Двама патриарси на Зелениковския манастир

* Стела Маринова: „Около 80-те на Зелениковец. Останалите хора са орешачени, съседи на Максим. Тази снимка, уголемена, съм я подарявала на патриарх Неофит и заради нея дори обядвах с него на една Голяма Богородица“
Усмивки от старите ленти
На Зелениковския манастир – в групата са българският патриарх Максим и младият тогава монах Неофит, бъдещият патриарх, около 80-те години
СТЕЛА МАРИНОВА – орешашката снаха, която с много любов от години трупа документални факти и артефакти за с. Орешак и нашия край и е създала цял...

Нататък

Троянец спечели планинарския фотоконкурс на БТС

* Снимка на Петър Попов – заклетия левскар, изръшкал почти всички планини в Европа, изобретил нов вид „поклонически“ туризъм и продължаващ неспирно да кръстосва България и света – бе избрана за №1 в конкурса „Зима в планината“
 
Петър Попов, 2024 г.
Отличници
 
ТРОЯНЕЦ спечели фотоконкурса на Българския туристически съюз (БТС) на тема „Зима в планината“, научихме от самия него – непоправимият планинар и пътешественик Петър Попов, изръшкал всичките планини в България и почти всички в Европа и бил на десетки живописни кътчета у нас и по света. Отделно – заклет левскар и голям познавач на футболната ни история, особено тази на „отбора на народа“ „Левски“, имащ в колекцията си ценни левскарски реликви; и в тази връзка – „изобретил“ нов вид „поклонически“...

Нататък

Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение (3)

* Той: „Повече сме българи. Живеем в Америка, но мислите ни, начинът ни на комуникация са на българи“ * Тя: „Може да се каже, че българите имат намусени и ядосани физиономии. Моята версия е следната. В психологията между яд и нараненост има знак на равенство – ти си ядосан, когато се чувстваш наранен, когато чувстваш, че заслужаваш нещо, което не си получил“
Интервю
Людмила и Тихомир, вкъщи, Троян, 2022 г.
ТЕ СА Людмила и Тихомир Ковачеви. Над 30 години вече, от 1992 г., живеят в Америка, Филаделфия, американски граждани, успели, отскоро пенсионери, работили здраво и по специалностите си – тя психолог, той мениджър в хотелиерството, с прекрасен дом, солиден статут, син, дъщеря и четири внучки, непоправими пътешественици. Двама българи, сбъднали американската си мечта...

Нататък

Изпратихме и Мила Цанова (1937-2024)

* Мила и Ганко – двамата със сигурност вече са
 заедно там някъде горе…
In memoriam
Мила Цанова. Тръгна си някак тихо и незабележимо една забележителна жена. Пловдивчанката, избрала Троян, по любов. Която винаги, до самия си край, носеше един особен филибелийски аристократизъм, градски стил и класа...

Нататък

Цвятко Дочев в Серяковата къща


* Изложбата „През сезоните до мъдростта на зимата” е въ в връзка с 80-годишния юбилей на именития троянски художник; откриването – 9 март, събота, 17:00
Предстоящо
НА 9 МАРТ, събота, от 17:00 ч. в галерия „Серякова къща” в Троян се открива изложбата „През сезоните до мъдростта на зимата” на големия местен...

Нататък

Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение (2)

* Тя: „Ние не се гнусим от никакъв труд. Запряташ си ръкавите и работиш. Той направи сам пода в американския ни дом“ * Той: „В американския начин на живот е точно обратното. Вътре в твоя дом може да бъде вили-мотовили, но отвънка, в общата част, трябва да е идеално“ Тя: „Троян е богат град, чист е, запазил е работни места“ * Той: „Жените преобърнаха имиджа на Троян. Както се казва – пешкин жени!“
Интервю
Людмила и Тихомир, вкъщи, Троян, 2022 г.
ТЕ СА Людмила и Тихомир Ковачеви. Над 30 години вече, от 1992 г., живеят в Америка, Филаделфия, американски граждани, успели, отскоро пенсионери, работили здраво и по специалностите си – тя психолог, той мениджър в хотелиерството, с прекрасен дом, солиден статут, син, дъщеря и четири внучки, непоправими пътешественици. Двама българи, сбъднали американската си мечта...

Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение (1)

* Той: „Ние сме длъжници на Троян. Тука сме израснали. Тук съм получил основно и средно образование, тук срещнах моята голяма любов, тука сме създали семейство, тука се родиха децата ни, тука започнах първата си работа. Тази връзка е много силна. Не можеш да я прекъснеш. Много си обичаме Троян“ * Тя: „Ти (шефът) не си най-горе, ти си най-долу, защото трябва да бъдеш сигурен, че всичките тези хора имат средствата, имат условията, за да върви работата. Трябва да им служиш“
Интервю
Людмила и Тихомир, вкъщи, Троян, 2022 г.
ТЕ СА Людмила и Тихомир Ковачеви. Над 30 години вече, от 1992 г., живеят в Америка, Филаделфия, американски граждани, успели, отскоро пенсионери, работили здраво и по специалностите си – тя психолог, той мениджър в хотелиерството, с прекрасен дом, солиден статут, син, дъщеря и четири внучки, непоправими пътешественици. Двама българи, сбъднали американската си мечта...

2024 Дълбок поклон за Атанаска Ненковска

На 25 февруари 2024 г. се навършва 1 ГОДИНА от кончината на АТАНАСКА НЕНКОВСКА
In memoriam
Жената с незабравимата усмивка и най-голямото сърце. Създателката и ръководителката цели две десетилетия на троянската вокална студия „Усмивка“, превърнала се в една от културните емблеми на града ни...

Нататък

Троянка в изложба за демокрацията в Европейския парламент

* Василена Ганковска от 2001 г. живее във Виена и работи като визуален артист, член е на УС на Асоциацията на австрийските художници * Участието й в изложбата „Изкуството и демокрацията“ в Страсбург е с картина от поредицата „Следобеди в Бургартен“

Василена Ганковска
По света и у нас
 
ВАСИЛЕНА ГАНКОВСКА е родена в Троян (1978 г.) и е от известно арт семейство, майка й е дългогодишната музейна фотографка  Величка Ганковска, а баща й – именитият троянски керамик Енчо Ганковски. Живее във Виена от 2001 г. и работи като визуален артист. Завършила е изящни изкуства в Академията за изящни изкуства във Виена и керамика в Художествената академия в София. Има многобройни изложби и награди – във Виена, Берлин, София, Лос Анджелис и др. Нейните...

Нататък

И ми се готви, и ми се говори, та две не виждам

* „А ако някой си мисли, че готвенето на един обикновен боб е фасулска работа – ами не е!“ * „Това се получи заради щипката любов и споменът за дядо (от Шипково), а всъщност то е едно и също“

Нина Василева
Взето назаем
Вярвате ли, че един боб може да те разплаче, от хубост. Ама не какъв да е боб, а шипковски, по рецептата на „дядо ми Любен“. И не по-малко важното – описан/опоетизиран от Нина (Василева), прекрасната българка и наполовина нашенка (другата половина е драгалевска), която от години живее сред пясъците, богатствата и океанската шир на далечен Катар, но не престава да обича, даже напротив, заобичва още повече своето българско...

Нататък