218 са украинските граждани в област Ловеч, сочат данните на общините към днешна дата. В община Ловеч те са 105, в община Троян – 50, в община Луковит – 25, в община Тетевен – 23. Седем пребивават в община Угърчин, шестима в община Ябланица и двама в община Априлци.

В община Летница няма настанени украински граждани.

52 км от автомагистрала „Хемус“ – първи, втори и трети участък, от п.в. „Боаза“ до пресичането с пътя Плевен – Ловеч, ще бъдат пуснати в края на 2024 г. Това съобщи заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов по време на инспекция на трасето на магистралата на лот 3.

Трите участъка на АМ „Хемус“ са в различна степен на изпълнение и до година и половина за пътуващите от Ловеч и региона пътят до София по новата магистрала ще е по-кратък, каза министър Караджов. Прогнозното откриване на строителна площадка за участъци 4 и 5 е през 2022 г., а за участък 6 – през 2023 г. Целта е изграждането на АМ „Хемус“ в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с първокласния път Русе – Велико Търново да приключи до 2026 г.

В момента изпълнението на участък 1 на магистралата от пътен възел „Боаза“ до пътен възел „Дерманци“, включително съоръжението, е 65%. Напредъкът на участък 2 – между пътните възли „Дерманци“ и „Каленик“, е 14%. На участък 3 – от края на пътен възел „Каленик“ до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел „Плевен“, са изпълнени 38% от строителните дейности.

Държавата дължи над 34 млн. лв. с ДДС след приспаднатите аванси за извършени дейности по строителството на лот 2 и лот 3. По първия лот няма задължения. “Важно е бързо да решим въпроса с инхаус договорите и да продължим напред. Иначе има опасност голямата мечта, каквато е построяването на автомагистрала „Хемус“, да се превърне във фиаско“, коментира министър Караджов. Той съобщи, че през февруари е представил в Министерския съвет оперативна информация и е поискал съдействие за разрешаване на казуса.

Министърът бе категоричен, че текущите ремонти и поддръжката на републиканската пътна мрежа трябва да бъдат подновени незабавно. До началото на май трябва да приключи работата на комисията, която проверява всеки сертификат за плащане. Дотогава тя трябва да представи доклад дали реално са извършени дейностите, за които се претендира плащане и на какви цени. Когато са ясни резултатите от проверката, може да започне разплащане към фирмите. То може да стане и директно през Министерството на финансите, обясни регионалният министър.

За 2022 година приоритетни обекти за област Ловеч са изграждане на моста над река Вит при с. Гложене, ремонт на 37 км от третокласния път Садовец – Дерманци – Торос – Гложене, както и изготвянето на технологичен проект за текущ ремонт на участъци от първокласния път Ябланица – Гергов хан, второкласния път Лешница – Каленишки ханове и третокласните пътища Луковит – Дерманци – Угърчин – Микре, Орешак – (Дебнево – Велчево) и Борима – Дълбок дол – гара Добродан. Те са включени в инвестиционната програма за основни и текущи ремонти на територията на областта. През тази година предстои да бъде обявена обществена поръчка и за избор на изпълнители за изработване на технически проекти за основен ремонт път II-35 Троян – Кърнаре в участъка на местността „Беклемето“ по билото на Стара планина и изграждане на съоръжението за снегозащита. Индикативната стойност на поръчката, чието изпълнение ще осигури целогодишна проходимост на републиканския път, е 150 000 лв. с ДДС. Обществени поръчки за изработване на технически проекти предстоят и за 30 км от пътя Плевен – о.п. Ловеч – Троян – Кърнаре и път III-3504 Ловеч – Радювене – Орляне – Угърчин. Предвижда се и основен ремонт на съоръжение на третокласния път Вълчитрън – Дренов – Дойренци в с. Дренов , както и на моста над р. Бели Осъм в началото на пътя Шипково – Рибарица. Ще бъде актуализирана постоянната организация на движение и ще се обезопаси участък от пътя Коритна – Български извор – Микре – граница Габрово, който е с дължина 69 км.

