Виктория Пейкова от 11А клас на СУ „Св. Климент Охридски“ в Ловеч е първият носител на първата по рода си награда за ученически постижения в областта на хуманитаристиката „Проф. Веска Кожухарова-Живкова“. Наградата бе връчена по време на празничния концерт за 130-годишнината на Гимназията, в навечерието на 25 ноември, Ден на свети Климент Охридски и рожден ден на проф. Кожухарова.
Наградата е учредена от семейството на проф. Кожухарова, в памет на известната социоложка. Включва грамота и парична премия. Целта е да бъдат поощрявани ученици с високи постижения в хуманитарната сфера. Виктория Пейкова е избрана с решение на Педагогическия съвет на училището за отлични и трайни академични резултати в хуманитарните науки, за заети призови места в състезания по български език и литература и английски език на общинско, областно и национално ниво.
Тъй като дарителите (дъщерите ѝ Иглика Живкова и Ангелина Иванова) не успяха лично да присъстват, наградата бе връчена от директора Валери Христов.
Проф. Кожухарова е родена в град Шумен, но отраства в село Добродан и винаги е смятала Троянския край за роден.
Завършила е прочутата Троянска гимназия, след това Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ученичка е на известния социолог проф. Живко Ошавков, научен ръководител на първия ѝ дисертационен труд „Интересът към художествената литература у нас“. По-късно интересите ѝ трайно се насочват към аграрната социология и социологията на селото, в резултат на което се появява докторският ѝ труд „Село и индустриализация – българският път“.
На Добродан е посветено социологическото проучване „Селото. Социологическо проучване“, както и изследването „Локус и универсум“ (единственото съвместно изследване на проф. Кожухарова и съпруга ѝ проф. Тодор Ив. Живков).
Един от най-авторитетните учени социолози у нас, Веска Кожухарова е с изключителен принос делото на Иван Хаджийски да стане известно на широката общественост.
Наградата ще бъде връчена и на други ученици с изявени интереси в областта на обществените науки.
Виктория Пейкова от 11А клас на СУ „Св. Климент Охридски“ в Ловеч е първият носител на първата по рода си награда за ученически постижения в областта на хуманитаристиката „Проф. Веска Кожухарова-Живкова“. Наградата бе връчена по време на празничния концерт за 130-годишнината на Гимназията, в навечерието на 25 ноември, Ден на свети Климент Охридски и рожден ден на проф. Кожухарова.
Наградата е учредена от семейството на проф. Кожухарова, в памет на известната социоложка. Включва грамота и парична премия. Целта е да бъдат поощрявани ученици с високи постижения в хуманитарната сфера. Виктория Пейкова е избрана с решение на Педагогическия съвет на училището за отлични и трайни академични резултати в хуманитарните науки, за заети призови места в състезания по български език и литература и английски език на общинско, областно и национално ниво.
Тъй като дарителите (дъщерите ѝ Иглика Живкова и Ангелина Иванова) не успяха лично да присъстват, наградата бе връчена от директора Валери Христов.
Проф. Кожухарова е родена в град Шумен, но отраства в село Добродан и винаги е смятала Троянския край за роден.
Завършила е прочутата Троянска гимназия, след това Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ученичка е на известния социолог проф. Живко Ошавков, научен ръководител на първия ѝ дисертационен труд „Интересът към художествената литература у нас“. По-късно интересите ѝ трайно се насочват към аграрната социология и социологията на селото, в резултат на което се появява докторският ѝ труд „Село и индустриализация – българският път“.
На Добродан е посветено социологическото проучване „Селото. Социологическо проучване“, както и изследването „Локус и универсум“ (единственото съвместно изследване на проф. Кожухарова и съпруга ѝ проф. Тодор Ив. Живков).
Един от най-авторитетните учени социолози у нас, Веска Кожухарова е с изключителен принос делото на Иван Хаджийски да стане известно на широката общественост.
Наградата ще бъде връчена и на други ученици с изявени интереси в областта на обществените науки.
Социалистите от Троян положихме цветя пред костницата на убитите антифашистки от общината.
Въпреки опитите да се обвие в забрава делото на онези, които умряха, за да живеем ние, подвигът на мъчениците не е забравен.
