Най-високото отличие на Троян – званието почетен гражданин, тази година да бъде присъдено на две личности, ще обсъжда местният Общински съвет на предстоящото си заседание в четвъртък. Първият предложен е широко известен не само в града, но и в България и по света. Това е карикатуристът Милко Диков, който има тази година кръгла годишнина.Вторият предложен е една позабравена личност, напуснала тихо този свят преди няколко години, затова удостояването ще бъде посмъртно, за да се отстрани една несправедливост. Става дума за Цочо Шипковенски, краевед, местен патриот, журналист, една многостранна и интересна личност. С второто по ранг почетно троянско отличие – „Златен герб-Троян“, се предлага да бъдат удостоени петима. Тук са попаднали двама от емблематичните учители на града – литераторите Лина Мажгурова и Минко Дудев, известната дългогодишна спортна деятелка Цонка Карадочева, треньорът по биатлон Цветан Цочев – Куршума, и най-младият в почетната редица -Илиян Тодоров, диригент на жънещия международни успехи духов оркестър с мажоретки. Званието „почетен гражданин“ е подплатено с 1000 лв., а „гербът“ носи 500 лв.

Интересно е, че за Цочо Шипковенски се сетиха обикновени граждани, а бившата банкерка и настояща поетеса Васка Ангелова организира инициативен комитет и гражданска подписка с благородното предложение.

За юбиляра Милко Диков предложението е обосновано с неговата биография. Тя гласи:

„Троянецът Милко Диков, един от най-известните български карикатуристи, тази година навърши 80 години. Ученикът на Илия Бешков рисува от 17-годишен. Освен български художник-карикатурист и  илюстратор, той е и постановчик на анимационни филми. През 1959 г. отпечатва своята първа карикатура във вестник „Стършел“ и печели първия си конкурс за карикатура. После идват още издания, анимационни филми и множество награди. От 1963 година сътрудничи редовно на различни вестници и списания с карикатурите си „без думи“. Взима участие в национални и международни изложби на карикатурата. Носител е на множество награди от изложби в Скопие, Нови Сад, Москва, Бордигера, Акшехри, Берлин, Маростика и Габрово.

Милко Диков работи като художник-постановчик на анимационни филми, сред които по-известни са: „Двата полюса“ (1963), „Пакостникът“ (1964), „Приспивна песен“ (1966), „Аспирин“, „Триптих“ („Ключалката“, „Шамарът“, „Кукловод“, 1974), „Едно, две, три“ (1977).

В течение на половин век художникът утвърждава един неповторим личен стил, в който освен таланта и широката пластична култура, присъства и неизменният процес на преосмисляне на формата и нейната връзка с посланието. Привидно статични, карикатурите му излъчват енергия и добре режисирано напрежение. Много от образите в неговите карикатури са почерпени от троянската действителност. Една от най-често използваните в тях теми е тази за Троянската слива и сливовата ракия. Носител е на следните награди:

1970 – Специална награда в Скопие, Югославия

1972 – Специална награда в Нови Сад, Югославия

1973 – Специална награда в Москва, СССР

1973 – Специална награда в Габрово, България

1974 – Втора награда в Бордигера, Италия

1974 – Първа награда в Акшерих, Турция

1974 – Специална награда в Западен Берлин

1975 – Специална награда в Западен Берлин

1975 – Специална награда в Маростика, Италия

1976 – Първа награда за карикатура в Габрово

1977 – Годишната награда за карикатура на името на Илия Бешков

1977 – Наградата на СБХ

1980 – Специална награда в Толентино, Италия

1983 – Специална награда в Истанбул, Турция

1984 – Награда на фондация „Хюриет“, Истанбул, Турция

1985 – Гран При в Маростика, Италия

1985 – Първа награда в Габрово, България

1986 – Втора награда в Монреал, Канада

1987 – Втора  в Маростика, Италия

1993 – Гран При в Маростика, Италия

2001 – Награда в Анкара

2005 – Специалната награда в Истанбул, конкурс „Настрадин Ходжа“

2007 – Специалната награда в Истанбул, конкурс „Настрадин Ходжа“

2010 – Специалната награда в Истанбул, конкурс „Настрадин Ходжа“

През септември Милко Диков 2010 година прави в София съвместна изложба, озаглавена „Класици на българската карикатура“, заедно с Велин Андреев, Генчо Симеонов, Иван Веселинов и Стоян Дуков.