Едно от нещата, които написах, но не внесох като точка от дневният ред за сесия на ОбС Троян бе това „Предложение за Решение“, за което до ден днешен съжалявам.
До Председателят на ОбС Троян
тук
Предложение за обявяването на Троян за село.
/На основание на чл.21, ал.1, т.23 и във връзка с чл.2 от ЗМСМА/
През настоящата 2010 година, Троян ще чества 142 години от обявяването му за град.
Като изключим последните 15 години, през цялата си история на развитие като град, Троян се е радвал на просперитет, увеличаване на човешкия ресурс, развитие на местните занаяти, промишленост, култура, спорт, образование, здравеопазване и не на последно място – строителство на обществени сгради, пътища, комуникации и инфраструктура.
През последните 15 години се оказа, че съвременната общинска управа в лицето на посткомунистическата партия на червените барони БСП не само не бе в състояние да върши подобни дейности, нещо повече – тя не бе в състояние дори да поддържа изграденото, като в по-голямата част от управлението си разпродаваше стопанисваните с десетилетия общински ресурси, предимно земя и сграден фонд, за да успее едва-едва да поддържа все по-жалкото съществувание на общината и Троян като град. И когато всички си помислихме, че по-лошо не може да стане – дойде ГЕРБ, другият клонинг на троянската БКП.
Въпрос на време е да се самоизядем. Населението в общината намалява с всяка изминала година. Тече процес на подмяна местното население вкл. традиционните троянски фамилии. Троянската сливова вече е чешки продукт, а Троянския проход е затворен близо половината от годината. Троянският Балкан половината е с надписи “Преминаването строго забранено”, а другата половина или се изсича или е неписана “собственост” на външни цигански “бригади”, заети с изскубване на билки, боровинки и гъби. Троянският манастир отдавна се е самоизолирал от местното население, а троянците масово се изселват по широкия свят.
Културата стана чалга, чалгата стана култура!
Образованието стана някакво странно образУвание. Болницата е задушена от финансов недоимък, а лечението трайно се прехвърля върху гадатели и шамани по кабелната телевизия, както и чрез многобройните реклами на фармацевтичната мафия. Улиците и фасадите на къщите са заприличали все едно след бомбандировка от неизвестна коалиция на желаещи да убиват.
Троян трайно заприлича на едно голямо село. Голямо, ама село.
Във връзка с гореизложеното и ползвайки 142-годишния юбилей на Троян на 14.10.2010 г /Петков ден/ – предлагам:
Проект за Решение:
На основание чл.21, ал.1, т.23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Общинският съвет Троян реши:
1. Град Троян се обявява за село.
2. „Общински съвет Троян“ се преименува на „Общоселски съвет Троян“
Мотиви:
1. Никой никога няма да обвини една тъпа селска управа или общоселски съвет в некадърност, простотия и политическа немощ;
2. Самочувствието на жителите на село Троян рязко ще се повиши, тъй като няма да има друго село с постиженията и габаритите на нашето село;
3. Един от характерните белези на т.н. гражданин е той да има позиция, а позицията си да регистрира на избори. Селянина няма такова задължение. Жителите на гр.Троян не гласуват. Последните години предимно хората от селата на община Троян гласуват. Станем ли село Троян, това ще допринесе за повдигане избирателната активност, ще свали процента на закупените избиратели и ще даде възможност за провеждане на сравнително честни избори. /Ама не сме много сигурни с оглед масовото закупуване на гласове по селата/.
4. Като село и селски район имаме шанс да се включим в програми за подпомагане на селските райони. Като град никой не ни забелязва и такива програми за града Троян почти няма.
5. Като село – никой няма да се притеснява за масово ширещата се посредственост и заливащата ни бездуховност;
6. Отглеждането на едър рогат добитък, свине, овце и пернати ще може да се извършва във всички квартали. Мечтата на новите заселници на Троян ще се сбъдне. Липсва ни животински пазар. Толкова пазари, бараки, кемпи и навеси “построихме”, та един животински пазар на центъра на селото ли няма да построи новата селска управа. Дори на централния площад имаме шадраван да поим добитъка;
7. Конете и каруците, увеличаващи се трайно и безпрепятствено последните години, ще станат основното ни средство за предвижване и транспортни услуги;
8. От само себе си ще отпадне нуждата от гражданско общество, каквото така или иначе днес няма. Имаме обаче достатъчно Андрешковци и кални дупки по вътрешно-селските пътища на Троян за всеки бирник.
9. Партията и Правителството подобно тройната коалиция ще ни се радват и ще се обръщат към нас с “драги селяни”. Сега да сме им “драги” граждани? Не! Сега сме “уважаеми” граждани. А какво означава едно такова “уважение” – всички знаем; Градовете са пълни с хомосексуалисти, не селата. И то само заради едното “уважение”. Политическата педерастия е нещо съвсем друго.
10. Ще издаваме и нов вестник – „Селяндур 21”. Знаете кой е селяндура. Същият като онзи, който не си искаше трите желания, а скачаше върху златната рибка и пищеше – „Ти на кого викаш селянин, ма”. Културен човек, прехласващ и прекланящ се пред всеки завършил ПУЦ или тридневен курс за оценител или галеристка. Освен това, селяндура-вестникар е толкова набеден журналист, че се е превърнал в единствения такъв, който плюе по опозицията и инакомислещите – нещо, граничещо буквално с журналистическия кретенизъм и идиотизъм. На село тези неща не се забелязват и отчитат. На село такъв Поцелуйко го смятат за герой.
11. Председателят на общоселския съвет /като Председателя на общинския съвет/ ще се качва сутрин рано и преди изкарване говедата на паша върху спорния антифашистки паметник между двата музея на селския мегдан и в уникална сумистка носия ще казва „Добро утро” или „Добър ден” на драгите селяни. Така г-н Председателят ще уплътни ежедневното си нищоправене и усилен безсмислен труд, осмисляйки своето пълно безсмислие.
12. Като селяни, жителите на село Троян ще могат да вдигнат дори въстание срещу мизерния живот, на който е подложен днес мълчаливият и докаран до овчедушие български народ. Току виж утре, вместо Мъглиж, някой поет напише “Троян бе пръв”. Може, ама друг път. Нищо де, все пак да не забравяме, че през цялата история на България никога не е имало граждански войни, граждански бунтове и т.н. Имало е само селски въстания като започнем от Иванко-свинаря. Гражданите само мрънкат и ходят на село да оберат бостана и плодните градини. За друго не ги търси.
13. Никой няма да дири сметка и да се възмущава защо една селска управа отхвърля признаването на арменския геноцид, нещо, което е признато от ООН, Европейският Парламент и всички демократични държави по света, тъй като на един тъп и прост селски съветник никой не му обръща внимание.
14. Да си гражданин не е заслуга от месторождението. По време на френската революция с г-н или г-жо Гражданин са се обръщали към тези, които са се борили за свобода, демокрация и човешки права. Днешният “гражданин” от Троян за какво се бори? Днешният “гражданин” си стои в “образцовия” градски дом и очаква да му донесат свободата и човешките права на тепсия.
Само че, който чака в къщи освободител, обикновено дочаква поробител. Пък бил той външен или вътрешен.
1-ви априлий, лето 2010-то
Предложил: ………..
/И.Пеевски – общински съветник
и кандидат за общоселски съветник/