Шест партии влизат в новия парламент. ГЕРБ-СДС води убедително, сочи  анализ на Европейския иснтитут за стратегии и анализи базиран на проучване на „Маркет ЛИНКС“.

Ето основните моменти в него:

– Нагласа за по-висока избирателна активност, над три четвърти /77%/ от изследваните лица заявяват готовност да гласуват
– ГЕРБ-СДС води с разлика от 8 % пред втория БСП
– ИТН губи първата позиция и близо 1/4 от потенциалните си поддръжници
– ДБ запазва подкрепата си и дори увеличава резултата си с над 2%, спрямо предишните избори от месец юли
– ПП (новият проект на Кирил Петков и Асен Василев) черпи голяма част от ресурса на ИТН и на част от негласувалите на предишните избори и могат да вкарат над 20 депутати, ако задържат интереса към новата си политическа формация
– ДПС запазват традиционните си позиции, почти изравнени с тези на ПП
ИБГНИ са под чертата и трябва да положат големи усилия, ако искат да присъстват и в следващия парламент, по-високата избирателна активност не би работила в тяхна полза
– Същите трудности и ограничителни условия важат и за Възраждане

Това са основните моменти от анализа на Европейския иснтитут за стратегии и анализи. Ето го и целият анализ:

Основната въпросителна е дали заявената по-висока избирателна активност реално ще се случи, както и дали изборите две в едно няма да окажат допълнителна подкрепа на традиционните партии с постоянни избиратели и твърди ядра?

При цялата условност на едно моментно изследване на заявените нагласи за подкрепа на дадена политическа формация, представителното изследване на EISA сочи, че ако заявената подкрепа се трансформира в активен вот, то ГЕРБ биха имали между 62 и 70 народни представители, БСП между 40 и 44 народни представители, ИТН между 36 и 42 народни представители, ДБ между 32 и 38 народни представители, ПП и ДПС с почти изравнени гласове между 24 и 30 депутати за всяка една от формациите.

ГЛАВНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕД БЪЛГАРИЯ – ИКОНОМИКАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО

Твърде интересни са получените оценки на общественото мнение по ключови въпроси, които могат да окажат сериозно влияние върху крайните нагласи за гласуване. Изследването, проведено от EISA показва решително доминиране на икономическите проблеми в съзнанието на българина. На въпрос: „Какви ще бъдат основните проблеми на България?“ близо 2/3 от анкетираните лица заявяват, че тези проблеми ще са „главно икономически“ /38.6%/ и „главно свързани с поскъпването на живота“ /26%/. Едва 10 % от анкетираните посочват, че проблемите пред България ще бъдат „главно политически“.

Проблемите, свързани с COVID-19, които при предишни изследвания бяха домониращи в съзнанието на над 40% на българите, сега са определени като основен проблем пред страната от едва 8.4% от хората. Дали това се дължи на вродения скептицизъм и недоверие на българина, на по-умерено провежданите мерки в сравнение с крайните рестрикции в други страни или на умората от преекспонирането на темата по медиите предстои да се изяснява. В тази връзка заслужава да се отбележи, че едва една четвърт /24.6%/ от анкетираните лица посочват, че вече са ваксинирани с 2 дози, само 3.2% с 1 доза, но близо 40% заявяват „не съм се ваксинирал и не планирам да го правя“. Към тези отрицателни нагласи можем да прибавим още близо 22%, които заязяват „не съм ваксиниран и се колебая дали да го направя“. Отчетливо е видно, че преобладаващото мнозинство българи, над 60%, са с колебаещи се негативни или крайно отрицателни нагласи относно ваксинирането срещу COVID-19. С най-отрицателни нагласи са хората във възрастовата група 25-39 години, както и младежите на възраст 18-24 години. Най-висок е процентът на изцяло ваксинираните при възрастовата група от 60+.

