На 11.11 участниците в есенния кръг на състезанието по английские език "Многознайко" получиха своите медали и грамоти. На първо място се класираха: Кристиан Василев, Никола Чолаков, Божидар Димитров, Цветомира Петрова и Рая Стефанова. Сребърен медал получиха: Елеонора Павлова, Христо Тодоров, Лъчезар Кънев, Ния Босева, Бояна Михова, Габриела Тодорова и Ана Мария Петрова. На трето място се класираха: Християна Мошекова, Алехандра-Стейси Минкова, Тодор Марешки, Габриела Нитова, Виктория Рашкова, Илиян Касъров, Аслъ Караали, Петя Краевска, Сава Пейковски , Йоана Терзиева.

 

 

По повод 16 ноември - Международен ден на толерантността, в 3.а клас проведохме урок. Под формата на забавни игри показахме на учениците какво е усещането да си в неравностойно положение. Дадохме им поводи за размисъл как могат да си помагат, как да се подкрепят и окуражават един друг. Разговаряхме за това, че всеки може да бъде подкрепа за някого, как да приемаме различията между хората, за уважение, приятелства, взаимоотношения между хората.

Урокът завърши с общ проект и планове за следващи подобни срещи. Благодарим ви, ученици! Бъдете здрави, позитивни, толерантни!

Ирена Яшева, класен ръководител на 3.а клас и
Силвия Кирилова, ресурсен учител

 

 

 

В рамките на Климентовите дни се проведе училищно състезание по волейбол за възрастова група 9. – 12. клас. Победител стана отборът на 12.б, второто място беше за 9.а, а третото – за 12.а клас.

 

 

В часа по гражданско образование при госпожа Мехмедалиева със съучениците ми от 11.в клас решихме да направим едно добро дело – да дарим на деца от ловешките социални домове топли дрехи и обувки за зимата. Осъществихме го с помощта на госпожите Маргарита Мехмедалиева и Мария Лекова.

Като за начало няколко човека от класа си разпределихме задачите. Стефани и Борислава трябваше да говорят с директорката на училището за разрешение проектът да бъде осъществен. Ивелин и Дияна имаха задачата да проучат домовете и да разберат от какво имат нужда децата, както и да уговорят удобна дата и час. Габриела и Ивайла отговаряха за събирането на дрехите. Цветелина и Тервел избраха да говорят с шофьора на училищния автобус, за да отидем с него до Ловеч и да зарадваме децата лично. Александър имаше задачата да направи снимки, а Деница беше избрана да наблюдава процеса на изпълняване на задачите. Всички останали от класа също се включиха с даряването на дрехи. След като всички от нас донесоха по нещо, с което можехме да помогнем, госпожа Лекова заедно с госпожа Мехмедалиева разпределиха събраните вещи и сложиха етикети  така, че да има за всяко едно нуждаещо се дете.

На 15 ноември сутринта с училищния автобус към Ловеч тръгнаха Александър, Ивелин, Борислава, Стефани, Илхан и Цветелина, придружавани от двете госпожи. В първия дом, тъй като децата са били в учебни часове, са предали дрехите и обувките на директорката. Във втория дом са били посрещнати от няколко момчета и момичета, на които в очите им се виждало щастието от това, че ще получат подаръците, от които имат нужда. Показали са на гостите някои неща от ежедневието си, като например кухнята, в която си приготвят храната. Разказали са им за начина си на живот в дома и са им изпели някои свои любими песни.

За нас беше голямо удоволствие да видим усмивките на лицата им и да знаем, че няма да им бъде студено през зимата и ще бъдат щастливи от това, че някой мисли тяхното добро. Всички сме хора и трябва да си помагаме в такива ситуации, защото никой не си избира как да се роди и в каква среда да попадне. Искрено благодарим на директорите на двата дома за настаняване на деца, лишени от родителски грижи, за възможността да сгреем сърцата на деца в нужда.
 

Вяра Бенева, 11.в клас

 

 

 

Всеки човек е личност, всеки човек е ценен. Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има да изразим себе си. Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.

Много е важно как всеки човек тълкува сам за себе си думата толерантност? Какво търси в значението й? Какво прави, за да я направи част от себе си? Именно тези въпроси провокираха днес учениците в училище да споделят мнението си по темата. Ученическият съвет към училището беше подготвил и цветни послания с цитати, които достигнаха до голяма част от присъстващите, с идеята да запазят посланията в мислите си. Във фоайето на училището изнесохме изложба от рисунки за по-малките ученици, на които показахме, че светът е за всички, а изкуството ни обединява.

