Тази статия е писана през “далечната 1999-та година. Поводът бяха същите тези идиотщини, които и днес се разиграват в новия ОбС Троян мандат 2015-2019.
16 години от тогава. 16 пропилени години, които са жертва на непобедимата троянска простотия, неподправената селяндурщина, удивителната неграмотност и некомпетентност и най-вече – безумното тоталитарно мислене и нагласа.
В Троян окончателно се доказа, че Демокрацията е „Mission Imposible“. Демокрацията никога не е била и никога няма да бъде среда за живот на роба и страхливата рая. За робите и раята е отредена друга Система, където животът ти пукната пара не струва и си или физически или икономически роб или и двете заедно. Уникалното за България и Троян е, че тук робите и раята са изпаднали в собственото си „Авторобство“, с което втрещяваме цял свят, а в Европа ни наричат „Идиотите на Балканите“. Това обаче не смущава никого, а вечно благодарната рая никога не пропуска да овласти собствените си палачи, след което робът или мрънка някъде тихичко да не го чуят или се прави на бабаит, когато се завие с юргана през глава.
“……Вашите наистина тъпи умове са предпочитани за обществени служби и специално ги изтъкват заради градски почести и слава”
У.Ирвинг
Стартира циркът „Общински съвет“
Какво напрежение, какъв хъс и хаос, комбинации и комбинацийки, преговори, лични обещания и ангажименти, партийни такива, тичане, лизане, мазане, партийни сбирки и събрания, предизборно-следизборни коалиции – изобщо кипи живот /партиен рабира се/.
Председатели на файтон-партии се разхождат надути като пуяци от факта, че са вкарали един-двама съветника и се изживяват като балансьори в очакване на прилично или неприлично предложение /тя и тази работа си е като онази работа/.
Никому неизвестни обществени аутсайдери, изскочиха от партийните листи, като членове на новия общински съвет и гордо пристъпват в буренясалата нива на собствената си и партийна посредственост.
Партийните член-мислителчета ката час се питат „Успяха ли наш’те“, „Ще успеем ли да ги таковаме?“
Гледат ги, макар и малко останалите нормални хора и се питат: „Тия защо пак полудяха?“
Защо ли? Наистина отговора е извън всякаква логика. Защото в днешната тоталитарнa българска община се случва следното:
1. ПОБЕДИТЕЛИТЕ от изборите /без необходимо мнозинство/ си търсят съюзници за да се ОТБРАНЯВАТ И ОСТАНАТ;
2. ПОБЕДЕНИТЕ на изборите /с по-малкото мнозинство/ си търсят съюзници за да НАПАДАТ И СВАЛЯТ;
3. Избор на Али Баба пардон, Председател на общинския съвет;
А радиото свири ли свири „Що така бе Миме“
Ако някой си е помислил, че партиите си търсят мнозинство за да реализират макар и една точка от предизборните си програми /по точно досиетата Х/ – да се обърне към психоаналитик.
Ако пък е прочел в закона за местно самоуправление, че общинският съвет е органът, чрез който се изразявало самоуправлението на гражданите и е ПОВЯРВАЛ на това – да бяга в първата психиатрия.
Очевидно днешният общински съветник е загубил същността си като форма и съдържание и това превръща понятието общински съветник в ДИАГНОЗА!
Инж. И.Пеевски
28.10.1999 г. Троян
В-к “Монитор” бр.252/01.11.99