Съдебната реформа на ПП: Няма да се притесняваш, говорено е

Съпредседателят на ПП е с наложена мярка „подписка”

„Само да ти кажа с две думи – уредено е всичко, няма да се притесняваш, говорено е. Горе главата, с баща ти сме ги хванали нещата, да знаеш”. С тези думи Явор Дянков – треньор по карате на Кирил Петков, посрещна съпредседателя на ПП пред прокуратурата.

Петков се яви в прокуратурата, за да получи обвинение за престъпление по служба заради полицейската акция отпреди три години, когато бяха арестувани лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, пиарът на партията Севделина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов.

„Повдигнати му бяха две обвинения за извършване на длъжностни престъпления по член 282, ал. 2, като длъжностно лице, заемащо отговорна длъжност – премиер на Република България. Мярката му за неотклонение е „подписка”, заяви прокурор Ангел Кънев.

Симпатизанти и депутати от ПП-ДБ се събраха пред сградата на прокуратурата в знак на протест срещу обвинението на Петков. 

The post Съдебната реформа на ПП: Няма да се притесняваш, говорено е first appeared on TroyanPress.com.

ЕКШЪН В ПАРЛАМЕНТА: Киселова не знаела правилника! Какъв преподавател по конституционно право е…?

Отпочинали и видимо заредени с енергия, народните представители започнаха емоционално първото пленарно заседание за 2025 г.

Оказа се, че председателят Наталия Киселова не е съвсем наясно с правилника на Народното събрание. Това ядоса депутатите и те реагираха светкавично.

В началото Киселова провери кворума, а след това съобщи дневния ред и програмата за работата на парламента, който бе подложен на гласуване. 

Росен Желязков от ГЕРБ отбеляза, че „разказаната“ от Киселова програма е много по-различна от разписаната от нея вчера. Той помоли всяка точка да бъде подложена на гласуване – така, както изисква правилникът на Народното събрание. 

Станислав Анастасов от ДПС-НН упрекна Киселова, че е игнорирала предложението на парламентарната група за разглеждането на увеличението на цената на тока и ДДС за хляба. „Закъде сте се разбързали? Моля да ми обясните поради каква причина сте премахнали този проект на решение?“, попита той.

Павела Митова от ИТН също упрекна Киселова, че й дава процедура в разрез с правилника: „Това, което исках да кажа още преди да гласуваме този дневен ред, че не може да включваме т.4. Тази точка не може да бъде включена, тъй като не е излязъл доклада по Изборния кодекс“.

Рая Назарян от ГЕРБ отбеляза: „Провеждането на председателския съвет не изключва спазването на Правилника на НС и всички решения трябва да бъдат гласувани отделно и самостоятелно и трябва да станат част от седмичната програма“.

Хамид Хамид от ДПС-НН призова Киселова и колегите си „да не се превръщат в лобисти на ЕРП-тата, които дерат кожи от българския народ“.

„Госпожо председател, явно вие си работите по свой правилник, по който останалите 239 не работят. Явно ще е тъй“, не пропусна да се разпише и Тошко Йорданов от ИТН.

The post ЕКШЪН В ПАРЛАМЕНТА: Киселова не знаела правилника! Какъв преподавател по конституционно право е…? first appeared on TroyanPress.com.

Иван Костов, Атанас Атанасов, Христо Иванов и военното разузнаване на Република България през последните 30 години

Екип „Буревестник“

Отношенията на гореизброените знакови полтически лица с българското военно разузнаване през последните три десетилетия преминаха през две основни фази. Ако до 2000 г. военното разузнаване (тогава Разузнавателно управление на Генералния щаб – РУ-ГЩ) е най-доверената българска специална служба на премиера Иван Костов и ръководеното от него правителство, то след 2001 г. политическите организации и фигури, явяващи се реални наследници на Костов или до някаква степен повлияни от него, започват упорита, вече  24-годишна кампания за физическото закриване на въпросното разузнаване. Благовидната форма, под която тя се легендира (използваме терминологията на експертите от сектор „Сигурност“), еволюира от „оптимизиране на дейността“ и „реформи в сектора“ до екзотичното „сливане на всички разузнавателни служби в единна структура“. Общото на тези усилия, предложения и законодателни промени е нежеланието на авторите им да отчитат характера, задачите и специкиката на военното разузнаване, както и факта, че е органична част от въоръжените сили или пък степента му на унтегриране в структурите на НАТО и на ЕС.

