На среща с един съвременен будител…

В навечерието на Деня на будителите – 1 ноември, учениците от СУ „Васил Левски“ гр. Троян, от групите ЦОУД 5-7 клас, се срещнаха и разговаряха с госпожа Надка Данкова – дългогодишен преподавател по физика и астрономия в Троян. Личност – оставила забележима следа, пример за тези духовно извисени учители, които и в нашето съвремие носят пламъка на будителите, просветителите, книжовниците, дейците на словото.

Г-жа Данкова е носител  на почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“, както и на наградите – „Константин Величков“ и Годишна награда на община Троян за изявена личност с постижения в областта на образованието и културата. Ръководител е на школата по Астрономия към училището.

По време на споделената практика звуча Химнът на народните будители. Учениците задаваха интересни въпроси за творческия път на г-жа Данкова, както и за Космоса. Заедно с това те се запознаха и с живота и делото на известни троянски будители – Иван Хаджийски, Димитър Гимиджийски, Ганко Цанов, проф. Найден Чакъров, Константин Хаджикалчев и други видни личности. Изработиха и табло, посветено на будителите.

„Позитивно образование – иновации, технологии и обучение на открито“

В началото на тази учебна година СУ „Васил Левски“ сключи нов договор за проект по Еразъм+.

Ключова дейност 1 е на тема: „Позитивно образование – иновации, технологии и обучение на открито“. В рамките на проекта е предвидено осъществяването на 12 мобилности, групирани в четири структурирани курса на теми, свързани с позитивното образование, развитието на технологиите в училище и използването им извън училищните сгради.

След проведена процедура за участие, в проекта се включиха дванадесет учители от различни методични направления, както следва:

  • природни науки;
  • чужди езици;
  • информационни технологии
  • начални учители.

През месец ноември предстои реализиране на първите две мобилности в град Флоренция, Италия в структуриран курс на тема: Design the Positive: Positive Thinking, Positive Communication and Positive School Spaces.

Пожелаваме успех на проекта и на участниците в него!

Екскурзия в Трявна

С изгрева на слънцето на 19.10.2024г. с  учениците от V б, VІ б, VІ в, VІІ б и VІІ в клас и техните класни ръководители – Ивелина Маринова, Галинка Калева, Нели Радева, Надежда Ночева и Ирина Калинова от СУ „Васил Левски“ – гр. Троян, потеглихме към едно от красивите градчета в нашата страна – Трявна. Още щом стъпихме на главната улица, се усети възрожденският дух – посрещнаха ни Пенчо Славейков, Петко Р. Славейков и Райна Княгиня. Посетихме Даскаловата къща, една от най-внушителните тревненски къщи, видяхме прекрасните слънца, изработени от майстори дърворезбари, Старото школо в града и часовниковата кула до стария каменен „Гивгирен мост“ (Гърбавия мост), свързващ чаршията с площада. След Трявна се отправихме към Дряновския манастир, който е бил пазител на българския дух през време на петвековното османско владичество и играе основна роля в подготовката на Априлското въстание. Близо до манастира е пещерата „Бачо Киро“, в която може да се види разнообразие от вторични карстови образувания – сталагмити, сталактити, сталактони и др. Минахме и през старата българска столица – Търново. Децата изразиха впечатленията си от видяното и заговориха за следващото ни пътешествие из прекрасната ни родина.

Една незабравима екскурзия

На 19 октомври учениците от иновативните паралелки 6а и 7а с класни ръководители Магда Латинска и Мариела Тенева посетиха Пловдив. Малките пътешественици посетиха Регионалния природонаучен музей – Пловдив, Етнографския музей, Стария град, Античния театър и централната част на града.

Експозицията на Природонаучния музей, както и зала „Тропик“, са едни от най-впечатляващите в страната. Учениците останаха очаровани от интерактивните обекти, колоритните аквариуми и от света на тропическите пеперуди.

Беседата в Етнографския музей ги пренесе в далечното минало на възрожденския период от българската история!

Всички са въодушевени от прекрасния ден и чакат с нетърпение за следващи пътувания!

Откъде произлиза?

Противно на всеобщото вярване, Lorem Ipsum не е просто случаен текст. Неговите корени са в класическата Латинска литература от 45г.пр.Хр., което прави преди повече от 2000 години. Richard McClintock, професор по Латински от колежа Hampden-Sydney College във Вирджиния, изучавайки една от най-неясните латински думи „consectetur“ в един от пасажите на Lorem Ipsum, и търсейки цитати на думата в класическата литература, открива точния източник. Lorem Ipsum е намерен в секции 1.10.32 и 1.10.33 от „de Finibus Bonorum et Malorum“(Крайностите на Доброто и Злото) от Цицерон, написан през 45г.пр.Хр. Тази книга е трактат по теория на етиката, много популярна през Ренесанса. Първият ред на Lorem Ipsum идва от ред, намерен в секция 1.10.32.

Стандартният отрязък от Lorem Ipsum, използван от 1500 г. насам, е поместен по-долу за тези, които се интересуват. Секции 1.10.32 и 1.10.33 от „de Finibus Bonorum et Malorum“ на Цицерон също са поместени в оригиналния им формат, заедно с превода им на английски език, направен от H. Rackham през 1914г.

Откъде произлиза?

