бъде разрешено да гласуват с придружител.

    Защо се прави всичко това? От километри е видно, че като режеш правата на хората от селата и на възрастните избиратели, по никакъв начин не се бориш с контролирания вот, а просто удряш по електората на определени политически сили, представени по традиция по-добре сред това население.

    Друг пределно ясен мотив за промяна е завишаването на изискването за уседналост – вече е необходимо даден избирател да има и постоянен, и настоящ адрес в общината 12 месеца преди вота, за да може да гласува за кмет или съветници например. Това се прави, за да се спре окончателно изборният туризъм, запазена марка предимно на ДПС.

    Като капак на това

    се ограничава и съставянето на предизборни коалиции

    ГЕРБ няма нужда от такива, затова затруднени ще бъдат предимно коалиционните партньори на БСП, всеки от които от следващите парламентарни избори нататък ще трябва да събира по 15 000 подписа, за да си регистрира партията, преди да започне втората регистрация – на самите коалиции.

    И ако изборният туризъм е нещо, което е крайно време да спре, то другите ограничения само намаляват и без това ниската избирателна активност.

    Изключително положително е решението да се намали броят на общинските съветници с 20%. Българската общинска администрация по традиция е силно раздута и на това трябва да се сложи край. Разбира се, кодексът не прави опит да коригира броя на народните представители, макар че и те са множко за малка и бедна държава като България.

    Положително е и решението да се въведат преброителни центрове, в които урните от секционните комисии ще отиват запечатани. Това е истинският удар по контролирания вот. Идеята за съжаление ще се реализира на предстоящите избори само в една малка община с население до 20 000 души.

    Разбира се, тя е и побългарена – ще се брои на няколко места, ще се сверяват протоколи, ще се спори за празни пликове и т.н. В Швейцария всички урни се стоварват във физкултурния салон на училище, стотина души сортират на купчинки бюлетините за всяка партия, а накрая ги мерят на кантар, който автоматично трансформира грамовете бюлетини в брой бюлетини. И за 1-2 часа цялата философия е приключила, защото 70% от вота вече е регистриран – по интернет и по пощата.

    Но тук няма да е така. Тук ще избираме тромаво и сложно, както винаги. Тук и да гласуваш електронно, е предвидена възможността с хартиена бюлетина да анулираш вота си. Тук отново се въвежда ден за размисъл, защото партийците искат на изборите да се гледа не като на рутинно упражнение по демокрация, а като на свещенодействие. Каквото те отдавна не са.

    И още един интересен факт – при всичките промени в избирателното законодателство през годините се регулират предимно правата и задълженията на избирателите, а не на онези, които ще се борят за нашия вот. Така е и сега.

    Ако този Избирателен кодекс бъде приет от парламента, на изборите догодина ще гласуват само най-упоритите – онези, които успеят да преодолеят всички бариери, сложени от законодателя. Така че властта отдавна не произтича от народа за народа. Тя произтича от партиите за партии.

    автор: Петьо Цеков, в. Сега

  2. “ПИЯНСТВОТО И… МАХМУРЛУКА НА ЕДИН НАРОД”
    от 1989-та…

    Двадесет години “преход”….?! Към… Същото!
    Двадесет години “реформи”….?! На… Нищото!
    Двадесет години обещания…..?! От… Същите!
    Двадесет години надежда….?! За… Нещото!
    Двадесет години чакане …..?! За… Нищото!
    Двадесет години избори….?! Без … избор!!!
    Двадесет години “гласуване”…?! Като на…хазарт!!!
    СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ…..вече и една,
    ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
    Един вожд, една партия и…“ченгета” със самочувствие на недосегаеми, които брутално и безцеремонно демонстрират, че цялата държавна власт нито произтича, нито се осъществява от народа; че държавата не принадлежи на българските граждани; че наложената политическа и избирателна система произвеждат власт, която не е нито по волята, нито за интересите на народа;
    че исконното човешко и гражданско право на избор е само хазарт, в който ние българските граждани /избирателите/ мълчеливо и безропотно можем единствено – да даваме или продаваме своя глас за вече избраното от властващите!
    А преди двадесет години, даже и една, обещаваха ПРОМЯНА!!!
    Обещаваха ДЕМОКРАЦИЯ!!!
    Обещаваха прозрачност, открито управление, справедливост и благоденствие”;
    ОБЕЩАВАХА И…”ИСКАХА” ВЛАСТ!!!
    И НИЕ …”ДАВАХМЕ” ВЛАСТ с надеждата:
    Да бъде “Времето наше”;
    Да има “Сполука за България”;
    Да дойде “Новото време”;
    Да сме в НАТО и Европейския съюз…
    Дадохме ВЛАСТ: на Филип, на Жан и на Иван,
    на Симеон, на Сергей и на Доган..!
    А днес и на Бойко!
    И… КАКВО? ДАВАХМЕ ВЛАСТ И ЧАКАХМЕ!
    ЧАКАХМЕ И М Ъ Л Ч А Х М Е!!!
    Ликвидираха българското селско стопанство! МЪЛЧАХМЕ!
    Унищожаваха горите и горската промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
    Продаваха земята ни на чужди граждани и държави! МЪЛЧАХМЕ!
    Предоставяха свещената българска земя и нейните богатства за благото на чужди народи и държави! МЪЛЧАХМЕ!