Факторите, стремящи се към реформа на най-старата българска специална служба, проявяваха гъвкавост и иновативност през годините. Периодично заменяха проектите за сливане на двата вида разузнаване с опити за назначаване на приближени партийни функционери, размиваха статута на директора на военното разузнаване с опцията длъжността да бъде заемана от цивилни граждани и прилагаха други оригинални подходи, които изглежда имаха за основна цел осигуряването на пълен достъп до информационните масиви и най-вече до архивите на РУ-ГЩ. По общото мнение на редица сравнително обективни наблюдатели, част от предлаганите законодателни промени бяха и са в противоречие на редица действащи закоини и на Конституцията на Р България.

На този фон интересн представлява фактът, че всички наши събеседници потвърдиха, че статутът, ролята и необходимостта от съществуването на въпросната военна служба (понастоящем Служба „Военно разузнаване“) неизменно през годините са защитавани от ресорните министри на отбраната. Част от въпрсоните министри всъщност бяха от квотата именно на силите, желаещи реформи, което допълнително комплицира ситуацията и затвърждава усещането, че се крие нещо друго под повърхнстта.

Без да робуваме на теории на конспирацията проведохме поредица от срещи с бивши и настоящи политици, офицери от запаса и бивши служители от сектора за сигурност, академични преподаватели, журналисти и анализатори от последните 30 години, които са преки свидетели на повечето от процесите. Прегледахме общодостъпните материали в различни медии, интервюта и предавания, заседания на парламентарни комисии, както и изслушванията по темата в пленарна зала на Народнното събрание. Следва да се отбележи, че дискусията по темата през годините периодично се ожесточава, като добрият тон на моменти е емоционално нарушаван. В отделни случаи нивото се свежда до размяна на лични нападки и дори има заведени дела. Това, по принцип, не би трябвало да е часто от сериозни дебати по такъв важен въпрос, но пък издава наличието на голям емционален заряд и необясним по своята природа залог. Първоначалното впечатление за многообразие и мнгобройност на авторите и движещите сили за реформи във военното разузнаване се неутрализира от внимателен преглед на събитията през годините. Като генератори на въпросните процеси изкристализират фигурите на Иван Костов, на политическия му наследник и фаворит Атанас Атанасов и на далеч по-умерения Христо Иванов и неговия политически и икономически кръг.

При подготовката на настоящия анализ логично възниква въпросът какво е това, което от 2001 г. насам поддържа в Иван Костов и в Атанас Атанасов упорито желание и неугасваща амбиция за промени точно във военното разузнаване, вариращи от неговото закриване до поне контролирана смяна на ръководството му. Очевидно е, че 20о1 г. се явява своебразен вододел, тъй като преди това отношенията към военнот разузнаване са на качествено друго ниво. Службата е титулувана като „галеник на управляващите“ (според очевидци), въпреки че е ръководена от един от най-отявлените съветски възпитаници в лицето на вече покойния генерал-лейтенант Ангел Кацаров. Част от събеседниците, с които разговаряхме, са склонни да отдават тези доверени отношения на тогавашния премиер Иван Костов с „червения“ генерал Кацаров на „брилянтната експертиза“ на военното разузнаване в контекста на войните в бивша Югославия. Не са малко обаче и свидетелствата за определени пропуски на военните разузнавачи в този период, без разбира се, да сме ненужно критични, отчитайки и сложността на обстановката и спецификата на занаята. В интерес на истината следва да отбележим и оценките на отделни наши съсбеседници, че близостта на Костов с Кацаров се е дължала на връзките на самия премиер ссъ съветското военно разузнаване (митичното ГРУ) отпреди демократичните промени. Въпреки твърденията на редица бивши военни и цивилни разузнавачи, политици, журналисти и финансисти, не намерихме доказателства (материали, дела, картончета) за връзката на Иван Костов със суветските разузнавателни служби. Част т събеседниците ни дори твърдят, че са преминали курса на обучение в Дипломатическата школа на ГРУ в СССР заедно с бившия премиер на България, но така и не предоставиха доказтелства за това. Запитванията ни към архивите на сътветните учреждения на Руската федерация (наследници на съветските такива) засега също не дават резултат. Пословична е манията на съветските и руските служби към засекретяване на документи и материали. Проверката български архиви и т.нар. Комисия по досиетата, също не потвърждава тезата, че преди 1989 г. Иван Костов е бил свързан по какъвто и да е начин със съветското ГРУ. Липсата на подобни доказателства се обяснява от част от специалистите по темата с успешно прочистване на архивите или пък със сдаване на най-интересните дела от София на Москва в периода на контролирания преход към демокрация. Факт е обаче, че фактически доказателства за принадлежността на един от първите ни демократични премиери към съветското ГРУ не бяха открити, но пък въпросите за близките му отношения с едно от най-проруските ръководства на българското военно разузнаване – останаха. Считано от 2001 г. отношението на Иван Костов и кръга около него към военното разузнаване рязко се трансформира. От „галеник на управляващите“ то прераства в несекващ поход за юридическото унищожаване на въпросната служба. Тенденцията е актуална вече 24 години и остава основен приоритет в законодателните инициативи, управленските програми и публичните им изяви.