Широко експлоатираната тема от някои политици и партии за Съдебната система не вълнува съществено българина според данните от Национално-представителното изследване. Едва 2.5% от анкетираните заявяват, че основните проблеми пред България са „свързани със съдебната система“. При все това всеки 8-и анкетиран /12.5%/ вижда като главни проблемите „свързани с корупцията“. Последните данни пораждат редица въпроси: дали съдебната система трябва да бъде единствено обект на критики, свързана със съмнения за корупция, дали всъщност корупцията като явление не е много по-широко и не обхваща преди всичко политиците и Изпълнителната власт. При 2 предходни изследвания на EISA основните групи заподозрени в корупция от анкетираните бяха политиците, кметовете и общинарите и полицаите. Може да бъде поставен и въпросът дали също както при COVID-19 българинът не е развил висок праг на търпимост към корупцията до степен, че тя вече да не му прави такова впечатление.

Данните недвусмислено сочат, че която политическа сила иска да „сърфира“ върху темите Съдебна система и Корупция, трябва да търси нови и много по-убедителни аргументи ако иска да привлече вниманието на аудиторията. Очевидни са отегченето и умората по тези теми, като в същото време в съзнанието на българина решително доминират проблемите, свързани със състоянието на икономиката, поскъпването на живота, разходите по бюджета на домакинството и несигурността за бъдещето.

ДЯСНОТО Е ПРЕДПОЧИТАНО ПРЕД ЛЯВОТО, ХОРАТА ИСКАТ ПРАВИТЕЛСТВO OT ПРОФЕСИОНАЛИСТИ, А НЕ ОТ ПАРТИЙЦИ

Горните изводи, свързани с очакване за икономически проблеми намират израз и в нагласата на българите да подкрепят на 1-во място „експертно правителство от професионалисти, а не от партийци“ /23.7%/, като отговор на въпроса „Ако следващото НС успее да избере правителство, какво трябва да бъде то?“. На 2-ро място анкетираните посочват, че няма значение каво е правителството, „важното е да работи за страната“ /13.7%/. При избор по оста „дясно-ляво“ по-голямата част от анкетираните предпочитат бъдещото правителство да бъде по-скоро дясно /11.3%/ или дясно-центристко /10.7%/, едва 4.6% предпочитат ляво правителство, още по-малко 4.2% ляво-центристко. Всеки 10-ти от анкетираните би подкрепил „широка коалиция за единение на България“. Българските граждани имат очакване за съставяне на редовно правителство от следващото НС, тъй като едва 6% заявяват „не вярвам да се състави правителство“.

53% ПОДКРЕПЯТ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА

Отчетливото доминиране на икономическите въпроси и проблеми в съзнанието на българите се потвърждава и при отговорите на въпроса: „Ако зависеше от Вас, кой закон трябваше да гласува приоритетно Народното събрание, което приключи дейността си?“. Мнозинството от 53 % анкетирани българи категорично посочват, че това е „Законът за бюджета“. В този смисъл критикуваното 46-о НС все пак е отговорило на приоритетните очаквания на българските граждани и е приело най-важния според тях Закон. Усилията на Бюджетната комисия в 46-ото НС и нейния председател Любомир Каримански, очевидно са и в основата на високото му одобрение, каквото имат само още 2-ма представители на ИТН, Мика Зайкова и Ива Митева. Икономическите проблеми и необходимостта от обществен дебат затова са и в основата на рейтинга на служебните министри Асен Василяв (на финансите) и Кирил Петков (на икономиката).
Освен, че приемането на Закона за бюджета е подкрепено от мнозинството българи, /което още един път разкрива притесненията от задаващите се проблеми в икономиката/, това доминира до такава степен, че изтласква евентуалната подкрепа за други закони в пренебрежимо малки граници. Приемането на „Закон за разкриване за полицейския произвол“ получава подкрепата от 5.9%, „Закон за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура“ от 5.5%, евентуален „Закон на приемане на Еврото през 2023 г.“ от 3.7%, „Закон за задължителното ваксиниране срещу COVID-19“ би бил подкрепен едва от 2.8% от анкетираните, ако бъде предложен за гласуване в НС. Още по-малък е интереса на хората от приемането на „Закон, за това кого да охранява НСО“ – 1.5% .

