
Интересно е, че за Цочо Шипковенски се сетиха обикновени граждани, а бившата банкерка и настояща поетеса Васка Ангелова организира инициативен комитет и гражданска подписка с благородното предложение.
За юбиляра Милко Диков предложението е обосновано с неговата биография. Тя гласи:
„Троянецът Милко Диков, един от най-известните български карикатуристи, тази година навърши 80 години. Ученикът на Илия Бешков рисува от 17-годишен. Освен български художник-карикатурист и илюстратор, той е и постановчик на анимационни филми. През 1959 г. отпечатва своята първа карикатура във вестник „Стършел“ и печели първия си конкурс за карикатура. После идват още издания, анимационни филми и множество награди. От 1963 година сътрудничи редовно на различни вестници и списания с карикатурите си „без думи“. Взима участие в национални и международни изложби на карикатурата. Носител е на множество награди от изложби в Скопие, Нови Сад, Москва, Бордигера, Акшехри, Берлин, Маростика и Габрово.
Милко Диков работи като художник-постановчик на анимационни филми, сред които по-известни са: „Двата полюса“ (1963), „Пакостникът“ (1964), „Приспивна песен“ (1966), „Аспирин“, „Триптих“ („Ключалката“, „Шамарът“, „Кукловод“, 1974), „Едно, две, три“ (1977).
В течение на половин век художникът утвърждава един неповторим личен стил, в който освен таланта и широката пластична култура, присъства и неизменният процес на преосмисляне на формата и нейната връзка с посланието. Привидно статични, карикатурите му излъчват енергия и добре режисирано напрежение. Много от образите в неговите карикатури са почерпени от троянската действителност. Една от най-често използваните в тях теми е тази за Троянската слива и сливовата ракия. Носител е на следните награди:
1970 – Специална награда в Скопие, Югославия
1972 – Специална награда в Нови Сад, Югославия
1973 – Специална награда в Москва, СССР
1973 – Специална награда в Габрово, България
1974 – Втора награда в Бордигера, Италия
1974 – Първа награда в Акшерих, Турция
1974 – Специална награда в Западен Берлин
1975 – Специална награда в Западен Берлин
1975 – Специална награда в Маростика, Италия
1976 – Първа награда за карикатура в Габрово
1977 – Годишната награда за карикатура на името на Илия Бешков
1977 – Наградата на СБХ
1980 – Специална награда в Толентино, Италия
1983 – Специална награда в Истанбул, Турция
1984 – Награда на фондация „Хюриет“, Истанбул, Турция
1985 – Гран При в Маростика, Италия
1985 – Първа награда в Габрово, България
1986 – Втора награда в Монреал, Канада
1987 – Втора в Маростика, Италия
1993 – Гран При в Маростика, Италия
2001 – Награда в Анкара
2005 – Специалната награда в Истанбул, конкурс „Настрадин Ходжа“
2007 – Специалната награда в Истанбул, конкурс „Настрадин Ходжа“
2010 – Специалната награда в Истанбул, конкурс „Настрадин Ходжа“
През септември Милко Диков 2010 година прави в София съвместна изложба, озаглавена „Класици на българската карикатура“, заедно с Велин Андреев, Генчо Симеонов, Иван Веселинов и Стоян Дуков.