Архив на категория: Васил Марковски

На първо място е родната реч

Интервю с г-жа Радостка Петкова – главен учител в СУ „В. Левски“ гр. Троян, по случай полученото отличие – приз „Неофит Рилски“

Г-жо Петкова, Честита награда! Благодаря за възможността да Ви задам няколко въпроса.

Как решихте да станете учител по български език?

Винаги съм мечтала да бъда учител, още от началното си обучение знаех,че нищо друго няма да ми доставя такова удоволствие. Много съм щастлива, че осъществих мечтата си и се радвам на щастливото съприкосновение с едни истински ученици, достойни българи и човеци, така че това за мен е огромна радост!

Каква е вашата следваща цел?

Първо да сме живи и здрави, за да дерзаем напред. След това – поела съм нов випуск петокласници и се надявам като предходния випуск да ги изведа до финала – до дванайсти клас, трупайки ден след ден, все повече знания в областта на родната реч. Истински ще бъда щастлива, ако постигнат същите успехи, каквито постигнаха миналогодишните зрелостници.

Г-жо Петкова, като за финал, какво ще пожелаете на всички настоящи и бъдещи ученици?

Никога да не забравят, че в основата на нашето самосъхранение като народ е словото и вярата, когато таят у себе си истинския хъс – да работят – ще успеят, но на първо място е родната реч.

Г-жо Петкова, много Ви благодаря! Желая Ви здраве и нови творчески успехи.

Васил Марковски, Клуб „Медии“
СУ „В. Левски“ снимки – „Троян Експрес“

За „…словото и вярата“

Позволявам си да започна с тези думи на г-жа Радостка Петкова – главен учител в СУ „В. Левски“, Троян – МОЕТО училище. Тези нейни думи, казани пред мен в първото ми интервю (за което ѝ благодаря), взето от нея по повод награждаването ѝ с приз „Неофит Рилски“ на днешния свят ден, като че ли съдържат в себе си всичко, което можем да кажем за днешната дата – свята за всички българи. Какво повече – само две думи, а носят в себе си, целия смисъл на човешкия живот.

Колкото и да е странно времето, в което живеем – има дати в календара ни, които ни карат да се чувстваме горди, където и да се намираме и в каквато и ситуация да ни е поставило времето .

                Една от тези дати е днешната – 24 май. Денят на славянската писменост и култура. Ден, който винаги свързвам с моите учители – прегърнали огромни букети с цветя, с пременени и усмихнати хора – събрани на градския площад за да отдадат почит на нашите предци и първоучители – братята Кирил и Методий, на техните ученици и на всички учители и просветители, разнасяли българското слово по света през вековете и до днес. За да можем с гордост да кажем, че над 300 милиона души всеки ден изразяват себе си, пишейки и говорейки на кирилица.

                Да. Различно и странно е времето ни. Няма ги големите манифестации, няма ги големите тържества, не виждаме и учители, превели гръб под тежестта на подарените им с благодарност цветя. Но – празникът е жив, носим го в сърцата си, вижда се в очите ни – видяхме го и днес!

С огромна благодарност към учителя с главно „У“ – г-жа Ангелина Иванова за подкрепата и към г-жа Руслана Попсавова, за дадената ми възможност да бъда до нея при отразяването на празника, както и за предоставените фотоснимки, направени от „Троян Експрес“!

Честит празник на словото и вярата, честит 24 май!

Васил Марковски, Клуб „Медии“