Противно на всеобщото вярване, Lorem Ipsum не е просто случаен текст. Неговите корени са в класическата Латинска литература от 45г.пр.Хр., което прави преди повече от 2000 години. Richard McClintock, професор по Латински от колежа Hampden-Sydney College във Вирджиния, изучавайки една от най-неясните латински думи “consectetur” в един от пасажите на Lorem Ipsum, и търсейки цитати на думата в класическата литература, открива точния източник. Lorem Ipsum е намерен в секции 1.10.32 и 1.10.33 от “de Finibus Bonorum et Malorum”(Крайностите на Доброто и Злото) от Цицерон, написан през 45г.пр.Хр. Тази книга е трактат по теория на етиката, много популярна през Ренесанса. Първият ред на Lorem Ipsum идва от ред, намерен в секция 1.10.32.

Стандартният отрязък от Lorem Ipsum, използван от 1500 г. насам, е поместен по-долу за тези, които се интересуват. Секции 1.10.32 и 1.10.33 от “de Finibus Bonorum et Malorum” на Цицерон също са поместени в оригиналния им формат, заедно с превода им на английски език, направен от H. Rackham през 1914г.

Откъде произлиза?

Противно на всеобщото вярване, Lorem Ipsum не е просто случаен текст. Неговите корени са в класическата Латинска литература от 45г.пр.Хр., което прави преди повече от 2000 години. Richard McClintock, професор по Латински от колежа Hampden-Sydney College във Вирджиния, изучавайки една от най-неясните латински думи „consectetur“ в един от пасажите на Lorem Ipsum, и търсейки цитати на думата в класическата литература, открива точния източник. Lorem Ipsum е намерен в секции 1.10.32 и 1.10.33 от „de Finibus Bonorum et Malorum“(Крайностите на Доброто и Злото) от Цицерон, написан през 45г.пр.Хр. Тази книга е трактат по теория на етиката, много популярна през Ренесанса. Първият ред на Lorem Ipsum идва от ред, намерен в секция 1.10.32.

Стандартният отрязък от Lorem Ipsum, използван от 1500 г. насам, е поместен по-долу за тези, които се интересуват. Секции 1.10.32 и 1.10.33 от „de Finibus Bonorum et Malorum“ на Цицерон също са поместени в оригиналния им формат, заедно с превода им на английски език, направен от H. Rackham през 1914г.

Откъде произлиза?

Противно на всеобщото вярване, Lorem Ipsum не е просто случаен текст. Неговите корени са в класическата Латинска литература от 45г.пр.Хр., което прави преди повече от 2000 години. Richard McClintock, професор по Латински от колежа Hampden-Sydney College във Вирджиния, изучавайки една от най-неясните латински думи “consectetur” в един от пасажите на Lorem Ipsum, и търсейки цитати на думата в класическата литература, открива точния източник. Lorem Ipsum е намерен в секции 1.10.32 и 1.10.33 от “de Finibus Bonorum et Malorum”(Крайностите на Доброто и Злото) от Цицерон, написан през 45г.пр.Хр. Тази книга е трактат по теория на етиката, много популярна през Ренесанса. Първият ред на Lorem Ipsum идва от ред, намерен в секция 1.10.32.

Стандартният отрязък от Lorem Ipsum, използван от 1500 г. насам, е поместен по-долу за тези, които се интересуват. Секции 1.10.32 и 1.10.33 от “de Finibus Bonorum et Malorum” на Цицерон също са поместени в оригиналния им формат, заедно с превода им на английски език, направен от H. Rackham през 1914г.

Откъде произлиза?

Противно на всеобщото вярване, Lorem Ipsum не е просто случаен текст. Неговите корени са в класическата Латинска литература от 45г.пр.Хр., което прави преди повече от 2000 години. Richard McClintock, професор по Латински от колежа Hampden-Sydney College във Вирджиния, изучавайки една от най-неясните латински думи “consectetur” в един от пасажите на Lorem Ipsum, и търсейки цитати на думата в класическата литература, открива точния източник. Lorem Ipsum е намерен в секции 1.10.32 и 1.10.33 от “de Finibus Bonorum et Malorum”(Крайностите на Доброто и Злото) от Цицерон, написан през 45г.пр.Хр. Тази книга е трактат по теория на етиката, много популярна през Ренесанса. Първият ред на Lorem Ipsum идва от ред, намерен в секция 1.10.32.

Стандартният отрязък от Lorem Ipsum, използван от 1500 г. насам, е поместен по-долу за тези, които се интересуват. Секции 1.10.32 и 1.10.33 от “de Finibus Bonorum et Malorum” на Цицерон също са поместени в оригиналния им формат, заедно с превода им на английски език, направен от H. Rackham през 1914г.

Откъде произлиза?

Противно на всеобщото вярване, Lorem Ipsum не е просто случаен текст. Неговите корени са в класическата Латинска литература от 45г.пр.Хр., което прави преди повече от 2000 години. Richard McClintock, професор по Латински от колежа Hampden-Sydney College във Вирджиния, изучавайки една от най-неясните латински думи „consectetur“ в един от пасажите на Lorem Ipsum, и търсейки цитати на думата в класическата литература, открива точния източник. Lorem Ipsum е намерен в секции 1.10.32 и 1.10.33 от „de Finibus Bonorum et Malorum“(Крайностите на Доброто и Злото) от Цицерон, написан през 45г.пр.Хр. Тази книга е трактат по теория на етиката, много популярна през Ренесанса. Първият ред на Lorem Ipsum идва от ред, намерен в секция 1.10.32.

Стандартният отрязък от Lorem Ipsum, използван от 1500 г. насам, е поместен по-долу за тези, които се интересуват. Секции 1.10.32 и 1.10.33 от „de Finibus Bonorum et Malorum“ на Цицерон също са поместени в оригиналния им формат, заедно с превода им на английски език, направен от H. Rackham през 1914г.