Пред министър Караджов кметовете на общините от област Ловеч поставиха проблема с незавършените от миналата година ремонти на участъци от републиканска пътна мрежа. Министърът подчерта, че именно заради недовършените близо 280 обекта в цялата страна е важно Народното събрание да разреши на Агенция „Пътна инфраструктура“ да ги завърши по действащите договори. По тях са започнати и 5 пътни участъка в област Ловеч с обща дължина малко над 74 км. Срокът за завършването им е различен, като крайният е месец юли т.г.

По време на работната си среща си с кметовете Гроздан Караджов заяви, че сериозният дисбаланс между Северна и Южна България е именно заради разликите в инфраструктурното развитие. „Подобни дисбаланси не са характерни за развитите общества. Въпросът как да издигнем един регион да се развива по-бързо зависи от свързаността с другите региони, както и на държавата със съседните страни“, подчерта министърът.

„Без финансиране трудно може да поддържате пътища, а поддържането стана по-скъпо заради инфлационните процеси и материали. Подобен е случаят и с ВиК отрасъла, където държавата също не може да финансира активно проекти, които са в неконсолидирани територии“, каза още вицепремиерът.

Липсата на консолидация на ВиК операторите в областта е пречка за получаването на средства от фондовете на Европейския съюз за подобряване на ВиК услугите. Необходимите инвестиции за постигане на съответствие с европейските директиви на ВиК инфраструктура на територията на общините, обслужвани от ,,ВиК“ АД – Ловеч, е 362,2 млн. лв., за територията, обслужвана от общинското „ВиК – Стенето“ ЕООД, гр. Троян, са необходими 64,5 млн. лв. Министърът съобщи, че държавната политика за финансиране на неконсолидирани територии ще се преосмисли и без финансиране ще е само общината, която не е присъединена, за да не се наказват всички населени места.
При срещата си с кметовете от областта министърът отново разясни възможностите за финансиране на общински обекти със заделените 500 млн. лева от бюджета на МРРБ. Тези пари ще бъдат предоставени за ремонти на четвъртокласни пътища и ВиК проекти. „Смятам, че това е стъпка в правилната посока, която ще подкрепи и процеса на децентрализация“, каза министър Караджов.

Големи възможности за инвестиции ще има и по новата програма „Развитие на регионите 2021-2027 г.“. Ловеч и Троян са сред 40-те градски общини, които ще бъдат подкрепяни по линия на Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ на програмата. Като цяло тя предвижда целенасочена подкрепа за Северозападния регион, в чийто обхват попада и област Ловеч, а индикативният бюджетен пакет за региона съставлява 20% от общия ресурс на приоритета (около 550,1 млн. лв.) Това е регионът с най-голям планиран ресурс по Приоритет 2 на ПРР 2021 – 2027 г. „Това означава, че е нужна голяма мобилизация и активност от страна на местните общности, които в този програмен период ще могат да участват активно при определяне на проектите“, призова вицепремиерът.

По време на посещението си, освен инспекцията на АМ „Хемус“ при пътния възел на главен път Плевен – Ловеч, министър Караджов и екипът му проведоха среща с областния управител на област Ловеч Виктор Стойчев, както и с кмета на община Ловеч Корнелия Маринова. В разговорите участваха и народните представители Любомир Каримански, Искрен Арабаджиев и Вяра Емилова.

Профилактика на сирените с централизирано задействане ще се извърши на територията на областта, като техническа проверка става по предварително съгласуван план-график. 

При проверката на техническата изправност, сирените ще звучат  еднократно за не повече от 10-15 секунди.

От МВР призовават гражданите да запазят спокойствие по време на рутинната профилактика на сирените. 