    Разгромяваха българското машиностроене, военно-промишленото производство, производството на електроника, енергетиката и хранително-вкусовата промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
    Наложиха хаос в банковата ни система и ограбиха парите на народа! МЪЛЧАХМЕ!
    Предателски предоставяха територията на България и българската армия за постигане на чужди военни, икономически и политически интереси, а националната сигурност и суверенитета на държавата в пълна зависимост от тези интереси! МЪЛЧАХМЕ!
    Принудиха младите хора да напуснат България и да търсят правото си на труд и реализация в чужди държави! МЪЛЧАХМЕ!
    Днес когато сме равноправен член на Европейския съюз, цената на труда на българина в България е десетки пъти по-ниска в сравнение с тази на европееца – СРАМНО Е, но… МЪЛЧИМ!
    Днес повече от половината млади, работоспособни и здрави българи са без работа и постоянни доходи и не създават семейства главно поради икономическа обреченост! МЪЛЧИМ!
    Предизвикаха фатален за българите демографски срив – СТРАШНО Е, но МЪЛЧИМ!
    Сториха така, щото днес в България:
    – да се шири бедност, отчаяние, апатия, несигурност и необуздана, жестока престъпност – МЪЛЧИМ!
    – да нямаме гарантирано право на живот и достойнство, право на здраве и спокойни старини – пак МЪЛЧИМ!
    – да нямаме сигурност, нито в собствената си държава, нито в собствения си дом – УЖАСНО Е , НО МЪЛЧИМ!
    Убиват децата ни! МЪЛЧИМ!
    Правят децата ни неграмотни! МЪЛЧИМ!
    Подслушват ни със СРС-та! МЪЛЧИМ!
    Организираната престъпност и корупцията са в своя апогей! МЪЛЧИМ!
    Направиха ни чужденци в собствената си държава! МЪЛЧИМ!
    За 21 години външният дълг на България нарасна с пъти! МЪЛЧИМ!
    За 21 години валутен борд и финансово-икономически диктат, България е под пълна икономическа и политическа зависимост от външни фактори! МЪЛЧИМ!
    За срам и позор продадоха България за един лев!!! НИЕ пак МЪЛЧИМ!!!
    Бедността на българите и в икономически и в духовен аспект непрекъснато катастрофално се задълбочава! НО…ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
    Още по-лошото, БЪЛГАРИНЪТ вече НЯМА МЕЧТИ! ОБАЧЕ, НИЕ МЪЛЧИМ!!!
    Двадесет и една години преднамерено ни разделят и противопоставят посредством измислени партийно-идеологически и етнически модели с разните му там партийни ЕООД –та и ни лишават от основни конституционни, граждански и човешки права! ТЪРПИМ И МЪЛЧИМ!

    Днес Ние, гражданите на България нямаме и никога не сме имали реални избирателни права! Дори нямаме право на мнение! За двадесет и една години в България не е проведено нито едно всенародно обсъждане, нито едно допитване до народа, нито един референдум! МЪЛЧИМ!
    В продължение на 21 години елита на управляващите политически партии в България, самопровъзгласил се за “политическа класа” направи всичко възможно и си присвои изключителното право безконтролно да формира и осъществява цялата власт в държавата, съобразно собствените си идеологически, икономически, корпоративни и тясно партийни интереси, да нарушава Конституцията, грубо и безцеремонно да потъпкват народния суверенитет, човешките ни и избирателни права, да се отнасят към нас, избирателите, суверена в българската държава, като към безлична маса от хора наричайки ни пренебрежително “гласоподаватели”, “електорат”, “електорални единици”..! НИЕ МЪЛЧИМ !!!
    Превърнаха ИЗБОРИТЕ в хазарт! МЪЛЧИМ!
    Нещо повече, Върховната законодателна институция на българското общество /Народното събрание/, вместо работеща институция на демократизма, на народовластието, на гражданите, преднамерено стана придатък и инструмент в ръцете на олигархия за реализиране на собствените й интереси. В инструмент за потисничество, корупция и безконтролно властване! Законодателството и държавната власт, вместо да се осъществяват в интерес на България и нейните граждани, целенасочено обслужват интересите на чужди икономически и политически субекти. Узурпирала целият властови ресурс в държавата, управляващата политическата класа затлачи демократичното развитие на българското общество и наложи диктатура на олигархична основа. Фактически “изборът на народа” е изборът на олигархията. ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
    И днес “ИЗБОРЪТ” на гражданите на България, е изборът на властващите! Изборът на Бойко!!!
    Така е уважаеми български избирателю.
    Ако БОЙКОВАТА ОБЕЩАНА ПРОМЯНА е “новия” Избирателен кодекс значи тя ще е както според народната мъдрост:“Пременил се Бойко, натъкмил се Бойко – погледнал се… пак си е Бойко”!
    Очевидно, ФИЛОСОФИЯТА на “новия”избирателен кодекс с нищо не се различава от философията на досега действуващите “избирателни закони”:
    Първо, защото “избирателния кодекс” не е за радикални промени, а за повърхностна незначителна козметика както на политическата така и на избирателната система, за утвърждаване и по-нататъшно укрепване властовите позиции на наложения партийно-политически модел / модела на политическите ЕООД – та/, на властващите ДНЕС субекти.
    Второ, “реформирана” така избирателната система пак ще ражда това, което е раждала до сега – безразличие, апатия, ниска обществено-политическа и избирателна активност. Тя не осигурява свободен и осъзнато ангажиран избор, а гласуване за вече избраното от власт имащите.