Онзи внимателен прочит на събитията, за който споменахме в началото, показва, че тази четвъртвековна кампания никога не е прокарвана лично от Иван Костов. Водещи в нея са неговите най-близки съратници, основно в лицето на Атанас Атанасов. Последният през годините е въвлечен в поредица от неясни скандали, досъдебни призводства, неодказани обвинения в корупция, недоказани обвинения в злоупотреба с власт, съден, но и оправдан на втора инстанция по няколко дела. Атанасов е с доказан талант и опит в реализирането на по-деликатни проекти в интерес на политическите си и бизнес партньори. Всичко това, съчетано със статута му на утвърден и опитен политик, народен представител, бивш дългогодишен ръководител на предшественика на ДАНС, юрист и бивш служител от системата на МВР. През последните 25 години Атанасов се е позиционирал като безспорен авторитет и неотменна, основна съставна част от българския политически живот. Очевидно се ползва с голям кредит на доверие и уважение в ДСБ, където е един от несменяемите лидери водачи. Лидер, който от 2001 г. насам (вече 24 години) не изостави идеята си за „реформа“ точно на  българското военно раззнаване и полага непрестанни усилия за нейното реализиране по един или друг начин. С впечатляваща готовност защитава и прокарва убежденията си с богатия инструментариум на парламентарно представен политически лидер и с впускането си в по-нелицеприятни ситуации, часто от които резултираха в сигнали до Прокуратурата за предполагаема търговия с власт в посока на назначаване на близки нему кадри в Служба „Военно разузнаване“. По тази линия се стигна до изслушване в Народното събрание, проверки от ДАНС, многобройни интервюта на самия Атанасов. Като опитен политик лидерът на ДСБ се възползва пълноценно от пълния комфорт на телевизионните студия и трибуната на парламента, за да се представи като жертва на разработка, да обвини ръководството на военното разузнаване в нерегламентирани връзки с руските скужби, да оправдае необходимостта от реформа на въпросната служба и да отхвърли недоказаните или по-точно – недоказуемите обвинения срещу себе си. По този начин той отново привлече светлините на прожекторите върху себе си, но в пространството остана да „виси“ въпросът „Защо?“.

Защо са тези невероятни енергия, амбиция, усилия и действия на всяка цена да реформира точно тази служба? Какво толкова има в нейните архиви? Какви възможности за упражняване на власт предоставя тя? Защо в атаката се използва аргументът, че ръководството и не работи за националните интереси и не е лоялно на ангажиментите на България към съюзите, в които членува?

Пак се връщаме към внимателния преглед на фактите и събитията, на които обърнахме внимание по-горе в анализа. Опитите за внушение на Атанасов представляват особен интерес, предвид факта, че сегашният ръководен състав на военното разузнаване е на възраст между 45 и 51 години. Завършили са военни или цивилни училища в периода 1998 – 2000 г. и първите им назначения са в рамките на мисии на НАТО и ЕС. Въпросните офицери, според общододтъпните сведения, са обучавани в западни училища и са служили в различни мисии на НАТО и ЕС с колегите си от западните армии. И тук логично възниква въпросът: Защо въпросните офицери биват постоянно атакувани от политици, чийто житейски и професионален опит си остава до голяма степен придобит по времето на комунизма и са на средна възраст 70 години? При това с мантрата за реформи. Явно натовските офицери следва да бъдат реформирани от възпитаниците на Варшавския договор и на Съвета за икономическа взаимопомощ. Защо?

Впечатляваща е дългогодишната фиксация на Костов и Атанасов именно върху „реформата“ на военното разузнаване, без оглед на това как би могла междуврменно да се е промениа въпросната служба и какви са отзивите за нейната работа от българските правителства или западните ни съюзници.

Анализът на всички мнения, оценки и свидетелства по темата ни връщат към определени събития през вододелната 2001 г., станали причина за редица медийни материали, досъдебни производства, проверки в Министерство на отбраната и военното разузнаване и изказвания на депутати от онова време. През 2001 г. избухва скандалът около това, че през 2000 г. бил установен предполагаем трансфер и влог на името на Анелия Атанасова (първата съпруга на Атанас Атанасов) на стойност 7, 5 милиона щатски долара в клон на „Дойче банк“ в малък германски град. Според най-разпространената версия в средствата за масова информация за случилото се, агент на военното разузнаване придобил данните за парите и ги докладвал в София с оценката, че крайният получател следва да е Елена Костова, съпруга на премиера тогава Иван Костов (2000 г.).

