„На 70 години отивам и такова чудо не съм виждал! Като я видях тази риба и не посмях да я докосна“- разказва бай Васил- пазач на язовир „Полето” до Ловешкото село Малиново. Уловената риба е веслонос. Този вид принадлежи към семейство Есетрови риби. Есетровите риби са високо ценени заради тяхното месо и черният хайвер. Всички те обитават северното полукълбо и биват сладководни и проходни. Болшинството от есетровите риби живеят в морето, а в реките навлизат само за хвърляне на хайвера. Тези риби са с много древен произход, техните предци са плували в моретата от Юрския период, често определяни като „живи изкопаеми”. Есетрите имат своеобразен външен вид- голо вретенообразно тяло, покрито от редки костни плочи. Те са безкостни риби, гръбначния стълб на които е хрущялна хорда. Главата им е изтеглена в рило , устата е разположена отдолу. Пред устата има четири мустачки, служещи на рибата за търсене на храна. Всички есетри водят дънен начин на живот, хранят се с червеи, молюски, личинки на насекоми, риби и др., само моруната е подчертан хищник. Привързаността към дъното определя района им на хранене- морския шелф с дълбочина до 100 м и придънните слоеве на реките. Учените от Института по сладководно рибовъдство в Пловдив смятат, че в част от българските рибовъдни стопанства и язовирите, които заемат повече от 30 хил. декара водна площ, успешно може да се отглеждат някои от есетровите видове риби. Точно такъв е случая с тази риба веслонос, която почти до смърт плаши пазача бай Васил на Малиновският язовир в Ловешко. Веслоноса е най-старият оцелял животински вид в Северна Америка. Вкаменелостите сочат, че той е по-стар от динозаврите около 300 милиона години. Веслоноса достига тегло до 80кг и дължина 2-3 метра. Тази риба има забележителен нос. Той заема 1/3 от дължината на тялото. Първоначално изследователите са смятали, че с тази зурла рибите ровят по дъното за растителност и личинки с които да се хранят. По-късно обаче след като по безспорен начин се установява, че единствената от есетрообразните риби веслоноса, се храни с фито и зоопланктон тази теория търпи провал. Тези риби плуват с широко отворената си уста и така филтрират водата с хрилните дъги и са истински подвижни филтри, информира д- р Найденов- директор на ИАРА- Ловеч. Рибата попада в язовира до село Малиново, Ловешко във връзка с одобрен проект за финансиране от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”, за отглеждане на шаран и европейски сом. Предстои изграждане на модерна садкова ферма с производствен капацитет от 250 тона риба годишно. Бенефициента- „Ер Де Ес” гр София, ще изгради инсталация от 24 броя садки. Собственикът на фирмата Радослав Живков ще извърши зарибяване с този вид риба за да подържа добро качество на водата. Той е внесъл пет грамови рибки веслонос от Румъния преди две години и не само, че аклиматизацията протича успешно, но прирастта от 2.5 кг е изключителен като резултат. Рибата по анатомични особености много прилича на акулата и практически няма кости, а гръбнакът представлява хрущялна хорда и месото е с голям рандеман. То е изключително вкусно, понякога трудно може да се различи от пилешкото. Приготвя се по най разнообразни начини, като запечено в тесто, пържене, запечено в доматена паста или с масло и подправки. Като добавим и това , че от тази риба се добива и деликатесният черен хайвер веднага я отнасяме в графата – нов, ценен стопански вид за България.

Източник: ОПТИСПРИНТ
Красимира КОЛАРОВА