Три дни в Троян – с „бял мъж“, въжен тролей, тракийско светилище и Перо Деформеро


София – Троян – София

Тези дни прочетох нещо, което допреди седмица едва ли щеше да ме накара да се замисля: „Троянецът носи в душата и ума си съкровища за нова култура, времето на която ще настъпи…” Думите, изречени отдавна от един от немските възпитаници – д-р Найден Шейтанов, родения в Троян есеист, културолог, народопсихолог и автор на „Цървулиада” (1923) и „Балканобългарски титанизъм” (1939). Явно учениците на философа са доловили скритото в троянските му корени – нещо, което успях да усетя десетилетия по-късно и аз, откривайки Троянския край и неговите хора.

Какви хора ли? Балканджии! С достойнство, не мрънкат, не се бият ганьовски в гърдите, а знаят и качествата, и кусурите си. Знаят какво искат и го правят. Звучи плакатно, но това е реалността, която група журналисти видяхме по време на туристически тур през уикенда – язовир „Сопот” и село Голяма Желязна, Орешака и Троянския манастир, Чифлик и спа хотелите, възможностите за планински туризъм, Троян с неговата градска среда, фестивали и екопътеки към следите на древните траки… Традиции и модерност живеят в едно. Троянци не лежат на лаврите на миналото, а се опитват да направят интересен живота днес. Изненадаха ни дори с “Рокакадемия” и финален концерт на “Перо Деформеро”. Има още