Данните са докладвани още през 2000 г. като Костов нарежда проверка на тогавашния министър на отбраната Бойко Ноев (установен сътрудник на комунистическото военно разузнаване), който излиза със становище, че няма такъв казус. Неясни и досега остават причините случаят да се разследва от МО. Събитията стават публично достояние през 2001 г. и през следващите няколко години стават повод за журналиситически разследвания и материали във вестниците „Труд“, „Стандарт“ и предаването „Всяка неделя“. Главният прокурор образува производство, а отделни народни представители от СДС правят изказвания в подкрепа на тезата за наличие на средства с неясен произход. Костов и Атанасов от своя страна се обябвяват за жертва на режима в Москва и казусът постепенно затихва към 2004 г., но неясно на каква цена.

Горният случай се очертава като единствена реална причина, със своите седем милиона и половина подпричини, вниманието на политиците Иван Костов и Атанас Атанасов да остава съсредоточено точно във военното разузнаване вече 24 години. Не изключваме, разбира се, поне част от предложенията и инициативите им да имат логически смисъл и да са полезни, но мотивите им си остават все така неясни.

Друагата реформаторска компонента по отношение на военното разузнаване беше свързана с името на Христо Иванов от „Да, България“. Тя е значително по-отскоро, не може да се похвали с такова дълголетие като проекта на Костов и Атанасов, но пък заслужава особено внимание, поради своето предполагаемо многообразие и модерност. Голяма част от мненията, оценките и свидетелствата на бивши служители от структурите, политически фигури и анализатори сочат за евентуална принадлежност на самия Христо Иванов към военното разузнаване след 1991 г., включително и възможността да е бил техен кадрови служител в секретен щат, позволяващ на офицери от службата да работят под прикритие. За нас това би било по-скоро екзотика и следва да се докаже, но една такава версия не може напълно да бъде неглижирана, тъй като наблюденията ни върху работата на военното разузнаване дават основание за извода, че там са далеч по-изобретателни от очакваното.

Нашият анализ обаче отдава амбицията на „Да, България“ за реформа, фокусирана върху военното разузнаване, на далеч по-прозаични мотиви. Наред със съпричастността към другия партньор в коалицията с ДСБ на Атанас Атанасов, основният мотив е по-скоро в изпълнение на насоките за действие по линия на глобалната либерална политика, реализирана от „Отворено общество“, Български хелзински комитет и другите родни компоненти. Задължителен елемент от нея е атакуване и отслабване на елементите на националната държава, а военното разузнаване, като част от Въоръжениете сили на държавата, задължително изразява национално-консервтивен подход към вътрешната и външната среда за сигурност и автоматично се класифицира като враждебно от страна на либералните глобалисти и техните изпълнители по места.

The post Иван Костов, Атанас Атанасов, Христо Иванов и военното разузнаване на Република България през последните 30 години first appeared on TroyanPress.com.

ШОК И УЖАС! Нов психо трилър се завъртя в Ловеч, а главен герой е съдията оправдала Георги Иванов – крадецът на ток …? (част 1)

Как съдийка без тога раздели един баща от децата му ?

Медията „Свободно слово“ се срещна с Катя Мачуганова в кулоарите на Районен съд Ловеч, където Андрей Мачуганов, който все още по документи се води неин съпруг, опитва да докаже, че никога не я е докосвал с пръст, камо ли да е упражнявал “домашно” насилие. Тъкмо обратното – според защитника му адв. Росен Рашков, самият Андрей е понасял удари от Катя. Казано по народно му – някогашната състезателка по карате го е налагала здравата и това е удостоверено от камери. Фактите, подкрепени с изобилни видео доказателства, са на негова страна, но правото най-накрая да се събере с децата си, е в ръцете на районната съдийка Цветомира Велчева. От лятото на т.г. до днешна дата тя многократно отлага делото, отказвайки да се произнесе и по този начин откровено възпрепятства връзката между бащата и двете му невръстни дъщерички. Баща, за когото вече по безспорен начин се изясни, в т.ч и чрез свидетелски показания, че не е докосвал бившата си жена дори с пръст. По думите на адв. Рашков, законодателят е предвидил подобни дела да се решават светкавично (а не да се отлагат във времето повече от 5-6 месеца) именно с идеята при провинение защитата на жертвите да е почти незабавна, а при липса на доказателства да не се налагат несправедливи ограничения на набедените лица. Което на човешки език значи да не се ограничава достъпът на родителите до техните деца, както е в случая. Въпреки, че законотворецът е бил пределно ясен, съдия Велчева отлага многократно произнасянето си с мотиви, граничещи с абсурда, в т.ч болнични листове, ваканции и пр.  

Психо-трилърът се завъртя още повече от последните дни, когато същата съдийка постанови оправдателна присъда за кражбата на ток срещу Георги Иванов. Известна със любовта към финикийските знаци! Колко хора са се възползвали не знаем, но винаги в съдебното решение си личи и това няма как да бъде скрито!