    Не веднаж сме декларирали, че грубо се нарушава чл.6 на българската Конституция, който не допуска привилегии или ограничаване на права включително и по политическа или партийна принадлежност! Въпреки, че текста на този конституционен член е вмъкнат дословно в кодекса , на практика безапелационно се осигуряват, НЕ, гарантират се, привилегии за партиите!
    Нещо повече за една конкретна партия – тази която е на власт и е автор на този така наречен кодекс, като още повече се ограничават правата на гражданите и свободните граждански формации!
    Ако действително депутатите на Бойко Борисов, а и не само те, бяха радетели за промяна в политическия модел, радетели за демокрация, то непременно трябваше да са дълбоко убедени и да се съобразяват с това, че единствено народът е, този който дава власт и никой не може да се поставя над НЕГО, че без участието и съгласието на целият български народ не може да се решава съдбата и бъдещето на БЪЛГАРИЯ. Със сигурност нито те, нито Борисов са убедени, защото и те както прежде властващите не желаят да питат народа! Да се съобразяват с неговите интереси, с неговата воля!
    И сега, както винаги правилата на избора се определят и налагат от тези, които са на власт и искат власт! А тези, които следва да избират и единствено дават власт, нямат думата! Преднамерено се лишават избирателите от право да участвуват пряко, както в определянето на правилата за даване на вота, така и за активно участие в организирането, провеждането и контрола на изборния процес!
    И сега привилигировано се предоставя изключителното право за това, единствено на тези, които са на власт и отново искат властта! По точно казано, избирателите се задъжяват да избират по правилата на тези, които искат непременно да бъдат избрани!?А тава е диктат! ТОВА Е ДИКТАТУРА!
    ДИКТАТУРА за която задължително се “гласува” 99.99 %
    ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
    А НИЕ, българските граждани, ИЗБИРАТЕЛИТЕ, СУВЕРЕНА в българската държава ПАК …и ПАК… и ПАК…, за кой ли път мълчаливи, равнодушни, робски смирени и търпеливи, чакаме за да “гласуваме” по сътворения от властващите днес “избирателен кодекс”! ЧАКАМЕ месията, който с гръмки и възвишени обещания отново ще дойде на бял кон за да ни поднесе на тепсия мечтаната свобода и благоденствия!!! ДО КОГА???
    Изминалите години след 1989 – та доказаха порочността и безпереспективността на партийно-идеологическата система на управление на обществото. Епохата на нейното господство е епоха на диктатура, демагогия, пладнешки грабежи и нищета. Епоха, в която демокрацията /народовластието/ само се декларира, а властта се осъществява ОТ и ВЪВ интерес на определени партийно-политически и икономически групировки.

    Няма и не може да има друго определение за разрухата в икономиката, за социалната нищета и духовния упадък, за липсата на държавност, за неспособността и нежеланието на държавните институции да се справят с престъпността, за растящата несигурност и увеличаващия се брой на имигриращите от България, за потъпканите конституционни, граждански и човешки права на българите, за отнетият държавен и народен суверенитет, освен НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА!
    Няма и неможе да бъде наречено друго това МЪЛЧАНИЕ, това РАВНОДУШИЕ, това ТЪРПЕНИЕ, това ПРИМИРЕНИЕ, това БЕЗДЕЙСТВИЕ освен “ПИЯНСТВО”! Пиянство, при което и тялото, и волята, и съзнанието са живи, но не са в състояние да действуват въпреки надвисналата пропаст, въпреки нуждата за оцеляване! Пиянство, при което стоиш, не помръдваш и чакаш някой да дойде, да те хване за ръцете и да те поведе!
    ДО КОГА ЩЕ Е ТОВА ПИЯНСТВО!!!
    ПИЯНСТВО НА ЕДИН ЦЯЛ НАРОД!!!
    МОЖЕ БИ ДО ТОГАВА ДО КОГАТО НАБЕРЕМ КУРАЖ ЗА ДА ИЗКРЕЩИМ:
    ДА СИ ВЪРНЕМ ВЛАСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ!

    Марин Станев – Председател на Съюза на българските избиратели

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.