БЛИЗКИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ДИМИТЪР СТОЯНОВ ОТ BIRD и ДЕЛТА ГАРД ИЗЛЯЗОХА НАЯВЕ. Публикацията на Спасов не само разкрива факти, но буди и доста въпроси. Вторник вечерта на фейсбук стената на Димитър Спасов – Митко – каратиста, излезе публикация, обясняваща отношенията му с Димитър Стоянов – журналист от хапливите сайтове Bivol.bg и Bird.bg.  От фейсбук публикацията става ясно, че двамата се познават от години, че дори Стоянов бил семеен приятел на Димитър Спасов и Сенсей Спас Спасов, който загина в нелеп инцидент в средата на миналата година. Според думите на каратиста, Стоянов получавал дълги години подркрепа от Сенсей Спасов, висейки постоянно в офиса му и възползвайки се от контактите му. Същото правил и в офиса на Делта Гард, с цел събиране на информация, която после се пречупвала и преразказвала по не съвсем верен вариант в споменатите сайтове. Спасов разказва как Стоянов се възползвал от екстрите, които получавал покрай него и признава, че Стоянов доста умело успявал да се нагажда. Описва го като лека девойка, която се облагодетелства от служебния транспорт на охранителната фирма, разбира се, за лични цели, сядал, “приютяван” винаги на ВИП масата на Спасов на гала вечерите по кикбокс, тъй като това било страст на Стоянов, получил дори и работа. Димитър Спасов признава в публикацията си, че баща му е уредил Стоянов да започне да се развива като журналист в сайта bivol.bg. Но, когато Спасов се отдръпнал от Стоянов, започнала “войната”. “Навремето разполагаше с цялото време на света и обичаше да отсяда в офиса на баща ми Спас Спасов и моя офис, на Делта Гард. Темите с баща ми бяха на политическа основа, а с мен…възхищаваше се на начина, по който функционира Делта Гард и пътуваше с нашите бусове, за да направи материал за професионализма, с който нашите служители опазват малките населени места и приноса ни за сигурността по селските райони. А именно земеделските площи, горските масиви, селата и отношението, което имаме към хора в неравностойно положение. Един прекрасен ден, след поредната тирада от молби, баща ми го уреди да си развива журналистическите способности в сайта BIVOL.” Колко иронично звучи – „близък“ на семейство Спасови работи в сайтовете, които така усилено и ожесточено пишат срещу Спасов, действията му, контактите му, охранителното дружество Делта Гард, лъжливо ги обвързват с трети лица и съответни действия…  А, може би, това е потвърждение на думите на каратиста, че той никога не се е възползвал от положението на доскорошната му дружка Стоянов, който обаче изнасял вътрешна информация от сайтовете. Независимата журналистическа кариера на Стоянов е под въпрос, а рекетьорският му маниер излиза на преден план.  “…Многократно след това си е предлагал услугите срещу конкурентни фирми и с лекота получавах вътрешна информация за процесите в BIVOL, но никога не сме се възползвали.” По думите на Димитър Спасов, Митко Стоянов търгувал с информация, а моралът и дефиницията за мъжка дума не били качества на въпросния господин. Използвал информацията като разменна монета, а ако не му играеш по свирката, започвал ожесточено да пише срещу отказалия му и не се спирал пред нищо, дори да борави с лъжи и измислени факти. “Това е Димитър Стоянов и неговата рецепта за “уважаван”журналист, част от “независима” медия. Призовавам всички да бъдат изключително бдителни относно така наречените “независими” журналисти или политици определящи се от “добрите сили”. Пътят към ада е постлан с добри намерения…” Така завършва поста си Димитър Спасов.  източник: bunt.bg

Публикуваме писмо на шефа на охранителна фирма „Делта Гард“ Димитър Спасов за журналиста Димитър Стоянов, негов бивш приятел и съотборник: Това е Димитър Стоянов – бивш мой съотборник и приятел, журналист от сайтовете Bivol и Bird. Навремето разполагаше с цялото време на света и обичаше да отсяда в офиса на баща ми Спас Спасов и моя офис, на Делта Гард. Темите с баща ми бяха на политическа основа, а с мен…възхищаваше се на начина, по който функционира Делта Гард и пътуваше с нашите бусове, за да направи материал за професионализма, с който нашите служители опазват малките населени места и приноса ни за сигурността по селските райони. А именно земеделските площи, горските масиви, селата и отношението, което имаме към хора в неравностойно положение. Един прекрасен ден, след поредната тирада от молби, баща ми го уреди да си развива журналистическите способности в сайта BIVOL. Многократно след това си е предлагал услугите срещу конкурентни фирми и с лекота получавах вътрешна информация за процесите в BIVOL, но никога не сме се възползвали. Многократно съм го приютявал да седне на моята маса по време на гала вечери по кикбокс, които той следеше с интерес, тъй като е запален кикбоксьор. В един момент ограничих контактите с него, тъй като усетих неговата болна амбиция да стане известен, независимо по какъв начин. Моралът, етиката и мъжката дума станаха непонятни за него думи и се отдръпнах, като не съм пречил на контактите на баща ми с него. След време си позволих да му дам приятелски съвет, а той пусна жалба за мен в европейска институция и се провъзгласи за жертва. След това тотално отключи някаква фиксация към мен и Делта Гард и започна да си упражнява фантазията. Ако мога да го опиша с няколко думи, бих му сложил етикет за кариерист, нагаждач и предател. Това е Димитър Стоянов и неговата рецепта за “уважаван” журналист, част от “независима” медия. Призовавам всички да бъдат изключително бдителни относно така наречените “независими” журналисти или политици, определящи се от “добрите сили”. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Димитър Спасов