Вижте повече в разследването на СВОБОДНО СЛОВО по случая с Мачуганови:



Повече може да прочетете ТУК: ДЪРЖАВАТА СРЕЩУ СЕМЕЙСТВО МАЧУГАНОВИ – част IV. Вижте как съдийка без тога раздели един баща от децата му и защо Катя Мачуганова нападна екипа ни (СКАНДАЛНО ВИДЕО)

The post ШОК И УЖАС! Нов психо трилър се завъртя в Ловеч, а главен герой е съдията оправдала Георги Иванов – крадецът на ток …? (част 1) first appeared on TroyanPress.com.

Комунистическият дамазлък Ивайло Мирчев срещу честта на Димитър Спасов (документи)

Ето го и него – новопръкналият се тарикат на новата демокрация, бившото „дебелаче“ (както го нарича един негов бивш съученик) – Ивайло Мирчев. В моменти, когато политическият вятър леко се обръща, Мирчев веднага се обръща заедно с него – вероятно за да не настине, завивайки се с топлите червени спомени от дома. Един истински съвременен хамелеон, роден с ярко червен костюм, но изведнъж преоблечен в новата мантия на „демократ“ от най-новата кройка.

Но нека поговорим за последната му кауза – клеветите срещу Димитър Спасов, познат като Каратиста, символична фигура в спортните среди, уважаван бизнесмен и общественик. Действията на Спасов винаги са били като удара на професионален спортист с черен пояс – точни, премерени и с морална сила, но за Ивайло Мирчев това, разбира се, е червен флаг пред разярения бик на собственото му его.

Само че, за разлика от опитния Спасов, Мирчев изглежда все още не е овладял умението да контролира ударите си. Какво от това, че няма доказателства? Какво от това, че думите му са като сапунени мехури – леки, цветни, но кухи и готови да изчезнат при първия допир с реалността? За Мирчев това са дреболии, не заслужаващи внимание. Достатъчно е само да хвърли обвинение и след това – слава, да е готов за още един медийно-социален рунд.

Малко преди изборите отслабналият с Оземпик псевдодемократ нарочи в грозни клевети, че Димитър Спасов участва в търговия с купуване на гласове. И въпреки, че Мирчев не предостави никакви доказателства, на всички нормално мислещи им стана ясно, че това е поредният медиен цирк разиграван от „евроатланитка“ с тъмно червено минало, типично в стила на възпитаваните от партийни идеолози дамазлъци на комунистическия режим, сътворил безброй клеветници и доносници.

Ивайло Мирчев ще трябва да докаже кьорфишеците си в съда

Към настоящият момент Ивайло Мирчев вече е клиент на прокуратурата и му предстои дело за да докаже отвратителните си клевети в съдебната зала. Димитър Спасов е твърдо решен да изчисти името си от калта с която Мирчев го заля безобразно в поредното си телевизионно шоу, където превъзбуден хвърли купища хаотични обвинения с цел да реанимира агонизиращия си политически фасон, смачкан от евтините театри с които отблъсна обществото от себе си.

Димитър Спасов – човекът с име и чест

За разлика от „развеселения“ демократ, Спасов е мъж с положение, достойнство и чест– не е нужно да ги гради, чрез атаки или обвинения. Въпреки всички скандали, които новите демократи обожават да раздуват, за Спасов се знае едно – неговата репутация е като бетон. В света на спорта и бизнеса, той е доказал, че думите му тежат на мястото си. А на тази тежест не ѝ трябват излишни орнаменти и празни обвинения.

Иронията тук е неизбежна: Мирчев обвинява човек, който си е извоювал репутацията с пот и усилия, с думи на човек, чийто корени са потънали в политическите сенки на миналото. Разликата е осезаема – като ден и нощ, като истина и слухове, като действия и празни думи.

Да се замислим само за миналото – корените на Мирчев, вплетени в червената коприна на партията. Син на БКП деятел, но преоблечен в доспехите на „нов демократ“. Погледнете го – като народен представител, който не се нуждае от моралната твърдост на предците си, а от удобната гъвкавост на съвременния политически хамелеон. Ако утре пак дойдат червените, Мирчев ще намери начин да „сбъдне“ съня си, и то само като преоблече електоралния си костюм.

Какво научихме от нашия „демократичен“ герой?

От тази епична сага между Димитър Спасов и Ивайло Мирчев се разбира едно – някои хора се опитват да свалят други в калта, само защото самите те не са стигнали по-далеч. Но честта на Спасов и неговата репутация остават неопетнени, докато балоните на Мирчев избледняват и се пукат пръскайки единствено смрадтта на евтин скандал и зле инсцениран популизъм.