Посочените данни показват съществено разминаване между темите и проблемите, обсъждани от политиците и извеждани от тях на челни позиции и нагласите, и очакванията на българския народ, свързани с решаването на съществени за обществото и хората проблеми, които са основа в икономическата сфера.

Във вторача част от анализа на изследването на EISA ще се спрем на оценките за работата и степента на доверие към Служебното правителство, отделните министри, очакванията за развитие на България, избора на стратегически партньори и външно-политическите нагласи според оценките на българските граждани.

Изследването е национално представително, проведено е в периода 15.09.-20.09.2021 година и обхваща 1076 пълнолетни лица. Подготовката на извадката и работата на терен се осъществява от „Маркет ЛИНКС“ по поръчка на EISA, в рамките на пакет от изследвания, възложени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.

С решение от 24.09. 2021 година ЦИК назначи Районна избирателна комисия – Ловеч. За нейн председател отново бе назначена Валентина Стефанова Недялкова. Заместник-председатели са Валентин Вълев и Клара Баросова. Секретар на РИК става Петко Петков.

Ето и членовете на РИК-Ловеч:

РИК-Ловеч встъпва в правомощия от днес 25.09.2021 година.

Коалицията ГЕРБ-СДС покачва резултатите си и е първа политическа сила при избори днес. Партиите на Бойко Борисов и Румен Христов биха получила 22,5% от гласовете.

Това показва последното социологическо изследване на „Маркет Линкс“ със съвместно с бТВ финансиране. Изследването е проведено сред 1076 души над 18 г. в периода 14-20 септември 2021 г. по метода на пряко лично интервю и онлайн анкета.

БСП е втора с 14,5 процента, следвана от „Има такъв народ“ с 13,5 на сто, „Демократична България“ с 11,9% и формацията на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ с около 11 процента. Но всяка от тези формации има потенциал да стане втора политическа сила, отбелязват социолозите. 

Според тях формацията на двамата бивши министри черпи ресурс от повечето политически партии, без ДПС, но взема гласове също и от негласувалите на последните избори.

ДПС остава шеста с 9,8 на сто от гласовете, става ясно от проучването.

Влизането на „Изправи се БГ! Ние идваме“ е под въпрос, тъй като коалицията е загубила част от подкрепата си и е в рисковата зона около 4%. Под 4-процентовата остава и в „Възраждане“ на Костадин Костадинов, който вчера бе издигнат от партията си за кандидат за президент.

Изборите „2 в 1“ за държавен глава и 47-о Народно събрание стимулират избирателната активност, показват още резултатите. Общо 77% от запитаните отговарят, че ще гласуват, а 14 на сто – няма да отидат до избирателните секции на 14 ноември. 9% все още се колебаят.

Проучването на „Маркет Линкс“ е финансирано и реализирано съвместно с бТВ. То е проведено сред 1076 лица над 18 г. в страната в периода 14-20 септември 2021 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Предстоят втори извънредни парламентарни избори и трети за тази година, които ще бъдат на 14 ноември. Две в едно – избори за президент и за народни представители.

Как би се развила ситуацията в област Ловеч на база националните нагласи от социлогическите проучвания направени през месец септември. По тях става ясно, че ПП ГЕРБ се връщат на бял кон и то преднина от близо 7% пред партията на Слави „Има такъв народ“. БСП покачват малко резултатът си спрямо последните избори на национално ниво, но не и в област Ловеч. За БСП е изключително важно дали отново ще издигнат Ирена Атанасова за водач или ще бъде заменена с местен лидер, което социалистите от областта искат. Най-интересно ще бъде около Демократична България и новото движение на бившите министри от служебното правителсто. Те може би ще поделят резултата си в област Ловеч и това може да доведе до не влизане на народен представител от 11 МИР – Ловеч.

