Понеделник от Светлата седмица, първата след най-големия празник за нас, православните християни – Възкресение Христово. Посрещнахме го, както го правим от години, въпреки кризата или може би точно заради нея – с богати трапези, с посещение на църква – да запалим свещ, в срещи с близки и приятели, защото се събраха няколко официални почивни дни. Троян се напълни с повече хора от обикновено – цели фамилии, пренесени от години към столицата, си дойдоха насам. Върнаха се и студентите – временно, както и тези млади, за които ученето в по-голям град означава и оставане там. Защото тук няма къде да намерят работа, следователно – и бъдеще. И по-лесно да са гордост и надежда на по-старите поколения, щом не са около тях.. Но там някъде, в цялата суматоха около празника, май се изгубиха – ако въобще ги е имало в съзнанието ни – истинският смисъл и послание на Възкресението. Много бяха грижите около това, как точно да нашарим яйцата, чия рецепта да изпълним за козунаците и кифлите и дали да не прибегнем към продаваните на пазара всякакви и за всеки джоб разновидности козуначни, съответно и с риска за нездравословните Е-та вътре…И някак отбутнахме извън себе си другото, духовното, дето би трябвало да ни възкреси от мрака на душите ни. Отидохме в храмовете – и си останахме същите.
На Великден църквата „Света Петка Параскева“ в Троян, както и Троянският манастир, бяха пълни с хора. Толкова много, че голяма част от тях останаха извън храма. Имаше много млади сред тях. И това сигурно трябва да отчитаме като нещо положително. Бяха дошли и цели семейства, и по-зрели хора, на които им личеше, че навестяват храма от Великден на Великден. Със запалени свещи, с типичното бутане за Благодатния огън, когато той пристигна. Младежите – с дискотечно облекло, момичетата – с показана щедро плът и с тежък грим по лицата, някои – с дъвки в устата. И млади, и стари обаче трудно надаваха ухо към самата църковна служба и нейното послание. По традиция приказливият българин бе дошъл и тук не да слуша, а да чуе себе си, да се види с познати, да обмени с тях информация. Много, много говорене – докато течеше службата, докато свещениците извършваха литургията, докато поздравяваха с „Христос Возкресе!“. Делникът с всичките му дертове и сладости не бе се оттеглил и в празничната нощ: можеше да се чуе как се обсъждат съседите, кой каква нова кола си е купил, кой къде ще ходи на почивка, кой свещеник какви недостатъци има.. Това неследене на службата при нас не е за първи път и многократно се е случвало Ловчанският владика при гостуването си тук да направи забележка на тези, които говорят, докато той произнася своята проповед. Към същото сме принуждавали и отец Марин, и другите свещеници… А когато започна утринната служба, храмът вече беше полупразен – народът се бе оттекъл. Младите – на дискотека, по-възрастните – по домовете. Когато службата свърши, истински вярващите отнесоха по домовете си свещи с Благодатния огън. Дано той да успее да докосне и сърцата ни…
Мъка.
До една думичките от статията са верни.
Тъжно е да седиш на кьошка на Троянския манастир, да гледаш как народа приижда все повече с приближаването на 12-тия час.
Уви, г-н иГУМЕНът на троянският манастир, като типичен БРУС не излезе за пореден път за да поздрави миряните с възкресението Иисусово…
Хората си останаха с очакването. Но спокойно – догодина още по-малко хора ще дойдат. След 5 години и един човек няма да им стъпи на службата. Пълна порнография.
Уви обаче, за това и ние сме си виновни. Когато традицията все още се спазваше и игуменът излизаше на двора, за да приветства хората дошли от близо и далеч и да обяви Христовото Въскресение, както пише в материала, неговите думи оставаха нечути заради „пазара“ на двора, дето всеки говори с другия, и въобще не знае защо е в църквата, че дори и какво точно е Великден. ..
Порно, както и всичко друго в страната ни, така и църквата…мъка !