Полицейски шеф беше преназначен, въпреки че е разследван за престъпление

Съдят полицейски шеф за кражба на ток. Случаят е от Ловеч. Заместник-директорът на МВР в областта се оказа следствен, подсъдим и с обвинение за кражба на ток. Въпреки тези факти, докато е разследван и с действаща криминална регистрация, той е възстановен като заместник-началник на полицията и е с достъп до класифицирана информация. 56-годишният Георги Иванов е шеф на „Криминална полиция” и заместник-директор на ОД на МВР – Ловеч. Бил е и на ръководния пост, но впоследствие е отстранен. Преди година и половина печели три дела и е върнат в системата. По това време обаче Иванов се сдобива и с обвинение за кражба на ток. През 2014 година в дома на полицейския шеф е констатирано нарушение с данни за незаконно присъединяване към електропреносната мрежа. Според енергото Иванов е ползвал пет години незаконно електроенергия. В документа, с който NOVA разполага, пише, че със син кабел, директно към фазата е станало присъединяването и е избегнато правилно отчитане на потреблението. Техниците подават сигнал на телефон 112 и идва полиция, за да констатира кражбата на ток. Две години след случая Иванов е върнат на ръководния пост в МВР – Ловеч. Повече от година Иванов обжалва, иска отводи на магистрати и делото срещу него все още не може да тръгне. Още първите дни след констатираното незаконно връзване към енергото, на Иванов е направена криминална регистрация. От документа става ясно, че преди три месеца следствието е поискало нова криминална регистрация на заместник-директора, но съдът се произнася, че старата му все още е валидна. При тези обстоятелства полицаят е възстановен на работа на 8 септември 2021 година. Даден му е достъп до класифицирана информация от изпълняващият длъжността директор Станислав Великов, който от два дни е титуляр на шефския пост в Ловешката дирекция. От МВР потвърдиха в позиция до NOVA, че министърът изпълнява решението на съда, с което е възстановен служителят. Преди година делото за кражбата на ток не успява да тръгне. Върнато е на прокуратурата. Преди седмица е внесен новият стар обвинителен акт. От Районен съд – Ловеч потвърдиха, че е внесено обвинението и Иванов е отново подсъдим. За разлика от първият път, сега нямало отводи. Чака се и дата за гледане на казуса. „Законът предвижда до 5 години лишаване от свобода и до 15 000 лева глоба”, коментира говорителят на Окръжна прокуратура – Ловеч Светла Иванова. Георги Иванов продължава да е заместник-директор и шеф на „Криминална полиция”, което, оказва се, е законно. Но дали, според Етичния кодекс на МВР, е морално? източник: Nova.bg

Как се изнасят 21,2 млн. лева в пътни чанти от банков трезор, без никой да забележи? Къде се крият пачките две години, преди банката да се усети, че от главната каса липсват милиони?

Отговорите на тези въпроси би могъл да даде скромен касиер, ако още е жив, бъде заловен и пожелае да разкаже своята версия за “банковия обир на века” у нас.

56-годишният Петко Митевски се “изнесе” от страната през юли 2017 г., след като получи 15 години затвор за присвояването на 21,2 млн. лева от главната каса на Алфа банк. Парите са били изнесени в сакове на три пъти в периода 2008 – 2010 г., твърди прокуратурата.

Съдбата на милионите е пълна мистерия,

както и тази на самия Митевски през последните пет години. Отговор не даде нито разследването продължило 4 години, нито съдебното дело, което започна през 2015 г. и все още не е приключило окончателно. Предстои пак да се произнася Върховният касационен съд (ВКС).

За последно миналата есен медии писаха, че Петко Митевски бил засечен в Испания с променена външност. Преди това обаче той беше “пращан” в Доминикана и Южна Африка, любими дестинации на бегълците от правосъдието, защото досега няма случай някой да е бил екстрадиран оттам. Появиха се и съмнения, че може да не е сред живите, защото някак неубедителна изглежда версията, че касиерът е измислил всичко сам.

Така или иначе Митевски не е кроял от самото начало планове за бягство от правосъдието, защото със сак, пълен с дрехи, не с пари, той се явява в 6-о РУ на МВР в София в средата на юли 2017 г., за да бъде отведен в софийския затвор. Придружен е от адвоката си Георги Варамезов. Оказва се обаче, че съдебното решение още не е пристигнало в полицията, и той е пратен да се прибира вкъщи и да чака униформените. Защитникът му заминава на почивка, но оставя на полицаите телефонен номер за контакт. След по-малко от седмица, на 17 юли, те търсят касиера в дома му, за да го отведат в затвора, но никой не им отваря. По-късно се свързват със съпругата му, която им обяснява, че не го е виждала от дни и не знае къде е. От 2016 г. отношенията им били силно влошени.

Петко Митевски е роден в Троян през 1968 г. и още на 29-годишна възраст започва работа в софийския клон на Йонийската банка (по-късно преименувана на Алфа банк – б.р.) като куриер преброител. Постепенно се издига в йерархията и през 2008 г. е назначен за главен касиер. До 15 август 2009 г. работи в клона на банката на пл. “Народно събрание”, след това е преместен в клона на бул. “Васил Левски”, където е главната каса.