източник: dnesbulgaria.com

The post Комунистическият дамазлък Ивайло Мирчев срещу честта на Димитър Спасов (документи) first appeared on TroyanPress.com.

Нова бомба от ексшефката на „Митници“: А. Василев и Б. Рашков взимаха пари от контрабанда

– Общо взето всички кадрови промени в АМ, които направих на ръководни длъжности, са инициирани от страна на Асен Василев, след като той ми е разпоредил лично, както и чрез активната намеса на Лъчезар Ставрев или Жана Токова. 

– Асен Василев искаше да сменя само всички ръководни кадри, с посочени от него лица за да може да овладее, контрабандни канали и съответно всички приходи от тях да отива към него, защото Асен Василев не желаеше да бъдат сменяни, служители на ниско ниво, през които оперативно минават контрабандните канали. 

 – Асен Василев целеше да получи комисионна от фирмата „Смитс детекшън“, тъй като поръчката касаеше милиони. Той искаше аз да дам достъп на тази фирма, до всички места, на които трябва да се поставят тези скенери, както и необходимата информация за това. 

 – Стефан Димитров ми е разказвал, че Бойко Рашков е лицето, което диктува на Кирил Петков и Асен Василев, къде и какви кадрови промени да бъдат правени в цялата държава, без да сме изпадали в детайли. Твърдеше, че думата на Бойко Рашков била „Закон” за Кирил Петков, както и че Бойко Рашков финансира дейността на ПП „Продължаваме промяната”. 

– По моя информация за преминаването на един камион с „Вейпове“, подкупа е 120 хил. лева на камион.

– Имам информация, според която е изградена престъпна схема под ръководството на Асен Василев, при която е осъществена търговия с влияние от Асен Василев и по този начин са отклонени парични средства по обществена поръчка на Министерство на транспорта и съобщенията, за закупуване на медицински хеликоптери 

– Стефан Димитров сподели, че Бойко Рашков и баща му – Марин Димитров се е разбрали да компрометират Бойко Борисов, чрез свидетелски показания за купуване на гласове в полза на ПП ГЕРБ и смеейки се каза, че ще вземат властта.

– Стефан Димитров всеки месец е давал по 200 хил. евро, предназначени за Бойко Рашков и за друго лице, като произходът на средствата са от осъществявана от Димитров лихварска дейност с бързи кредити.

 – Друга престъпна схема, отново в министерство на транспорта, по времето на министър Георги Гвоздейков, която мога да опиша, касае закупуването на жп мотриси. Лично от Асен Василев знам, че иска да се купят мотриси от Китай.

(Из разпита на бившата шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова)

Показанията на Банкова бяха оповесетни пред Софийския апелативен съд, където Стефан Димитров искаше да излезе от ареста. Той е там от началото на април, когато групата бе разбита. Банкова е дала показанията дни преди съдът да я пусне от ареста, за да се лекува. Прокуратурата също искаше тя да бъде освободена, а магистратите посочиха, че е съдействала на разследването.

Арестуваната Петя Банова разказва, как бившият митнически шеф Петко Петков е платил за мястото на племенницата си в Пловдив след срещата с Пламен Узунов /Става дума за скандалната подаръчна торбичка, дадена на президентския съветник Пламен Узунов, за което АФЕРА пусна видео/

Банкова разказва за среща в кабинета на Живко Коцев в МВР с контрабандиста Стефан Димитров и довереното лице на Бойко Рашков – Георги Георгиев – шеф на Вътрешна сигурност

Банкова описва и цялата схема как Асен Василев взима пари от контрабандни канали, в която е замесен и Кирил Петков

Сайтът 5gmedia.bg публикува протокола от разпита на задържаната доскоро бивша шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова.

Тя бе арестувана заедно с контабандистите Марин Димитров-Иарата, сина му Стефан Димитров и шеф в Гранична полиция по аферата „Пуделгейт“. Преди ден адвокатите на Стефан Димитров цитираха отчасти тези показания по делото в Софийския апелативен съд за мярка за неотклонение, като твърдяха, че те уличават боса на „промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев.

Ето показанията на ексшефката на митниците, които са направо скандални:

Обвиняем: Запозната съм и са ми разяснени правата на обвиняем, съгласно НПК. Запозната съм с правото си на адвокатска защита. Заявявам, че желая да се възползвам от адвокатска защита.

Желая при провеждане на настоящия разпит да присъстват и да ме представляват упълномощените от мен защитници, адвокат Аделина Манта – АК-Габрово, моб. тел.: ……………….. и адв. Людмил Рангелов – САК, моб. тел. ………………….. Уведомена съм и ми е разяснена разпоредбата на чл. 279 НПК, включително че обясненията ми могат да бъдат прочетени в съдебно заседание при условията на чл. 279 НПК.