Въпреки че мнозина искат да го забравят, там – под плочите между Музея и Конака – лежат костите на убити антифашисти.
Червеният карамфил беше знак за нашата почит и признателност.
Никой не е забравен, нищо не е забравено!
БСП – Троян
Днес повече от всякога е важно да припомним генерал-полковник Христо Михайлов, един от най-светлите примери за участник в антифашистката борба, непримирим и бунтовен дух, идеен, чист и последователен човек. Българските фашисти го убиват на 8 февруари преди 78 години.
Роден на 18 април 1893 година във Видин, Христо Михайлов отрано се запознава с идеите на научния социализъм и става негов ревностен пропагандатор като учител в село Извор, Видинско. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, завършва Школата за запасни офицери. По време на Първата световна война е заложник във френския лагер „Шамли“ край Солун, Гърция. Като заложник влиза в ръководството на офицерската социалдемократическа група „В. И. Ленин“, която провежда революционна дейност сред офицерите и войниците в лагера.
През 1920 година Христо Михайлов се завръща в град Фердинанд и се включва активно в живота на партийната организация като секретар на Градския комитет на партията. В годините на следвоенната революционна криза Михайлов разкрива способностите си на талантлив местен партиен ръководител, изключително работоспособен и активен деец. Завършва право в Софийския университет.
Христо Михайлов взема активно участие в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година. От 12 септември 1923 г. е нелегален. На 21 септември провежда съвещание с военните ръководители на въстанието във Фердинандска околия, на което съобщава паролата за въстанието.
На 23 септември борбата пламва в цялата околия. Христо Михайлов участва в състава на Окръжния революционен комитет. През целия ход на въстанието, като командир на единственото артилерийско оръдие на въстаниците, Христо Михайлов е навсякъде, където народната борба е поставена на изпитание. На 24 септември участва в превземането на град Берковица, а на 25 септември – в боя при гара Бойчиновци.
След въстанието Христо Михайлов емигрира в Югославия. Там е член на комитета на партийната политемигрантска организация. През пролетта на 1924 г., по поръчение на задграничното ръководство на ЦК на партията, той се връща нелегално във Видински окръг като отговорник за възстановяване на партийните организации и подготовка на ново въстание.
От началото на 1925 г. Христо Михайлов оглавява военната организация в Пловдивската военна област, където извършва огромна работа по възстановяване на партийните организации и подготовката на въоръжено въстание. През април 1925 година е арестуван заедно с други другари и осъден от военнополеви съд на смърт. Под напора на нашата и европейската прогресивна общественост присъдата му е заменена с доживотен затвор
Христо Михайлов прекарва най-хубавите години от живота си в затворите в София, Пловдив, Варна, Сливен, Кърджали. Там развива голяма дейност за запазване на политическия морал и твърдостта на политзатворниците, борейки се против усилията на врага да разложи техните редици. Организира политическата просвета, работи над своето марксистко-ленинско образование, ръководи кръжоци по диалектически и исторически материализъм. На 30 юни 1937 г. излиза на свобода, след като е амнистиран.
Здравето на Христо Михайлов е разклатено, но въпреки това се включва веднага в активна партийна работа като член на ЦК и секретар на Работническата партия до нейното сливане с БКП. Фашистката власт непрекъснато следи активността му. В периода 1938–1940 година Михайлов е интерниран в Кърджали, Несебър, Рибарица.
През 1940 г. е изпратен в Пловдив да подпомогне партийната организация. Със своя партиен опит за много кратко време той поставя на крака окръжната партийна организация.
След 22 юни 1941 г. Христо Михайлов е нелегален. Като член на Централната военна комисия е натоварен да изработи оперативен план за подготовка на народа за въоръжено въстание. След гибелта на Цвятко Радойнов оглавява Военната комисия и е кооптиран за член на Политбюро на ЦК на БКП.
През пролетта на 1943 г. се полагат основите на Народоосвободителната въстаническа армия. За ръководител на Главния щаб е избран Христо Михайлов.
На 8 февруари 1944 г. при престрелка с полицията в квартал „Красна поляна“ в София Христо Михайлов е ранен, заловен и убит още същия ден.
След 9 септември 1944 г. Христо Михайлов е произведен посмъртно в чин генерал-полковник.