Наши политолози и социолози прогнозират, че ГЕРБ в Ловеч ще успеят без проблем да вкарат 2 народни представители като на втора позиция ще се нареди ПП „Има Такъв Народ“ с 1 депутат, БСП с мъки ще успеят да излъчат 1 депутат. Петият мандат ще бъде най-оспорван. Прогнозата е между ДПС, Демократична България и партията на служебните миснитри. Има още един фактор, който се задава все по-силно на политическата сцена и това е ПП Възраждане, които може би ще бъдат изненадата на изборите на 14 ноември. По проучвания през септември именно „Възраждане“ ще заместят ИБГНИ в НС. Друг много важен фактор около петия мандат за 11 МИР – Ловеч е къде ще отидат гласовете на „Има Такъв Народ“ и кой ще успее да ги привлече.

На проведените днес консултации при областния управител за състава на Районната избирателна комисия (РИК) в Ловеч партиите и коалициите не постигнаха споразумение. Издигнати бяха две кандидатури за председател, две за секретар и една за зам.-председател.

Областният управител инж. Светослав Славчев свика консултациите за състава на РИК във връзка с насрочените избори за президент и вицепрезидент и избори за народни представители, които ще се проведат едновременно на 14 ноември. Участваха представители на шестте представени в 46-ото Народно събрание партии и коалиции – партия „Има такъв народ“, коалиция „ГЕРБ-СДС“, коалиция „БСП за България“, партия ДПС, коалиция „Демократична България – обединение“, коалиция „Изправи се! Мутри вън!“. 

Според решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) РИК – Ловеч, включва 13 членове, включително председател, двама зам.-председатели и секретар, като се спазва съотношението между партиите и коалициите: за партия „Има такъв народ“ – 3 членове, за коалиция „ГЕРБ-СДС“ – 3 членове, за коалиция „БСП за България” – 2 членове, за коалиция „Демократична България – обединение“ – 2 членове, за партия ДПС – 2 членове, за коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ – 1 член.

От „Има такъв народ“ предложиха за председател Валентин Георгиев и за членове Велислава Карадобрева и Петя Стоянова. От ГЕРБ-СДС издигнаха за председател кандидатурата на Валентина Недялкова и за членове Анна Михайлова и Иван Арабаджиев. Предложението на „БСП за България“ е Петко Петков за секретар и Рени Миткова за член. И ДПС заявиха позицията на секретар – Фатме Моллова, а за член предложиха Севдие Кулаалиева. „Демократична България“ посочиха Клара Баросова за зам.-председател. Предложението на „Изправи се! Мутри вън!“ е за член – Марияна Иванова.

Направените предложения ще бъдат изпратени в ЦИК, която да вземе решение за определяне състава на РИК – Ловеч. От „Има такъв народ“ заявиха желанието си, ако техният кандидат не бъде избран за председател, да бъде секретар, а от БСП – ако не бъде утвърден кандидатът им за секретар, да бъде зам.-председател.

Безпрецедентни втори извънредни и трети парламентарни избори за една година, предстоящ вот две в едно за Народно събрание и президент, второ поред служебно правителство, от което отпадат най-рейтинговите играчи, за да се заемат със свой политически проект – това са основните щрихи от политическата ситуация, които оформят обществените нагласи в периода 8-15 септември, когато Алфа Рисърч провежда регулярното си национално проучване на обществено-политическите нагласи. То показва, че септемврийските политически настроения не по-малко безпрецедентно са заредени с повече динамика и неизвестни, отколкото в който и да било момент от последните десет години.

Регистрираните електорални нагласи към началото на септември могат да бъдат разглеждани като пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-тиа парламент и специално, към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство.

Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли, ИТН, към когото имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място. То вече се заема от ГЕРБ, който не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици (21.1%). Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу. В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е Демократична България с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4%-ия праг, е Възраждане (3.5%).

Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти.

Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания.

Първото тестване на този проект в проучването на Алфа Рисърч, показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. 

За момента, при цялата неизвестност относно реалната политическа физиономия на новия проект, той вещае поне няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за „Изправи се.БГ!Ние идваме!“, които идването на Харвард потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при Демократична България. И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.

Разбира се, трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков. Едва когато новата партия излезе на светло, със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал.

Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и съответно, на избирателната активност. Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% – в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.

Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 8 – 15 септември 2021г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране – пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.