В продължение на обясненията от по-рано днес, мога да кажа следното:

Както последно споменах, бях придобила информация, според която се касае за корупционни практики в ГКПП – „Капитан Андреево“, „Лесово“, самата централа на Митница София и Пловдив, при които практики, противозаконно се събират парични суми, които, в крайна сметка, достигат до Асен Василев.

С абсолютни факти знаех, че Павел Тонев посредством Стефан Марашев – бивш митничар правят чадър на контрабандни канали през ГКПП „Капитан Андреево“. Бях засекла информация, че се правят схеми при вносители на бяла техника. Имах Информация за нелегален внос на добавката „адблу“.

Друг такъв пример беше с издаване на нерегламентиран лиценз от Ева Харизанова – Началник на Териториална митница Пловдив, на освободените от акциз краен потребител /ОАКП/ в полза на „ТЕКС“ АД. Преди говоря с Павел Тонев, извиках началника Дирекция акцизна дейност – Светла, не помня фамилията. Изговорих го с нея, тя провери, каза че има нарушение, което се изразява в умело заобикаляне на закона.

Павел Тонев реагира остро и ме обвини, че я набеждавам. Поради това, че Павел Тонев не предприемаше нищо, аз започнах да предавам тази информация лично на Асен Василев.

Не съм спестила нищо на Асен Василев и съм споделяла всичко, което научавах, като включително съм му споделяла, че той е сочен за краен получател на нерегламентирани суми. Въпреки това, че съм му споделяла всичко това, ми направи впечатление, че Асен Василев не предприемаше нищо по този въпрос, не правеше и коментари. Само ме изслушваше.

През месец октомври 2023г., Асен Василев ме извика да отида при него в министерството на финансите и ми каза лично че трябва да бъдат сменени директорите на Пловдив, Варна, София, митнически пунктове Калотина и Капитан Андреево. Направи ми впечатление, че неглижира митнически пункт Лесово, макар лично той да знае, че това е обходен маршрут на Капитан Андреево.

Като причина за тези смени, той изтъкна, че имал информация, според която Павел Тонев прикрива какво точно се случва на тези места.

Аз отговорих, че лично аз няма какво да направя и че няма с какво да бъда полезна, тъй като Павел Тонев не ми позволява да правя никакви промени и за пример му дадох, че Павел не ми позволява да правя никакви промени, в това число дори в дирекцията, която е мой ресор. Павел Тонев ми налагаше да работя с неговите хора.

Асен Василев направи коментар, че лично поема ангажимента да разпореди на Павел Тонев да направи тези смени и вече Асен Василев щял да обмисли как впоследствие да стане така, че аз да контролирам хората, новоназначените служители.

Каза ми да си помисля и ако имам идеи за хора, да му кажа, но като цяло ангажиментът бил негов. На същата среща Асен Василев ми каза, че има информация, че служители на митница Варна и митница Пловдив се контролират, чрез поставени лица.

След няколко дни с мен се свърза по телефона Лъчезар Ставрев, който аз знаех, че е много доверено лице на Асен Василев и че е негов шофьор. Лъчезар Ставрев ми каза, че Асен Василев е разпоредил на Павел Тонев да бъдат направени промените в тези митници – Вана, Пловдив, София, Капитан Андреево и Калотина.

На ми беше странно как при разговор, на който съм присъствала само аз и Асен Василев и сме обсъждали такъв важен въпрос, е запознат и Лъчезар Ставрев, което потвърди моето впечатление, че Лъчезар Ставрев е изключително близък на Асен Василев, а не просто шофьор.

Лъчезар Ставрев ми каза, че Асен Василев искал да изземе контрола отдавна, но Павел Тонев бил страхлив и Асен Василев не можел да се разбере с него, защото очевидно хем е назначение на Асен Василев, хем явно работи и за други.

Не помня точната дата и месец, но доколкото си спомням беше преди Нова година – 2023г., по нареждане на Асен Василев аз инициирах проверки на алкохоли и горива на фирми, свързани с Георги Самуилов и „пещерняци“ – собствениците на „Пещерска гроздова“. Павел Тонев спря тези проверки, за което Асен Василев беше много ядосан. Асен Василев се изрази, че тези хора трябва да разберат, че правилата вече са други.

В тази връзка от страна на Асен Василев последва коментар, че в Пловдив трябва да бъде направена смяна. От Лъчезар Ставрев знам за Ева Харизанова, че нейният чичо Петко Петков е платил за нейното назначение /не ми е известно нито на кого, нито колко пари/.

Също така, този Петко Петков регулярно посещава тогавашния директор на Агенция „Митници“ Павел Тонев, както и регулярно паркира чисто ново „Порше“, на служебния паркинг на ТДМ – София. Доколкото ми е известно Петко Петков е бивш митничар, близък до Павел Тонев. Също знам, че той работи с директора на Митница – София /не му помня името/, който е назначение на Павел Тонев.

