Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия. Денят на Св.Георги – покровител на овчарите и стадата.
Днес от 9 часа в църквата „Света Петка Параскева“ ще има Света Литургия, а от 10 ч. в градинката при Вила „Ванна“ напаметника на троянците, загинали във войните за обединение на България, ще бъдат поднасени венци на признателност пред героизма на загиналите троянски воини. Ще има и демонстрация на военни униформи от различни исторически периоди.Съпричастни с тези събития са Общината, поделение 24 430, Общинският съвет на Съйзю на ветераните на войните, РК „Традиция“ – 34-ти Троянски пехотен полк Априлци-Троян.
Ето малко повече информация за Свети Георги и за традициите на този ден.
Според преданията Свети Георги е римски войник, християнин. Роден в Кападокия /днешна Турция/ в християнско семейство. Баща му бил офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.
Младият Георги като баща си постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан, който издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя.
На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора.
Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на Свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Едно от най-известните чудеса извършено от Св.Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Там имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Хората се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите.
Дошъл ред на управителя и той завел детето си. Когато змеят излязъл, се появил Георги, яхнал бял кон, и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там, викала към него да бяга.
В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но Св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него.
Подир тези думи светият воин отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.
Гергьовден, заедно с Великден, се смята за най-големия пролетен празник.
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св.Георги.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.
Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.