График:

Община Троян – 04 май

Община Априлци – 11 април

Община Ябланица – 13 април

Община Тетевен – 15 април

Община Угърчин – 19 април

Община Луковит – 27 април

Община Летница – 29 април

Среща с украински граждани, настанени в Ловеч, проведе вчера областният управител Виктор Стойчев. На нея бяха подробно разисквани въпроси, свързани с пребиваването им у нас, основно получаването на регистрация за временна закрила и правата, които този статут им дава. Участваха директорите на Регионалната здравна инспекция д-р Росица Милчева, на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ Снежанка Алексиева, на Бюро по труда – Ловеч – Ирина Митева, на дирекция „Образование, здравеопазване, култура и туризъм“ в община Ловеч д-р Димитър Димитров, началникът на група „Миграция“ към ОДМВР Татяна Петрова, както и ръководителите на двата центъра за подкрепа на областно ниво – към БЧК – Цветомира Георгиева, и към социалната услуга на община Ловеч Център за обществена подкрепа, изпълнявана от сдружение „Граждански инициативи“ – Весела Цанкова.

Областният управител увери украинските граждани, че ще бъде обърнато внимание на всеки персонално и помоли чрез присъстващите информацията да стигне до тяхната общност. Насърчаваме регистрацията на временна закрила, за да имате право на настаняване и изхранване в места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, на работа и професионално обучение, на медицинско обслужване и социално подпомагане, на образование за учениците и право на достъп до детска градина за децата, каза Стойчев. На срещата от институциите, ангажирани с това, отговориха на всеки поставен въпрос.

Към вчерашна дата издадените регистрационни карти на чужденец за временна закрила в област Ловеч са 135, 84 от които в община Ловеч. Обявени са от работодатели 42 свободни работни места в бюрата по труда в Ловеч (29), Троян (8) и Тетевен (5), продължават срещите с работодатели и с украинските граждани за проучване на нагласите им за работа. Еднократна социална помощ в размер на 375 лв са получили 37 семейства, от които 32 в община Ловеч.

На срещата бе обяснено, че всеки украински гражданин, пребиваващ на територията на област Ловеч, до 15 април може да получи регистрация за временна закрила – в областта са разкрити четири пункта за това. След тази дата влезлите още в края на февруари у нас вече ще са със статут на туристи и няма да може да се възползват от помощта от държавата. Документът за временна закрила, издаден на украинци в България, важи само за нашата страна, те обаче може да се преместят в друга европейска държава, където ще имат възможност да се пререгистрират и да се ползват от правата, които съответната държава дава на хората под временна закрила.

Украински граждани с български произход, удостоверен в акта за раждане, и ако имат сключен трудов договор за минимум шест месеца, може да кандидатстват за продължително или постоянно пребиваване в България. Самото българско гражданство се разрешава от Министерството на правосъдието.

Хората, които все още са без документи и личен номер на чужденец, се насочват за медицинско обслужване към центровете за спешна помощ. С получаването на временна закрила се гарантира базово медицинско обслужване, заплащано от държавния бюджет.

Регламентиран е и приемът на деца и ученици от Украйна в детска градина или училище. Заявления се подават в Регионалното управление по образованието в Ловеч, като са изяснени необходимите медицински документи за приема.

Заявление-декларация се подава и в дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваване и за социални помощи – еднократна социална помощ, еднократна социална помощ за издаване на лична карта, месечна социална помощ, целева помощ за отопление. За получаване на социална помощ, ако лицето е безработно, трябва да се регистрира в Бюрото по труда в тримесечен срок от издаване на разрешението за пребиваване в България. А за да придобие право на месечна социална помощ, е задължително отработването на четири часа общественополезен труд за период от 14 дни всеки месец.

Община Ловеч ще подпомогне финансово всеки украински гражданин, настанен на територията на общината в частно жилище и притежаващ документи. След подаване на заявление ще може да получи 250 лв, набрани от дарения по сметка на общината, като този акт няма да е еднократен, стига да няма други чакащи. Отделно от това ще бъде осигурена възможност учениците от Украйна, които ще тръгнат на училище, да изучават български език.