Всяка сутрин той и управителката на офиса Виолета Вучева влизали заедно в касата, която е зад паричния салон.

Двамата я отваряли на принципа на “четирите очи” – тя имала код, а той ключ и така само заедно имали достъп. Касата оставала отворена през целия ден, а вечерта Митевски я затварял сам. В помещението нямало камери, но пък такива имало в коридорите, паричния салон, по пътя към паркинга. През януари 2010 г. Митевски бил преместен на първия етаж на банковия клон и неофициално вече не отговарял за главната каса, по пък ключът останал у него.

Банката разбира за липсата на милионите през пролетта на 2010 г. Първо недостигът е хванат от компютърен специалист, а след това е потвърден от вътрешна проверка. Преди това обаче две ревизии – през април и ноември 2009 г., не засичат липсата на парите. Служители обаче забелязали съмнителни поредни номера на няколко протокола за ценни пратки.

Цяла година банката не съобщава в полицията и финансовото разузнаване за изчезналите пари. Причината – да не се удари по имиджа на финансовата институция. Опитали сами да намерят пачките.

В продължение на година Митевски е подслушван и следен, но така или иначе вътрешното разследване не стига доникъде. Начинът му на живот с нищо не се променил. Главният касиер дори е задържан за няколко дни във финансовата институция и пише на ръка обяснения пред двама одитори, изпратени от Атина.

В тях твърди, че бизнесменът Петър Цабалас му обещал 400 000 евро комисиона, ако за известно време му повери изнесените пари за съхранение, а после щял да ги върне. От банката се свързали с Цабалас, но той отричал да е получавал пари от Митевски, а междувременно нейните шефове в България напуснали страната. По-късно пред съда Цабалас също отрича твърденията на главния касиер.

През 2011 г. Митевски е арестуван и му е повдигнато обвинение. След продължило 4 г. разследване прокуратурата стига до извода, че Митевски е присвоил 21 201 430 лв. на три пъти в периода от 2008-а до 11 май 2010 г. Парите изнасял в чанти, които товарел в колата си.

Първата кражба от касата станала в периода от 16 септември 2008-а до 29 април 2009 г. Тогава наведнъж Митевски натоварил в сакове 4,1 млн. евро, 450 000 долара и 2,1 млн. лв. Повторил между 29 април и 6 ноември 2009 г., като изнесъл още 200 хил. долара и 1,7 млн. евро. По същия начин месец по-късно, пак с чанти, Митевски изкарал още 3,45 млн. евро.

Бившият главен касиер опитвал да прикрива липсващите пари с фалшиви протоколи

С тях удостоверявал, че парите са изпратени с т.нар. ценни пратки. Била възложена внезапна проверка с броене на парите на главната каса. Митевски признал участието си, като показал лист с точния размер на липсващите пари и пред ръководството на банката обяснил, че дал милионите, за да помогне на своя близък приятел Петър Цабалас, който обещал да ги възстанови до няколко месеца.

Той изнесъл безпроблемно парите в чанти, защото единствен имал ключ от главната каса, а и цял ден прекарвал в помещението, в което нямало камери, твърди прокуратурата. Не ползвал дори обедна почивка.

Колегите на Митевски обаче отричат някога да са го виждали да идва на работа със сакове. Имало и забрана служителите да носят големи чанти. Митевски идвал само с чантата за лаптопа си. Проверка в имотния регистър показала, че той не е извършвал сделки с недвижимо имущество. Прокуратурата е на мнение, че Митевски изхарчил милионите за лични нужди.

През 2015 година делото е внесено в Софийския градски съд. Митевски не пропуска заседание, затова и мярката му за неотклонение не е променена на арест. Два месеца по-късно апелативните съдии искат той да бъде задържан. Митевски отива доброволно в полицията, но оттам го връщат. Явно тогава той е преосмислил намерението си. През декември присъдата му беше намалена на 14 години, но това няма особено значение за него, защото той липсва.

Източник: 24 часа

Основният свидетел срещу Атанас и Пламен Бобокови – Васил Богданов, е бил открит вчера мъртъв. Тялото му е намерено в завод в Костенец около 9 ч сутринта.

По първоначални данни мъжът или е паднал, или е скочил. По тялото няма данни за насилие. 

Богданов е ключов свидетел по делото срещу Бобокови. Tой е дългогодишен директор на „Монбат Рисайклинг“. След делото срещу Бобокови, между него и братята настана раздор и Богданов постъпи на работа в конкурентната „Елбат“.  Той бе осъден като член на бандата на Бобокови след като сключи споразумение с прокуратурата. Така получи едногодишна условна присъда.

Богданов сътрудничина разследващите от самото начало на досъдебното производство. Показанията му неведнъж бяха ползвани като основание за ареста на Атанас Бобоков. Делото срещу братята бе върнато на прокуратурата.

Илиян Михов, професорът от Сингапур, който според зам.-председателя на ДПС Йордан Цонев е гласен от „Продължаваме промяната“ за нов управител на Българската народна банка, е бил даскал на Иво Прокопиев.

