Днес повече от всякога е важно да припомним генерал-полковник Христо Михайлов, един от най-светлите примери за участник в антифашистката борба, непримирим и бунтовен дух, идеен, чист и последователен човек. Българските фашисти го убиват на 8 февруари преди 78 години. Роден на 18 април 1893 година във Видин, Христо Михайлов отрано се запознава с идеите на научния социализъм и става негов ревностен пропагандатор като учител в село Извор, Видинско. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, завършва Школата за запасни офицери. По време на Първата световна война е заложник във френския лагер „Шамли“ край Солун, Гърция. Като заложник влиза в ръководството на офицерската социалдемократическа група „В. И. Ленин“, която провежда революционна дейност сред офицерите и войниците в лагера. През 1920 година Христо Михайлов се завръща в град Фердинанд и се включва активно в живота на партийната организация като секретар на Градския комитет на партията. В годините на следвоенната революционна криза Михайлов разкрива способностите си на талантлив местен партиен ръководител, изключително работоспособен и активен деец. Завършва право в Софийския университет. Христо Михайлов взема активно участие в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година. От 12 септември 1923 г. е нелегален. На 21 септември провежда съвещание с военните ръководители на въстанието във Фердинандска околия, на което съобщава паролата за въстанието. На 23 септември борбата пламва в цялата околия. Христо Михайлов участва в състава на Окръжния революционен комитет. През целия ход на въстанието, като командир на единственото артилерийско оръдие на въстаниците, Христо Михайлов е навсякъде, където народната борба е поставена на изпитание. На 24 септември участва в превземането на град Берковица, а на 25 септември – в боя при гара Бойчиновци. След въстанието Христо Михайлов емигрира в Югославия. Там е член на комитета на партийната политемигрантска организация. През пролетта на 1924 г., по поръчение на задграничното ръководство на ЦК на партията, той се връща нелегално във Видински окръг като отговорник за възстановяване на партийните организации и подготовка на ново въстание. От началото на 1925 г. Христо Михайлов оглавява военната организация в Пловдивската военна област, където извършва огромна работа по възстановяване на партийните организации и подготовката на въоръжено въстание. През април 1925 година е арестуван заедно с други другари и осъден от военнополеви съд на смърт. Под напора на нашата и европейската прогресивна общественост присъдата му е заменена с доживотен затвор Христо Михайлов прекарва най-хубавите години от живота си в затворите в София, Пловдив, Варна, Сливен, Кърджали. Там развива голяма дейност за запазване на политическия морал и твърдостта на политзатворниците, борейки се против усилията на врага да разложи техните редици. Организира политическата просвета, работи над своето марксистко-ленинско образование, ръководи кръжоци по диалектически и исторически материализъм. На 30 юни 1937 г. излиза на свобода, след като е амнистиран. Здравето на Христо Михайлов е разклатено, но въпреки това се включва веднага в активна партийна работа като член на ЦК и секретар на Работническата партия до нейното сливане с БКП. Фашистката власт непрекъснато следи активността му. В периода 1938–1940 година Михайлов е интерниран в Кърджали, Несебър, Рибарица. През 1940 г. е изпратен в Пловдив да подпомогне партийната организация. Със своя партиен опит за много кратко време той поставя на крака окръжната партийна организация. След 22 юни 1941 г. Христо Михайлов е нелегален. Като член на Централната военна комисия е натоварен да изработи оперативен план за подготовка на народа за въоръжено въстание. След гибелта на Цвятко Радойнов оглавява Военната комисия и е кооптиран за член на Политбюро на ЦК на БКП. През пролетта на 1943 г. се полагат основите на Народоосвободителната въстаническа армия. За ръководител на Главния щаб е избран Христо Михайлов. На 8 февруари 1944 г. при престрелка с полицията в квартал „Красна поляна“ в София Христо Михайлов е ранен, заловен и убит още същия ден. След 9 септември 1944 г. Христо Михайлов е произведен посмъртно в чин генерал-полковник.

Евгений Белий