Подкрепа, включително и психологическа, украинските граждани получават и в момента от двата центъра за подкрепа – към БЧК и Центъра за обществена подкрепа в Ловеч. Помощта от там ще продължи, докогато има нужда от нея, не само с предоставяне на хранителни продукти, дрехи, обувки, хигиенни и санитарни материали, а и за комуникация с институциите по всякакви въпроси. От днес към доброволците в информационния център към  БЧК – Ловеч, е привлечено украинско момиче, владеещо три езика. От БЧК съобщиха още, че със съдействието на структурата им в Троян и община Троян пет жени вече са наети в местни фирми там, следващата седмица се очаква още четири да започнат работа.

На територията на област Ловеч пребивават 209, издадени са 109 регистрационни карти за временна закрила, ЦОП с готовност за психологическа подкрепа

Среща с настанени в област Ловеч украински граждани ще проведе в четвъртък областният управител Виктор Стойчев. За участие в нея са поканени представители на ОДМВР – отдел „Миграция“, Регионалната здравна инспекция, регионалната дирекция „Социално подпомагане“, Бюро по труда – Ловеч, както и на двата центъра за подкрепа – към БЧК и към сдружение „Граждански инициативи“ – Център за обществена подкрепа (ЦОП).

На срещата ще бъде разяснена процедурата за получаване на временна закрила и възможностите, която тя дава – за работа, за медицинско обслужване, за социално подпомагане. Осигурен е преводач.

Желанието ни е да бъдем максимално полезни на тези хора, правителството е създало ред, по който да се погрижим за тях, и искаме да им разясним, че ако се възползват от него, ще получат подкрепата на българската държава, коментира областният управител.

Днес той се срещна с председателя на управителния съвет на сдружение „Граждански инициативи“ Весела Цанкова. Двамата обсъдиха подкрепата и социалните услуги, оказани до момента от ЦОП на над сто избягали от войната украински граждани и пребиваващи на територията на Ловеч и общината. Цанкова изрази готовност центърът да предоставя и психологическа помощ, какъвто призив отправи областният управител и в изпълнение на указание на министъра на труда и социалната политика общинските администрации и центровете за обществена подкрепа в страната да създадат подходящата организация за това. На препоръката тази психологическа подкрепа да бъде предоставяна мобилно Цанкова отговори, че е налице мобилен екип, който вече е посетил настанените в с. Сливек. Иначе три жени са потърсили психологическа помощ на място в ЦОП в Ловеч.

По информация на ОДМВР към днес в област Ловеч са настанени 209 украински граждани, 137 от които в места за подслон и 72-ама на частни адреси. Издадени са 109 регистрационни карти за временна закрила.

В Бюрото по труда в Ловеч е сформиран мобилен екип от трима служители, който да планира, организира и провежда срещи с пристигнали от Украйна, както и с български работодатели, декларирали готовност да обявят свободни работни места и да наемат търсещи работа украинци. Проведени са три срещи в места за настаняване, на две от тях 16 украински граждани са попълнили електронни анкети за проучване на нагласите им за работа. Седем работодатели са обявили 36 свободни работни места. В готовност да наемат украински граждани са още трима работодатели.

По данни на регионална дирекция „Социално подпомагане“ 37 украински семейства, от които 32 в Ловеч, са подали през март молби за еднократна помощ от 375 лв, парите ще получат този месец.

Контролна проверка на проводимостта на речните легла и състоянието на защитните диги в 25 участъка на територията на област Ловеч извърши комисия, назначена със заповед на областния управител. Председател на комисията е зам. областният управител Росен Веселинов, а членове – представители на РДПБЗН – Ловеч, Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен, РДГ – Ловеч, РИОСВ – Плевен, и на областната администрация.