Както ПИК писа по-рано днес, Илиян Михов е брат на Валентин Михов, назначен от самия Кирил Петков в качеството му на служебен министър на икономиката за председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие. Освен това, сингапурският професор има топла връзка с кръга „Капитал“. И Прокопиев, и Валентин Михов са минали образование в сингапурското бизнес учебно заведение на Илиян Михов.

Това се случва през 2009 година, когато олигархът изнася семейството си към островната държава. Според медийни публикации магистратура в същото учебно заведение, в което Михов е ректор, има и жената на Прокопиев – Галя.

Проф. Илиян Михов не е непознат за българската политика. През 2009 година, в първото правителство на Борисов, икономистът Илиян Михов беше поканен за трети вицепремиер. По-късно обаче, кандидатурата на Михов бе оттеглена заради остри обществени реакции, предизвикании  от тезите му за модификация на валутния борд, които не се приемат от българските политици и икономисти.

През септември 2009 г. проф. Михов предложи да се „модифицира“ режима на валутен борд по модел, прилаган от Китай през 2003 г. Тезата му срещна съпротивата не само на политиците, но и на мнозинството макроикономисти в България. „Аз въведох темата за гъвкав борд, но ако няма консенсус, ако разумни хора като Иван Костов и Георги Ганев не го приемат, няма да се случи, аз не съм женен за тази идея“, каза той тогава.

Притесненията на икономистите за идеята на проф. Михов са свързани фактически с намерението му да се договаря курса на българския лев, което означава той да престане да бъде фиксиран, както е в момента, и да стане плаващ.

Тогава Иван Костов предупреди, че по този начин ще се отвори коридор от 30 процента, в който левът да плава, което ще го направи уязвим за спекулантите. Костов прогнозира, че ако това се случи, левът ще бъде атакуван и девалвиран, а от това ще спечелят едри бизнесмени, чиито кредити ще бъдат стопени за сметка на спестяванията на гражданите, подобно на 1997 г., пише „Епицентър“.

В биографията на проф. Илиян Михов пише, че е познат като икономист от София, Пристън, Берлин и Сингапур, преподавател по макроикономика и иконометрия в „ИНСЕАД“. Илиян Михов е ученик на председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке. Михов има огромен брой публикации в престижни издания, една от които е анализ на Голямата депресия в САЩ.

През 2008 г., в разгара на най-голямата финансова криза в САЩ след Голямата депресия той бе убеден привърженик на плана за спасяване на финансовата система на страната чрез изкупуване на т.нар. „токсични активи“, за който американският президент Барак Обама осигури 787 млрд. долара.

След като бе отхвърлен като вицепремиер, през 2010 проф. Илиян Михов бе гост в студиото на „Панорама“ и се опита да тушира негативните коментари за идеите си, като обясни, че не е бил разбран от политиците у нас и никога не е искал да бута валутния борд.

И разви тезата си: „По принцип имах в един момент една разработка, че бордът не да се разклати, той може да се затегне, т.е. да стане по-консервативен. Но това беше в периода, в който въобще не си говорихме за политически постове, за такива неща. За мен е ясно, че когато хората започнат да говорят вече на тази позиция, за малко по-различен борд, това се възприема по съвсем друг начин. И аз заради това побързах моментално, в първия ден да кажа – бордът няма да се пипа, въобще не е на дневен ред това нещо, въобще не е на дневен ред въобще да се променя валутният курс. И всичко, което казах изведнъж се обърна, че съм казал точно обратното. Не знам как стана това“.

Въпреки това негово обяснение от тогава никой политик не си позволи да опре до експертизата на проф. Михов.

източник: pik.bg

Ръководството на ДПС излиза с коментар по важни теми от дневния ред на обществото. От трибунка в Народното събрание те обявиха:

Предупредихме преди два дни за репресии от страна на вицепремиера Асен Василев. От медиите вече разбираме, че някой на някого нещо бил казал, нещо около селската чешма, прокситата на Прокопиев го тиражират. Това се свежда до знанието на Асен Василев, който отговаря на въпроси и предприема неправомерни действия. Ревизия се прави на депутата Делян Пеевски отново.

Това са политически репресии опит за разправа с политически опонент. Затова тези действия ще ги дадем на прокуратурата, каза Мустафа Карадайъ.

Олигархът Иво Прокопиев може да осъди всеки, когото си поиска, защото владее съдебната система, каза Карадайъ.

Не е нужно да се сваля имунитета на Пеевски, за да се разследва, поясни Йордан Цонев.

Няма да се уплашим от медийния монополист с комунистическо потекло, каза Хамид Хамид, като припомни кой е масажирал ушите на Тодор Живков по време на лов.

Скоро ще представим и зависимостите на Асен Василев, каза Карадайъ.

Източник: pik.bg

Публикации за 19 българи, сред които Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов – Големия Маргин и Бойко Борисов, е предоставил премиерът Кирил Петков на прокуратурата, научи ексклузивно ПИК от свои източници в МВР.

В списъка личат още имената на Таки, Румен Вълка, Димитър Спасов, Петьо Еврото, Делян Пеевски.

Министър-председателят е предоставил публикации и за хора на ГЕРБ. Освен лидера на партията Бойко Борисов, в него фигурират още Младен Маринов, Владислав Горанов, Костадин Ангелов, Христо Терзийски.

Любопитен момент е, че Петков е предоставил „доказателства“ на прокуратурата и за бившия министър от служебното правителство на Румен Радев и считан за един от най-доверените му хора – Николай Павлов.

