Конкурсът е в две категории – „Рисунка“ и „Приказка, разказ или съчинение“.

Първата категория „Рисунка“ е за по-малките ученици – от 3 до 11 години, които посещават детски градини или училища на територията на общината.

Няма ограничение на техниката, която ще използват младите художници за своите рисунки.

Творбите трябва да се изпратят от образователната институция в срок до 29 януари на електронна поща: [email protected]. Най-добрите ще бъдат отличени.

Категория „Приказка, разказ или съчинение“ е за по-големите ученици  – на 11-12 години.

Творбите трябва да се представят до 31 януари в сградата на Община Троян.

Ще се оценява грамотност, оригиналност и четливост на текста.

За всички участващи организации ще бъдат осигурени предметни награди и грамота за участие. За победителите в категория „Приказка, разказ или съчинение“ са предвидени индивидуални награди за първо, второ и трето място. Най-добрите произведения ще бъдат публикувани в местната преса и на сайта на Община Троян.

Победителите ще бъдат обявени на 10 февруари (понеделник) на страницата на Пчеларско дружество „Майка“ – Троян, и на сайта на Община Троян.

От администрацията посочиха, че конкурсът е традиционен и се радва на голям интерес от младите творци.

Сред 10 890-те посетители има жители и гости на Троян, ученици, деца от детски градини, художници, музиканти, меценати и др., разказа тя и припомни, че „Серякова къща“ продължава да бъде единствената галерия в региона със свободен вход.

„Въпреки постигнатия много добър резултат, целта на галерията не е привличане просто на огромен брой посетители, а е важно да задоволим потребностите и на по-елитарната публика. Стремим се да представим различни като жанр, стил и техника творби“, посочи Шошкова.

Представяме също така и колекции от музейния фонд, които иначе са недостъпни за зрителя, като тази, посветена на 120-ата годишнина на художника Бочо Донев, допълни тя.

Като любопитен факт тя посочи реализирането на няколко „семейни“ изложби в галерията през миналата година: живопис и керамика на Любомира, Мартин и Владимир Кирови, „Синята птица”  – изложба живопис на Оля, Валя и Александър Телалим и изложба живопис и керамика на Енчо Ганковски и Василена Ганковска.

Свои творби в Троян е представила и иранската художничка Лалех Берзегар, която живее в Германия и се бори за правата на жените.

Сред събитията в галерията са и представяне на новата книга „Нокомис” на писателката  Катерина Стойкова и среща с авторката, и „Вечер, посветена на Сандро Ботичели“ с лектор художничката Ани Петрова, a също и няколко класически и джаз концерти.

Общо 13 изложби са представени в галерията през 2024 г. Опитваме да продължаваме и тенденцията на много от откриванията да има и концерти, като съчетаваме две изкуства в едно, допълни Шошкова. Графикът със събития на галерията за 2025 г. е запълнен а освен това почти пълна с изложби и събития е и 2026 г.

Тържествената церемония се състоя пред бюст-паметника на командващия руските части в битката генерал-лейтенант Павел Карцов в централната градска част. Венци и цветя на признателност поднесоха представители на местната и държавната власт, политически партии, културни и образователни институции. Военнослужещи от формирование 24 430 – Троян застанаха на почетен караул пред паметника, а в честването участваха и представители на троянския Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства и Представителен общински младежки духов оркестър с мажоретки  – Троян.

Всички сме свикнали да смятаме, че превземането на Плевен на 10 декември 1877 година е преломният момент в Руско-турската освободителна война. От капитулацията на Осман паша до Одринското примирие ще минат само 52 дни, но в онзи момент нито краят на войната се вижда, нито изходът ѝ е предрешен, припомни Даниела Банкова, уредник в Музея на занаятите.

Повече от пет месеца след десанта при Свищов руските войски контролират около една трета от съвременната територия на България. Противостоят им отлично снабдявани и боеспособни турски армии, които държат ред стратегически позиции. Кървав хаос цари в голяма част от Южна България. По тази причина, още край Плевен, е решено три основни войскови групи да се придвижат през Балкана, преди турската армия да е осъществила своите планове за укрепване и задържане на старопланинските проходи. Една от тях е 6 000-ят отряд на ген. Павел Карцов, който от 3 до 7 януари 1878 г. отвоюва Троянския проход в кошмарно люта зима и студ от минус 20 градуса.