Нашата визия е, че когато човек се научи да бъде толерантен към себе си, той става толерантен и към другите, но това да си толерантен, изисква и да си отговорен. Толерантността изисква да си разбиращ, да умееш да се поставиш на мястото на страдащия, да усетиш какво изпитва човекът срещу теб. Толерантността е свързана и със способността на човек да подкрепя и помага на страдащия. Да вижда в него различието, без да го упреква затова, да намери красивото в него и да го насърчи да използва това свое качество в правилната насока. Толерантността не е просто някакво отделно взето качество, а резултативен фактор от взаимната свързаност между различни свойства на личността.

За да се възпита толерантно дете, е необходимо да се отчита фактът, че детето е огледало на вида и характера на взаимоотношенията между хората, с които общува. Ето защо, като начало ние самите следва да се отнасяме толерантно помежду си, за да може децата да следват примера ни.

Мария Лекова

 

 

 

Учениците от 4.А и 4.Б клас, които участват в група за занимания по интереси "Млад велосипедист", днес получиха велозвънчета, електрически фарове и стопове, нужни за обучението по управление на велосипед.

 

 

Учениците от хуманитарната паралелка (11.б клас) получиха задача да споделят впечатления от училищната изложба и да преведат текста си на английски език. Така беше осъществена интердисциплинарна връзка между обучението по български език (профил Езикови употреби) и по английски език при учителите Нели Несторова и Галя Панталеева. Предлагаме ви проекта на Мартина Николова и Никол Пешакова.

Преди седмица присъствахме на изложение, съпоставящо две епохи – миналото и новото време (ХХI век). Събитието се проведе в изложбената зала на училище СУ ,,Свети Климент Охридски“, гр. Троян. Бяхме впечатлени от едновремешните предмети, поставени до познатите ни днес такива, които използваме ежедневно. Много ни харесаха старите облекла и обувки с всичките им шарки по тях, но като едни деца на ХХI век предпочитаме големия избор от дрехи, който имаме днес на пазара. Виждайки старите ютия, пишеща машина, джуркалка, менците и кобилицата за вода, осъзнаваме колко по-лесен е животът ни сега. Имаме достъпна вода в къщите си, телефон, с който комуникацията е много по-бърза от съществуващата такава преди век, а именно писмата, които в миналото са били писани на ръка и изпращани по пощата. По-достъпно и удобно е да качим информация в интернет, например за предстоящо събитие, отколкото да обикаляме региона, за да закачим плакати навсякъде, рекламни съобщения.

В заключение бихме казали, че новото време модернизира домакинството с електроуреди, които улесняват бита на семейството.

И остава въпросът: Лесен ли е бил животът на троянеца в миналото?

A week ago we visited an exhibition comparing two times - the past and the present (21st century). The event was held in the exhibition hall of ,,St. Kliment Ohridski” school, Troyan. We were impressed by the obsolete objects placed next to the contemporary ones we use every day. We loved the old clothes and shoes with all the patterns on them, but as children of the 21st century we prefer the large selection of clothes we have on the market today. Seeing the old iron, the typewriter, jurkalka / a wooden stirring spoon/, mentsi / round iron vessels that are filled with water/ and kobilitsa / a strong long wooden stick with mentsi placed at both ends so that the water can be easily carried in them / we realize how much easier our lives are now. We have running water in our houses, a telephone with which communication is much faster than it was a century ago – letters were hand-written and sent by post. It is more convenient to upload something on the internet, for example, an ad for an upcoming event than to go around the neighborhood to put up posters everywhere.

In conclusion, we would say that the new era has modernized the household with electrical appliances that facilitate the life of the family.

And the question remains: Was life easy for Troyan’s residents in the past?

 

На 8 ноември учениците от I A с класен ръководител Румяна Дудева  и I Б  клас с класен ръководител Христина Дункова, заедно със Стела Маринова - учител ЦОУД, посетиха Природонаучния музей в Черни Осъм. Това е първото организирано пътуване на първолаците, което допринесе за тяхното преповдигнато настроение. Всички бяхме впечатлени от топлото посрещане в музея. От беседата за цикъла на живот на пеперудите учениците обогатиха знанията си, а после с интересни игрови методи ги затвърдиха. После разгледаха и впечатляващите музейни експонати. Остана време и за игра на все още зелената поляна край реката. За довиждане всеки ученик получи подарък.

Румяна Дудева

 

 

 

На 01.11.2022 г., Деня на народните будители, аз и още ученици от нашето училище присъствахме на честване по случай 150 години от основаването на първи монашески революционен комитет в Троянския манастир. В залата на манастира имаше представители от 7., 11. и 12. клас, заедно с преподавателите г-жа Снежка Амзова и г-жа Иваничка Боджакова. Г-жа Иванка Цекова също беше там. Лекция изнесе Теодор Тончев от Регионалния исторически музей в Ловеч. След края на събитието на всеки ученик беше подарена книжка с допълнителна информация за Апостола.
 

Иван Зиновиев, 11.б клас