Бившият зам.-председател на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов също получил място сред „лицата в основата на икономическата и криминална престъпност в страната“.

Както медията ни съобщи, въпросните публикации вече са пристигнали във вътрешното ведомство, ръководено от Бойко Рашков, където с голяма изненада и присмех гледали на на т.на.р списък на Петков.

Медията ни разполага с имената на абсолютно всички лица, попаднали в полезрението на премиера и посочени от него чрез изрезки от вестници, които той предостави на държавното обвинение.

Ето кои са те:

Бойко Борисов

Цветан Цветанов

Младен Михалев – Маджо

Красимир Маринов – Големия Маргин

Христофорос Аманатидис – Таки

Красимир Каменов – Къро

Румен Гайтански – Вълка

Румен Николов – Пашата

Димитър Спасов – Митко Каратиста

Николай Павлов – „Булгаргаз“

Петър Петров – Петьо Еврото

Владислав Горанов

Младен Маринов

Костадин Ангелов

Христо Терзийски

Делян Пеевски

Александър Манолев

Стоян Мавродиев

адвокат Цветан Цанев

Припомняме, че сега Министерството на вътрешните работи, което се ръководи от Бойко Рашков, ще трябва да разследва и да търси доказателства за твърденията на Кирил Петков, че това са хората в основата на икономическата и криминална престъпност в страната.

Източник: pik.bg

С красноречиво изявление, публикувано в 19.07 ч. в сряда в БТА, Посолството на САЩ буквално занули Атанас Чобанов:

„Преди няколко седмици Посолството на Съединените щати получи информация за възможна заплаха срещу две лица. В конкретния момент решихме, че сме длъжни да предупредим тези лица за тази информация. Посолството сподели тази информация и с българските власти. В предаденото предупреждение не се споменава конкретно лице или политическа партия и нямаме информация, която да предполага, че има връзка с конкретна политическа партия. Оттогава не сме получили повече информация за тази възможна заплаха. Чухме твърдения, че един от нашите разговори е записан без наше разрешение; посолството възразява срещу подобни практики.“

В превод – Чобанов е обявен за „персона нон-грата“, а писанията му за манипулативни. Поводът за реакцията на американското посолство е публикация на Атанас Чобанов от понеделник във фейсбук:

„Преди един месец по това време към обед ми се обади политически съветник от посолството на САЩ в София. Каза ми, че посолството има достоверна информация за неминуема заплаха от физическо посегателство срещу мен. Каза ми, че опасността идва от България.

До момента нямам данни българската държава да е неутрализирала тази заплаха. В Брюксел разговарях със шефката на политическия кабинет на Кирил Петков Лена Бориславова. Според нея информацията за заплахата не била достоверна. Изпратих на Бориславова запис от разговора с посолството, в който се чува ясно: we need to inform you that the US embassy received CREDIBLE information regarding an imminent threat. Отговор не получих.

Свикнах вече, че на властта, която е дала заявка за нулева корупция ѝ е trans penis за журналистите, които разкриват реалната корупция и стават мишени за отстрел. Аз и колегата Димитър Стоянов се пазим сами както можем с помощ от колеги от международни журналистически организации.

Ако искате да ни дадете едно рамо, можете да споделите разследването, върху което работехме когато се получи информацията за заплахата.“

Посолството обаче прави и нещо много повече. Разграничава се категорично от твърденията на Чобанов, които той отправяше в началото на януари месец, че „източникът на заплахата срещу него седи на първия ред в Народното събрание“. Без никакво съмнение Чобанов визираше единствено и само Делян Пеевски. Днес обаче, не друг, а Херо Мустафа казва – това е лъжа!

Една от причините, които може да са принудили Посолството на САЩ в София да се разграничи толкова рязко от писанията на Атанас Чобанов, вероятно е свързана именно с материал, в който по дърварски начин се замесва името на американския лобист Тони Подеста, известен със сериозните си контакти сред Демократическата партия.

По интересното е, че статията срещу Подеста получи широк отзвук и в издания на Прокопиев, които дежурно се загрижиха за Атанас Чобанов и асистираха в мултиплицирането на атаката срещу Пеевски. Писанието срещу Подеста няма нищо общо с разследващата журналистика, защото е провокирано от близки до Румен Радев олигарси и по конкретно от техните американски лобисти, които редовно получават трибуна в изданията на Прокопиев.

Сигурно е, че „зануляването“ на Чобанов тепърва ще има резонанс и към всички останали, които през годините са ползвали платформите „Биволь“ и BIRD.BG за анонимна разправа с противниците си.

От половин година АФЕРА предупреждаваше, че това ще се случи. И причината е в това, че откакто е в МВР, Бойко Рашков не спря да използва именно BIRD.BG за пощенска кутия за „удряне“ на противниците на „синергичния“ Румен Радев и неговия нов другар от „Капитал“.

Дали с червения картон за „пощенската кутия“ Чобанов, Херо Мустафа не вдига жълт картон на Рашков&Радев и ПроКОНПИ, скоро ще разберем. Но е факт, че намагнитизирания Пеевски им вкарва втори гол за две седмици. Първият беше когато съд в Ню Йорк отказа изобщо да гледа скалъпената жалба от близки до Цветан Василев проксита по закона РИКО.

