Не само за троянеца, а и за средностатистическия българин днешният ден е просто неработен. Ден, в който не ходим на работа, а след уикенда – и възможност да направим по-длъжка ваканцийка… Но – нека припомня – това е Ден на труда и на работническата солидарност. Ден, в който някога, преди повече от сто години, работниците са си позволили да кажат – ей, и ние сме хора. Днес празникът е повреден и фалшифициран. Той е набутан в дългия списък за безделие на ония, които държавната софра храни от моите данъци. На фона на пищните циркове, с които всички коленопреклонно ще отбележим Деня на Европа (ден на един откровено империалистически договор – простете за левия коментар), днешният ден не е в календара нито на местните, нито на централните власти. Някак не е политически коректно; не е и интересно. И тъй като интернет не понася дълги текстове, ще споделя едно мое скромничко наблюдение. В този „официален празник“ минах през цял Троян – от Бели Осъм до Велчевското. Всички, всички работят. От кварталните магазинчета, та до големите вериги. От малките кръчмета, та до помпозните ресторанти. От скромните работилнички, та до големите фабриканти. Лошо няма. Но дали на тези хора на наемния труд някой е платил гарантираното от закона възнаграждение – двойна надница и прочие? Дали Инспекцията по труда се интересува от феномена?  Питам за един приятел. И така – честит празник на работническата солидарност; на солидарността на хората на наемния труд.

Ангелина Иванова