Проверените участъци на речните корита са извън границите на урбанизираната територия. Те са 9 в община Ловеч – от р. Осъм в землищата на с. Деветаки, с. Йоглав, с. Александрово, участък в непосредствена близост до пътя Ловеч – Троян, 6 в община Луковит по течението на р. Вит в землищата на с. Торос и с. Дерманци, 6 в община Тетевен – отводящото дере на язовир „Малка Желязна“, участъци от р. Вит от махала Асен до местността Боаза (път I-4) и в землището на с. Гложене, участък от р. Черни Вит в землището на с. Черни Вит, от р. Бели Вит в землището на гр. Тетевен, 3 в община Троян – р. Ръждавец в землището на с. Горно Трапе, р. Команска в землището на с. Калейца, р. Калник в землището на с. Старо село, и един в община Ябланица – отводящото дере на язовир „Витина лъка“.

Навсякъде в участъците е установена намалена проводимост на речните легла поради наличието на храстовидна и дървесна растителност и наносни отложения. На някои места е нарушена целостта на предпазните диги и има опасност при задълбочаване на ерозията да се стигне до скъсването им и наводняване на земеделски площи, стопански сгради и техническа инфраструктура.

Проверките са извършени в периода 9-17 март, резултатите от тях са обобщени в констативен протокол. Основната препоръка е да започне работа на терен по подобряване проводимостта на речните участъци.

Съгласно Закона за водите дейностите по почистване на речните легла се организират и координират от областния управител, но той няма друг финансов инструмент за това освен финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Затова комисията предлага дейностите по изземане на наносните отложения и отстраняване на растителността да се включат в областната програма за планово почистване на речните участъци за 2023 г., която да бъде изпратена на министъра на вътрешните работи за приоритетно включване в годишния план за изпълнение на националната програма за намаляване на риска от бедствия с цел отпускане на необходимите средства от Междуведомствената комисия.

Контролна проверка на проводимостта на речните легла и състоянието на защитните диги в 25 участъка на територията на област Ловеч извърши комисия, назначена със заповед на областния управител. Председател на комисията е зам. областният управител Росен Веселинов, а членове – представители на РДПБЗН – Ловеч, Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен, РДГ – Ловеч, РИОСВ – Плевен, и на областната администрация.

Проверените участъци на речните корита са извън границите на урбанизираната територия. Те са 9 в община Ловеч – от р. Осъм в землищата на с. Деветаки, с. Йоглав, с. Александрово, участък в непосредствена близост до пътя Ловеч – Троян, 6 в община Луковит по течението на р. Вит в землищата на с. Торос и с. Дерманци, 6 в община Тетевен – отводящото дере на язовир „Малка Желязна“, участъци от р. Вит от махала Асен до местността Боаза (път I-4) и в землището на с. Гложене, участък от р. Черни Вит в землището на с. Черни Вит, от р. Бели Вит в землището на гр. Тетевен, 3 в община Троян – р. Ръждавец в землището на с. Горно Трапе, р. Команска в землището на с. Калейца, р. Калник в землището на с. Старо село, и един в община Ябланица – отводящото дере на язовир „Витина лъка“.

Навсякъде в участъците е установена намалена проводимост на речните легла поради наличието на храстовидна и дървесна растителност и наносни отложения. На някои места е нарушена целостта на предпазните диги и има опасност при задълбочаване на ерозията да се стигне до скъсването им и наводняване на земеделски площи, стопански сгради и техническа инфраструктура.

Проверките са извършени в периода 9-17 март, резултатите от тях са обобщени в констативен протокол. Основната препоръка е да започне работа на терен по подобряване проводимостта на речните участъци.

Съгласно Закона за водите дейностите по почистване на речните легла се организират и координират от областния управител, но той няма друг финансов инструмент за това освен финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Затова комисията предлага дейностите по изземане на наносните отложения и отстраняване на растителността да се включат в областната програма за планово почистване на речните участъци за 2023 г., която да бъде изпратена на министъра на вътрешните работи за приоритетно включване в годишния план за изпълнение на националната програма за намаляване на риска от бедствия с цел отпускане на необходимите средства от Междуведомствената комисия.