източник: afera.bg

След като и адвокатът на известния американски лобист Тони Подеста заяви пред БТА, че Подеста няма договор с депутата Делян Пеевски и че твърденията в статията на Чобанов в сайта „Бърд.бг“ са неверни, вече няма никакво съмнение, че цялата тема със „заплахата“ срещу Чобанов е само една манипулация. Но така именно работи медийната машина на олигарха Прокопиев – с манипулации и внушения, които първо някой от приближените му журналисти, общественици или политици изказва в публичното пространство, после същите твърдения се завъртат в контролирания от Прокопиев мейнстрийм (вестници, сайтове и най-вече в телевизиите), после следват пространни интервюта на „жертвите“ (Атанас Чобанов също даде интервю за „Дневник“ вчера), както и интервюта на всякакви други сподвижници на Прокопиев, които потвърждават тезата на „жертвите“, заклеймяват случилото се и посочват набедените за извършители (или казано просто – посочват лошите). Задължително следват реакции на различни НПО-та (като „Антикорупционен фонд“ например), също контролирани от разградския олигарх, които излизат с прокламации и публични позиции, завъртайки в обращение исканите от Прокопиев тези и опорки. Следват петиции до чужди посолства и прочие.

И после всичко това се повтаря. Накрая, след като е минал през центрофугата на машината за манипулации на олигарха Прокопиев, набеденият не може да се познае на какво е заприличал и не само той, но и родната му майка не може да го познае. Съвсем друг човек – същински злодей. Може да ви звучи на пръв поглед не особено сериозно, но именно така Прокопиев успява години наред да манипулира общественото мнение, чрез инсинуации, лъжи и внушения, които легитимира публично чрез свързаните с него говорители, медии и грантови НПО- та. После върви доказвай, че нямаш сестра.

Човекът, който от години се върти безспирно в центрофугата на машината за манипулации на Прокопиев е депутатът от ДПС Делян Пеевски. И всички виждаме резултата. Сатанизиран образ на политик и бизнесмен, на практика без нито едно реално доказателство за „деянията му“. Ще кажете – да, но трябва все пак някаква причина, за да попаднеш в центрофугата. Не всеки има тази „привилегия“. Трябва, разбира се. За Пеевски причината е ясна. Той бе първият и един от малкото, които открито заговориха за престъпленията на прехода и бандитската приватизация по времето на премиера Иван Костов, в която Иво Прокопиев има дейно участие. За заграбените за жълти стотинки от разградския олигарх предприятия за стотици милиони, като „Каолин“ и „Винпром Дамяница“. Заговори открито за олигархичния кръг „Капитал“ и задкулисната симбиоза между пари, медии, политическа власт и влияние в съдебната система, която „Капитал“ олицетворява. Извади на светло политическото влияние на Прокопиев, участията на политическите му проксита в българските правителства, както и дебелите му връзки в съдебната система. Накратко, Пеевски и бившите му вестници „Телеграф“ и „Монитор“ показаха истинското лице на задкулисието у нас и му казаха името – олигарха Иво Прокопиев и контролирания от него кръг „Капитал“. Всичко това малка причина ли е Пеевски да влезе в центрофугата на машината за манипулации на Прокопиев и да има „привилегията“ да се върти там вече повече от десет години?

Но да оставим отношенията между Пеевски и Прокопиев, за тях може да се напише цял роман. Да се върнем на случая „Чобанов“ и да му направим дисекция, макар и без претенция за изчерпателност и високо качество. Кой е Атанас Чобанов? Човек с незавидна биография – неуспял кандидат за политик по времето на социализма (комсомолски секретар и кандидат за член на БКП), който след промените е обиколил почти всички политически партии в страната – от СДС, през НДСВ и Евролевицата, „Зелените“, представял се за активист на ДСБ, а впоследствие и на „Да, България“, както и не особено успешен журналист, чието „творчество“ изобилства от манипулативни журналистически материали, неверни твърдения и изопачаване на факти, които не блестят с някаква художествена стойност, но за сметка на това са гарнирани с гръмкото заглавие „разследвания“.

Почти цялата му журналистическа кариера преминава в сайта „Биволъ“, собственост на Асен Йорданов, който сайт многократно е свързван през годините с прояви на медиен рекет и черен пиар. Помним скандалите с кмета на Поморие, който открито обвини „Биволъ“, че са го притискали за договор за медийно обслужване и когато е отказал, се разиграла медийната бухалка. Ако преровим страниците на сайта ще видим също, че адресатите на журналистическите им разследвания са едни и същи три или четири родни персони. Не че у нас достойните за „разследванията“ на „Биволъ“ са малко, просто повечето явно са възприели принципа „рекет даден, рекет приет“. По темата „Биволъ“ и медийния рекет е писано доста през годините, включително и бившите медии на депутата Пеевски „Телеграф“ и „Монитор“ публикуваха не един и два разобличаващи материали по темата, или казано направо – „познанството“ между Пеевски и журналиста Чобанов, подобно на това с Иво Прокопиев, също има своята дълга предистория. Да се върнем отново на Чобанов. От години журналистът живее и твори във Франция. Там името му се свързва със скандала за източването на френския Национален център за научни изследвания, където Чобанов е изследовател по фонология, но реално нищо не е работил. Името на Чобанов се свързва и с „ТАД Груп“, обвинено през 2019 г. за теча на информация от НАП, засегнала 5 млн. български граждани, като прокуратурата дори поиска от френските власти Чобанов да бъде разпитан за връзките му с хакерите. Също интересен момент в битието на Чобанов е публикуваната от български емигранти в интернет през по-далечната 2009г. страница със заглавие „Истинската биография на лицето Атанас Чобанов“, в която група българи изказват своето възмущение от Чобанов, че е злоупотребявал с интересите на българските общности в чужбина, че е присвоил парични средства, като публикуват редица разобличаващи истини за неговото житие битие.