Руските войски са подпомогнати активно от местно население, което охранява пътищата, пази фланговете, отбива набезите на башибозуците, събира сведения за противника и разузнава околността. Действията на отряда са подпомагани от въоръжени български доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи доброволци. Противниковият османски гарнизон е в състав от 6 табора и 100 войника от султанската гвардия с 2 оръдия. Топовете на руската армия са пренасяни на ръце през планината, свидетелстват спомени на български участници в битката. Завинаги в хрониките на войната остават имената на Цеко Петков, Георги Попов, архимандрит хаджи Макарий, допълни Банкова.

Генерал-лейтенант Павел Карцов разделя отряда си на 3 колони: лява с командир полковник Митрофан Греков, дясна с командир полковник граф Николай Татишчев и централна с командир генерал-лейтенант Павел Карцов. Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия на 23/26 декември-3/7 януари 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг. В 1 ч. 10. минути на 7 януари е превзета най-високата част на прохода Орлово гнездо. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Спускането по южния склон на прохода предизвиква недоумение сред турското командване. Свидетелството на турски парламентьор е убедително:

„Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“

Превземането на Троянския проход предизвиква паника сред турските сили в Стрямската долина. Отрядът на генерал Павел Карцов с лекота овладява село Христо Даново, градовете Сопот и Карлово и село Калояново. В следващите бойни действия достига до Галиполския полуостров.

При превземането на прохода повече от 140 бойци остават в снежната прегръдка на Балкана, от куршум загива водачът и разузнавач Христо Исикийски, завинаги на 29 години остава и руският капитан Швейбудски.

Венци и цветя бяха поднесени и на паметника на загиналите руски войни в село Балканец, както и на Карцовия бук в местността „Беклемето“. Паметник на генерал Павел Карцов има и в село Христо Даново, и град Карлово. Улици в Троян, Сопот и Карлово носят неговото име.

В чест от победата на руското оръжие на най-високия дял от Троянския проход е издигната „Арка на победата“. В близост до нея е вековният Карцов бук, свидетел на битката. Карцовият бук е наречен така, след като генералът врязва сабята си в него – презумпцията е, че руската сабя ще отсече главата на вековната Османска империя.

Ритуалът започна с литийно шествие от площада пред читалището до река Видима и велик водосвет. Честа да извади кръста се падна на Даниел Стоянов. След това повече от петдесет смелчаци на различна възраст, облечени в носии, се включиха в мъжко хоро, под звуците на гайдата на Петър Янев.

След спасяването на кръста, на площада се изви хоро, съпроводено от песни в изпълнение на космическия глас на България – Валя Балканска.

Мъжкото хоро за Йордановден вече е утвърдена традиция във Велчево и се организира за седми път, уточниха за БТА от администрацията. Организатори на ритуала са народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1902 г.“ и Ловно-рибарската дружина в селото.

„Музеят уверено върви към своите цели да привлича все повече посетители и да реализира по-големи приходи от туристи, посетители и публики, което ще постави нов стандарт за успех в сектора. Данните, събрани през годината потвърждават, че 2024 година е най-успешната в последните 30 години“, посочи Якимова.

Учениците и студентите, посетили музея са 12 355, като груповите посещения са 7 041, а индивидуалните – 5 314. Пенсионерите, решили да разгледат колекциите на музея през миналата година са 4 102, възрастните -17 168, а чужденците – 142 души.

Голяма е и групата на посетителите, на които не се взима такса за разглеждане на музея –  6 943. В нея влизат жители на селото, в което се намира музеят, хора с увреждания и техните придружители, деца под седем години, колеги от други музейни институции и официални гости на общината. Посещението в музея всяка последна сряда от месеца също е безплатно, уточни Якимова.

Тя разказа, че отчетените посещения превръщат Природонаучния музей във втори по посещаемост туристически обект в общината, след Троянския манастир.

Увеличеният брой на посетителите отразява и по-голямото доверие в качеството и разнообразието на музейния продукт и предлаганите услуги, смята Якимова.