На заседание днес на областния съвет за развитие бяха обсъдени предизвикателствата пред общините за 2022 г. по отношение на финансовото им състояние и финансовата политика. В заседанието, свикано от областния управител Виктор Стойчев, председател на съвета за развитие, участваха кметовете на общините в област Ловеч и председателите на общинските съвети и представители на Стопанска камара, Търговско-промишлена и земеделска палата, КНСБ, СРС „Подкрепа“. Включиха се и народните представители от област Ловеч Станислав Анастасов и Вяра Емилова.

Сред основните проблеми, поставени от общините, са компенсациите на разходите за електроенергия, актуализация на разходите за делегираните от държавата дейности и на критериите за изчисляване на целевата субсидия за капиталови разходи на общините. Кметовете настояха за предприемане на спешна законодателна инициатива за промяна на Закона за обществените поръчки за индексиране на вече сключени договори с изпълнители за строителство, доставки и услуги във връзка с повишените цени на строителни материали, консумативи, енергийни носители и горива, целево финансиране на инвестиционните проекти на общините с висока стойност и значим обществен ефект за изграждане на ВиК и пътна инфраструктура, осигуряване на допълнително финансиране на общините по проекти, за които има сключени договори за изпълнение. Община Ловеч поиска намиране на възможности за финансиране и спешна подмяна на магистрален водопровод „Черни Осъм“.

По всички тези теми вече са водени разговори с изпълнителната власт от страна на Националното сдружение на общините в Република България, обяви Донка Михайлова, кмет на Троян и зам.-председател на Сдружението. По някои вече има конкретни решения, като например от бюджета на МРРБ 500 млн. лв са предвидени за капиталови инвестиции за пътни и ВиК проекти в общините с готови проекти, 1 млрд. лв са планирани по фонда за инфраструктура, чиято основна цел е да бъде в помощ на общинските администрации,  като финансира подготовката и изпълнението на инвестиционни проекти, насочени към трайно подобряване на общинската инфраструктура. Договорени са средства за общините по програма CARE в подкрепа на общините за бежанците от Украйна.

Проблемите са идентифицирани и изговорени, сега трябва работа. Кметовете сме поставени в трудна ситуация – дали да не изпълняваме ангажиментите си, или, изпълнявайки ги, да станем нарушители на закона, коментира кметът на Тетевен д-р Мадлена Бояджиева. И тя, и колегите й споделиха притесненията си за реализирането на инвестиционната си програми. Някъде вече има откази на строители да изпълняват договорени СМР, другаде се безпокоят, ако отворят процедура по ЗОП за строителство, дали въобще ще се явят кандидати. Затова поискаха яснота механизмът за индексиране на цените в строителството ще касае ли освен бъдещи договори и сключените вече.

Сред затрудненията се оказа още храненето в детска млечна кухня, детски градини, социален патронаж – и тук има откази на доставчици за снабдяване с хранителни продукти заради поскъпването.

Народният представител Вяра Емилова пое ангажимента да запознае още днес по всички тези въпроси вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова. Колегата й Станислав Анастасов предложи среща в разширен формат с участието на евродепутати и заради факта, че част от проектите се изпълняват с европейски пари.

Участниците в съвета за развитие благодариха на областния управител за своевременно свиканото заседание. Виктор Стойчев обяви, че с дискутираното на заседанието и взетите решения ще бъдат запознати Министерският съвет и Народното събрание.

Част от разискваните проблеми са формулирани в подходите за изменение на ОПРР 2014-2020, обсъдени на 20-ото заседание на Комитета за наблюдение на програмата, с които участниците в заседанието бяха запознати. На заседанието беше приет и планът за интегрирано развитие на община Тетевен (ПИРО) за периода 2021-2027 г., чиято визия е: Община Тетевен – интегриран планински и туристически район с добър жизнен стандарт, конкурентноспособна икономика, привлекателно място за инвестиции с високообразован човешки капитал, развити комуникации и съхранено природно и културно богатство.

Съветът за развитие приключи с прекрасна новина. След кратко отсъствие от залата Донка Михайлова се върна с думите: „Имам внучка!“.