Въобще, в редиците на Иво Прокопиев има интересни негови съмишленици. Много са с комунистическо или агентурно минало. Да вземем например Христо Иванов, председател на „Да, България“ (от видната болшевишка фамилия Бойкикев), или вездесъщият анализатор Илиян Василев (агент „Сашо 11“ от ДС), а какво да кажем за журналиста и собственик на сайта „Фрог Нюз“ Огнян Стефанов (агент „Академик“ от ДС), или пък за Евгений Дайнов – с решение на ЦК на БКП е зачислен за редовен аспирант в Института по история на БКП и още видни новоизлюпени „демократи“. То и самият Прокопиев произхожда от комунистическа фамилия – баща му е служител на УБО и управител на любимата на Тодор Живков ловна резиденция „Воден“, а по-големият му брат е служител в регионална служба „Сигурност“ на МВР – Разград. Другата черта, която неминуемо обединява съмишлениците на олигарха Прокопиев е, че не са особено работливи, а се изхранват от многомилионните грантове на рояците фондации и НПО-та около разградския олигарх, както и не са особено способни, но за сметка на това самочувствието им е в излишък. Свикнали са на привилегии още от малки (може би защото повечето произхождат от семейства на бивши номенклатурчици) и винаги намират, както се казва, „на баницата мекото“. Непоклатимо вярват, че превъзхождат в пъти обикновените хора и могат (не, по-точно са призвани) да командват обществото ни и да менторстват, защото само те са носители на истината на Свети Прокопиев. А неговата истина е единствената истина. И журналистът Атанас Чобанов не прави никакво изключение от общия психо – портрет на средностатистическия сподвижник на Прокопиев.  

Защо случаят „Чобанов“ обаче се превърна в емблематичен пример за манипулация. Защото завъртя една небивалица, достойна само за евтин шпионски роман, каквато е „заплахата“ към журналиста Чобанов и я превърна в национална новина. Твърдението на Чобанов, че бил уведомен от официален представител на чуждо (партньорско) правителство, че по отношение на него имало непосредствена заплаха, която била локална за България, се завъртя първо в вестник „Сега“, после в сайта „Медиапул“, след това и в медиите на Прокопиев „Дневник“ и „Капитал“, влезе като коментар в новините на БТВ и Нова ТВ. Последваха статии по темата, интервюта с „жертвата“ Чобанов и прочие, които пространно лансираха опорните точки на Прокопиев – лошите във филма отново са от ДПС, естествено къде без депутата Пеевски, а поводът била някаква статия на Чобанов, в която разкривал „връзки“ на депутата с американския лобист Тони Подеста, като последния пък не бил регистрирал договорите си с Пеевски. Пълни глупости – опровергани вчера и от американския адвокат на Подеста. Нито има договори, камо ли нерегистрирани такива, нито Подеста лобира по какъвто и да е начин за Пеевски зад океана. Сглобката е елементарна и издиша изцяло, скандална тема въобще няма, но шумът, който Прокопиев предизвика в контролирания от него мейнстрийм бе достатъчно голям. Срещу този шум колкото и да повтаряш истината, тя остава заглушена. Ето така работи машината за манипулации на Прокопиев. В действителност, нито Тони Подеста представлява Пеевски, нито има някакъв нерегистриран договор между тях, нито твърденията на Чобанов в статията представляват въобще проблем за когото и да е, камо ли някакъв скандал, нито (както най- вероятно ще се окаже) и заплаха към Чобанов реално има, както и предупреждение от някакъв мистичен официален представител на чуждо правителство, но темата се завъртя като колело по нанадолнище и спиране няма.

Когато обаче манипулацията започна да се разплита, защото българските институции все пак се самосезираха да проверят твърдението, а и от ДПС подадоха сигнал до ДАНС с искане за проверка, Чобанов рязко смени посоката и запя с следващите опорки на Прокопиев. Няма да дава обяснения, защото не вярвал на прокуратурата на Гешев. Когато същият бъде сменен тогава щял да обясни на новия главен прокурор, но и на него може да не обясни, ако не се е убедил предварително в неговия интигритет. Къде живее Чобанов – на някоя друга планета явно, защото на тази планета, когато твърдиш, че си заплашван и то от „първия ред на парламента“, когато твърдиш, че чужда държава те е уведомила за заплахата, а родните институции не предприемали нищо, когато прокуратурата все пак се самосезира да извърши проверка, отиваш и даваш обяснения. Така е навсякъде, така е и у нас. Не е така само на планетата на Чобанов. Там вездесъщият разследващ журналист си избира прокурор, убеждава се в неговия интегритет и тогава дава сведения. Истината е, че това поведение е единствения възможен завършек на манипулацията от страна на Чобанов, защото просто няма какво да обясни. Най-вероятно заплаха няма, няма и уведомяване от страна на чужда партньорска държава, няма нищо. Но това за Прокопиев не е важно, за него ефектът от манипулацията е постигнат.