Да, тъжно е… тъжно е безверието на българина, били сме езичници и си оставаме такива,за съжаление… а се зовем християни. Но колко от нас сме наистина вярващи? Защото едно е да си „набожен“ , да спазваш традиции и обичаи,/които дори нямат нищо общо с християнството,а се приспособили като такива,но коренът им е от древното езичество-като зайците и боядисаните яйцаи още много други/ да ходиш 2-3 пъти в годината на църква на някой голям празник за успокоение на душата, от любопитство ,за разнообразие или защото така е „модерно“ и съвсем друго е да си вярващ, истински християнин. Да, Възкресение Христово е най- великото събитие,случило се в човешката история и то ни носи изкупление и надежда за възкресение и вечен живот, но колцина от нас осъзнават и се замислят за това? Или свързваме Великден само с козунаците,пъстрите яйца и отрупаната трапеза ? А хубавия поздрав:“ Христос возкресе!- колко от нас наистина вярват,че Божия син-Христос наистина е възкръснал, живее и един ден отново ще се завърне за тези,които са Го обичали и почитали истински и ще въздаде всекиму според каквито са делата му? И колко от нас живеят като християни? Защото истинското християнство е начин на живот, христоподобен характер, искрена и дълбока вяра в Бог, спазване на Божествените принципи от Божието слово,проява на истинска обич и милост към ближния, не само към семейството и роднините. За жалост тези неща за повечето от нас са отживелица.
Да , Христос възкръсна и дано макар и след празника,се замислим над тази истина и отворим вратичката на сърцата си за Него, да Го поканим и Той да преобрази живота ни!
Леле тази троянка ме просълзи от смях. Значи понеже не споделям заблуждението, че има бог и нямам нужда да вярвам във въздуха, че да си осмислям иначе безсмисленото съществуване и вече възниква големия проблем разбираш ли ? Като си набожен ходи си на църква, не я пропагандирай тука. Извинението блажени са тези, които вярват, а не са видели бога е толкова удобно оправдание, изфабрикувано от хората, измислили религията и използващи я да командват по-лесно иначе овчето общество. Така, че селянията на народа, била тя проявена в църква или на друго място не би трябвало да се използва за упрек на тези, които не вярват сляпо ! Аз не вярвам, не ходих на църква тази година, леко ми е на душата. Ти вярваш, ходила си на църква и сега ми се оплакваш колко сама си в начинанието си! Аз се съмнявам вече дали самите попове вярват в бога, но определно не живеят богоугодно. Тогава щом самите „пратеници“ и проповедници на „словото божие“ не го спазват и нямат страх от него, тогава за какво си говорим? Ако съществуваше бог на този свят, щеше да е един за всички, да има една концепция около него и всички да са убедени в нея. Но тя религията е за баламите, да им се отговори по-лесно на въпросите свързани със смисъла на живота им и да се вкарат по-лесно в някакви рамки, че иначе ще настъпи анархия. Защото един прост човек трудно се плаши от каквото и да било, но когато му се вменява, че има много висша, много страшна сила, която много лошо ще го накаже за вечни времена, ако не живее според правилата и вече той се успокоява и живее „в мир със себе си“ Да не задълбавам, че едва ли ще отворя очите на заблудените, но религията е един не добре развит сценарии.
Мила ми Вендета !
С това,че пускам коментар,не значи ,че пропагандирам вярата си в Бог. Нито пък се чувствам самотна, сред болшинството атеисти, а още по малко смятам,че си прост,ако вярваш в Бог, напротив.Казах че да си набожен и да си вярващ са две различни неща. Не искам да се заяждам с тебе , не е в стила ми, а и не си струва. Всеки има право да изрази мнението си.
Колкото за поповете съм абсюлютно съгласна с тебе,аз също въобще не ги харесвам, нито уважавам, убедена съм,че и Бог би им казал: „.. не ви познавам, махнете се от мене вие,които вършите беззаконие..“ И истината е,че именно някои от тях отблъснаха с поведението си народа от вярата в Бог . Разбира се и между тях има добри Божии служители,но са малцина. Но всеки си отговаря сам за себе си.
Браво на Вендетата! Пичка им майна на сички религии, и попове, и ходжи, и цървули божи. Няма Господ! Има Вяра, загубиш ли я – не я търси нито горе, нито долу!