Едно интервю с гордостта на троянския биатлон – Милена Тодорова и Владимир Илиев
Васил Марковски: Здравейте! Кой ви насочи към спорта биатлон?
Милена Тодорова: Един приятел на майка ми ме заведе на стадиона. Общо взето, началото при мен беше по медицински причини. Имах слаби кости и ми бяха препоръчали да се занимавам с някакъв вид спорт, а по това време в Троян беше добре развит биатлонът и така започнах – до ден днешен.
Владимир Илиев: При мен стана малко по-случайно. Когато започнах, нямаше толкова голям избор от спортове – основно бяха футбол и биатлон. Виждах децата как тренират и изявих желание и аз да го правя. Тук, където днес се намираме (комплекс за биатлон и стрелба гр. Троян), съм идвал доста често като дете – тогава беше „старото гробище“ и събирах патроните, които оставаха от децата и от по-големите състезатели по биатлон. Така на шега реших и казах на майка, че искам да тренирам биатлон и с нея отидохме и тя ме записа. Оттогава – до ден-днешен все още съм си състезател и съм щастлив, че съм се записал на този спорт.
Васил Марковска: Благодаря. Кога осъзнахте, че биатлонът за вас е повече от хоби?
Владимир Илиев: Аз го осъзнах може би в 3 или 4 клас, когато започнах да печеля медали на почти всяко състезание. Дотогава някак го чувствах като игра – в смисъл занимаваш се със спорт ден за ден и не осъзнаваш докъде можеш да стигнеш, просто отиваш, тренираш – харесва ти, на следващия ден отново така, докато не започнеш да печелиш медали, да се бориш за националните отбори. Първо за младежкия национален отбор, съответно започваш да печелиш и финанси и по някакъв начин осъзнаваш, че нещата са доста по-сериозни от просто тренировки за хоби. Осъзнаваш, че си тръгнал по един път, от който, мога да кажа, няма връщане. Или се отказваш, или продължаваш до професионалния спорт. А личното ми мнение е, че всеки професионален спортист мечтае да стигне до най-високо ниво и се радвам, че аз съм постигнал мечтата си и съм успял.
Милена Тодорова: Аз лично го осъзнах някъде в 10–11 клас, бях в езикова паралелка, тренирах интензивно и ми беше много трудно. Тогава осъзнах, че двете неща не могат да вървят ръка за ръка (в смисъл учението и спортът). Винаги в едното вкарваш повече време и енергия. Тогава ме взеха в юношеския национален отбор и тогава осъзнах, че спортът ще е основното нещо, с което искам да се занимавам, и то професионално. Отдадох цялото си ежедневие, време и енергия на спорта.
Васил Марковска: Имате ли си специален ритуал за късмет преди състезание?
Владимир Илиев: Имаме някакви неща, но не сме много суеверни. Ще споделя с вас обаче (усмихва се), че винаги преди старт излизам от стаята с десния крак и се кръстя, това го правя, просто за да се върна жив и здрав, защото нашият спорт е свързан с максимално натоварване и често води до проблеми и инциденти. Аз съм сигурен в своето здраве, но все пак го правя –като някакъв мой си ритуал, ако може да се каже. Но това са дребни неща.
Милена Тодорова: Аз не съм суеверна. Нямам специални ритуали преди старт.
Васил Марковски: На какво според вас се дължи фактът, че от малък град като Троян излизат толкова добри биатлонисти и спортисти като цяло?
Милена Тодорова: Според мен тук, в нашият град, се обръща доста голямо внимание на биатлона. Децата виждат това и се запалват от малки по този спорт. Надяваме се и с нашите спортни успехи да сме „запалили“ още повече деца към този спорт, защото той, макар и труден, е наистина красив и много интересен спорт. Също така много важна роля за развитието на нашия спорт има и Община Троян, която наистина обръща внимание на спорта и най-вече на спортовете, носещи успехи. Смятам, че това се вижда и от родителите, и от децата, и това също е от значение за развитието на нашия спорт.
Владимир Илиев: И аз мисля, че са няколко причините за успехите на биатлона в града ни. Освен, разбира се, човешкия фактор, природните дадености също са от значение, защото биатлон не може да се тренира във Варна, нито в Бургас. Биатлон трябва да се тренира близо до планината, както каза Милена, значение има и отношението на общината към спортните клубове в града ни, намираме голяма подкрепа и разбиране и в лицето на кмета на Община Троян г-жа Донка Михайлова. Миналия ден (20.04.2022 г.) бяхме на среща с г-жа Михайлова и останахме с много добро впечатление и сме обнадеждени, че мечтата ни да бъде построен така чаканият „ролбан“ е на път да се осъществи. В България рядко се строят такива комплекси и се надявам наистина общината да помогне за изграждането на такова нещо и наистина смятам, че стане ли това факт, все повече деца ще имат интерес към нашия спорт и съответно ще имат и все по-големи успехи.
Васил Марковски: Какво за Вас е биатлонът?
Милена Тодорова: На този етап – всичко. Когато си избрал спорта като професия, това означава 365 дни в годината, всеки ден да ставаш и да лягаш с мисълта за спорта. Случва се понякога да тренираме буквално от сутрин до вечер, целогодишно сме по лагери, сезонът ни е много дълъг – често пътуваме в чужбина. Това е нашият живот.
Владимир Илиев: Да, така е. Аз повечко години съм в спорта и мога да кажа, че дотук животът ни е единствено – спорт. В нито една друга област не съм се отдавал толкова много, колкото в спорта, защото нямам време за други неща. Като цяло спортът заема цялото ни време, но това е нещо, с което ние сме се примирили и е изцяло наш избор и решение. Смятам, че по този начин се постигат резултати.
Васил Марковски: И последният ми въпрос, който е малко по личен. Трудно ли е да сте колеги и двойка в живота или това по-скоро ви помага?
Милена Тодорова: (усмихва се) Смятам, че по-скоро ни помага. По-лесно е, защото, както казахме, доста време прекарваме в чужбина – далеко от семействата си – и ако близкият ти човек е до теб, разбира това, което правиш, изпитва същото като теб – това много помага. Ние с Владимир живеем и работим заедно и най-вече в самия сезон (при старта – лош или добър старт – няма значение), ако имаш подкрепата на най-любимия си човек, много по-лесно преминаваш през лошите и през хубавите моменти и въобще, във всеки един аспект и в живота и в спорта, смятам, че е добре да имаш до себе си човек, с когото да гледаш в една и съща посока. Ние имаме този шанс.
Владимир Илиев: Аз ще бъда по-кратък. Смятам, че това е прекрасно и помага във всички аспекти на спорта и на живота като цяло, защото ние почти не сме си в къщи – няма как да не ни помага. Както се казва, нашето бъдеще е да сме заедно и в живота, и в спорта. Това е по-важно от всичко останало.
Васил Марковски: Благодаря за отделеното време. Весели празници!
Васил Марковски
Клуб „Медии“, ментор Ангелина Иванова