По същият начин бе завъртяна манипулацията срещу Пеевски с разследването по „Пандора пейпърс“. Дни наред Чобанов обясняваше в същия този мейнстрийм, контролиран от олигарха Прокопиев, какви бомбастични разкрития следват от документите „Пандора“, какви милиарди от български лица са текли по посока офшорки, че аудиторията се настрои в очакване едва ли не с пуканки и кола в ръка. А какво последва. Нищо особено – две офшорки на Пеевски, оказали се впоследствие надлежно декларирани (като дъщерни на декларирано дружество майка), без дейност и при това вече заличени и трета офшорка, също заличена, която седем години е била без платени такси и съответно без дейност и към която Пеевски няма никакво отношение. Това беше бомбастичното разкритие на вездесъщия Чобанов, който дори не можеше да обясни какво точно представляват развяваните от него по медиите документи. А след Пеевски шоуто „Пандора“ свърши изведнъж, сякаш някой дръпна шалтера на тока и сцената угасна. Но манипулацията имаше ефект. Въпреки, че няма нищо нередно в изнесените факти за офшорките, Пеевски се сдоби с клеймото „Пандора“.

Ако се позамислим, по същия начин трябва да е била сглобена и санкцията на депутата от ДПС по американския „Магнитски“. С машината за манипулации на олигарха Прокопиев, но този път сцената е била по-далече, зад океана. Така Пеевски се е сдобил и с мнимото си участие в търговията с български „златни паспорти“, послужила като основание за налагането на санкцията. Не е случайно, че ДПС всячески се опитва да покаже, че депутатът Пеевски няма отношение към даването на български паспорти на чужденци срещу инвестиции. От партията искаха извършването на проверки на всички случаи на получаване на паспорти срещу инвестиции, искаха информация, внесоха и законопроект за отпадането на „златните паспорти“ и прочие. Защото най-накрая наистина са прозрели как работи машината за манипулации на Иво Прокопиев и че срещу тази машина отпорът трябва да е много твърд, като стена, иначе влизаш в центрофугата и като излезеш ще си или медиен монополист (за какъвто години наред Прокопиев сочеше Пеевски, а всъщност последният сега няма нито една медиа), или продавач на „златни паспорти“, или ще си човекът от първия ред на парламента, който заплашва псевдо-разследващ журналист. Каквото ти отреди машината. Мантрата, че Пеевски е медийния монополист у нас влезе дори в доклада на американския Държавен департамент. Това само показва докъде стигат възможностите на машината за манипулации на Прокопиев – явно доста надалеч стигат. Манипулацията, че Пеевски е монополистът на родните медии бе развивана старателно през годините от Прокопиев и неговите сподвижници. Дори след като депутатът от ДПС продаде вестниците си на големия инвестиционен фонд „Юнайтед Груп“ спекулациите в медиите на Прокопиев продължиха – сделката била фиктивна, а фондът бил подставено лице на Пеевски. Щеше да е смешно, защото е достатъчно глупаво като твърдение, но в центрофугата на машината нищо не е такова, каквото трябва да бъде. Бедна му е фантазията на Пеевски какъв е образа му, изплют от машината за манипулации на Прокопиев зад океана. Ако някога успее да разбере как изглежда в очите на американската администрация, сигурно изненадата му ще е огромна. Франкенщайн ще е направо красавец в сравнение с Пеевски. И като знае, че всичко е една лъжа, преминала през цетрофугата на машината за манипулации на Прокопиев и изплюта като истина, сигурно много го е яд. Пеевски го знае, но и Прокопиев също го знае.

Затова трескаво се опитва в последно време да „легитимира“ отново всички внушения за Пеевски, виждайки че, както депутатът, така и колегите му от ДПС правят всичко по силите си истината да излезе наяве. Да се разбере, че твърденията в санкцията са продукт на заблуда, осигурена именно от машината за манипулации на олигарха Прокопиев и добрите му контакти с американкото посолство у нас и администрацията зад океана. И колкото това става все по-ясно за обществото, толкова Прокопиев става по изнервен и впряга всички свои проксита в говоренето срещу Пеевски. Преди седмица дори евродепутатът Радан Кънев (който удобно изчезна от публичното пространство) изплува отново пред националните телевизии и вестник „Банкеръ“, да разказва за санкциите по „Магнитски“, вчера Николай Стайков от „Антикорупционния фонд“ също се упражняваше по темата в интервю в сайта „Факти.бг“, коментирайки Пеевски и сделките на фирмата на депутата с недвижими имоти и как това контрастирало на наложената санкция. Преди дни „анализаторът“ Илиян Василев вмъкна в свой интернет пост, че видите ли Пеевски редял и назначенията в енергетиката, и прочие още внушения без каквато и да е доза истина. Така се създава образа на злодея в машината за манипулации на Иво Прокопиев, чрез внушения и лъжи, повтаряни постоянно от сподвижниците на разградския олигарх и легитимирани през контролирания от него роден мейнстрийм. И днес едва ли има вече някакво съмнение, кой е истинския медиен олигарх в страната и кой е истинското задкулисие, което реално управлява държавата чрез политическите си проксита (не, не е Пеевски). Днес „Кой“ си има официално Име и Адрес – Иво Прокопиев и кръга „Капитал“.

източник: trud.bg