Искам да допълня, че пред Тонев съм споменавала, за паркираното пред Митница – София „Порше“, а той ми се изсмя като каза „Дай Боже, всекиму!“.

В началото на месец януари 2024г., имах среща с Асен Василев, по негова инициатива в Министерство на финансите. На срещата му казах, че възнамерявам да се откажа от поста на зам.-директор на АМ, защото имам усещането, че си блъскам главата в стената.

Аз дадох пример с това, че имах информация за това, че Николай Николов – митнически служител на Капитан Андреево ще стане Началник митнически пункт Лесово, под диктовката на Стефан Марашев, за когото както казах е в близки и доверени отношения с Павел Тонев.

Според тази информация Стефан Марашев, който работи заедно с Димитър Николов по прякор „Шопа“, планират, също така, да издадат лиценз за товаро-разтоварваща дейност на Димитър Найденов, известен като „Бобъра“. Впоследствие, в действителност така и стана. Николай Николов стана Началник на МП „Лесово“.

Още същата вечер, когато става началник, Николай Николов, „Шопа“, Марашев, „Бобъра“ се събират и отпразнуват това събитие и там се коментира как „Лесово“ е овладяна. Това е лично моя оперативна информация, която впоследствие се и потвърди.

„Бобъра“ регистрира фирма на близко, свързано с него лице. Не помня името на фирмата. Искам да вметна, че товаро-разтоварваща дейност, по закон се извършва от частна фирма. Тази дейност е много важна, защото в действителност от това зависи коя част от товара ще бъде проверена.

По този начин служителите на фирмата избират какво ще бъде проверено от товара. Аз направих всичко възможно да разбера кой е издал този лиценз.

По закон този лиценз се издава от Гранична полиция, но при разговор по телефона с тях, те отрекоха да са го издали. След като споделих това на Асен Василев, неговата реакция за мен беше странна. Той ме каза „Аз си мислех, че Павел Тонев не взема от там, а само си затваря очите в чужда полза“.

Тези му думи и езика на тялото, на мен ми говореше, „Аз защо не знам и как така съм изключен от схемата“. Казах, че не го разбирам какво точно иска и очаква от мен, както и че за моите разбирания е непонятно аз да давам конкретна информация, а в същото време да не се спират тези корупционни практики и да няма приходи в държавния бюджет.

С това срещата ни приключи. След няколко дни Асен Василев отново ме извика при него в Министерство на финансите и каза, че ще отстрани Павел Тонев от длъжността директор на Агенция „Митници“ и ще назначи мен за директор на негово място, като ще трябва да бъдат направени кадрови промени.

На тази среща Асен Василев ми каза, че трябва да бъде сменен главният секретар АМ, зам.-директорите на АМ, директори на митниците: София, Варна, Пловдив, както и на Капитан Андреево и Калотина. За мен отново беше загадка защо МП „Лесово“ е изключен, където всъщност е ясно, че върви контрабанден канал.

Тъй като последният ми разговор като зам.-директор с Асен Василев състоя в началото на месец Януари 2024г., а дълго време нищо не се случваше, аз бях решила че Асен Василев се отказал да ме прави директор на Агенция „Митници“.

Междувременно до мен достигаше информация от различни хора, че ще бъда назначена за директор. Един от тези хора беше Стефан Димитров, който категорично не го знаеше от мен.

Стефан Димитров твърдеше, че го знае от Лъчо от гр. Хасково, за който се говори, че е дясна ръка и приятел, от ученическите години на Асен Василев и отговаря за въпроси, касаещи регион Хасково. Тук искам да вметна, че под район Хасково се разбира районът освен Хасково и Свиленград и митническата дейност в тези райони. Лъчо отговарял за назначения, уволнения , получаване на пари и други нерегламентирани дейности в АМ.

Тук искам да вметна, че според мен Стефан Димитров знае от Бойко Рашков за моето назначение, защото няколко дни преди официалното ми назначение за директор на АМ, по време на това събитие на гранична полиция, Кирил Петков ме срещна на същото събитие, и усмихнат и превъзбуден ми сподели радостта си, че аз ще съм новия директор на АМ.

Понеже знам, че Кирил Петков и Бойко Рашков са много близки от една страна, а от друга страна Стефан Димитров и Бойко Рашков са много близки, мога да направя обосновано предположение, че тази информация Стефан Димитров може да я е получил и от Бойко Рашков.

Искам да вметна тук, че от самото начало, откакто станах зам.-директор, нееднозначно ми беше демонстрирано, че основни посредници на Асен Василев са Жана Токова – Началник на кабинета на Асен Василев и Лъчезар Ставрев, когото вече споменах, тъй като Асен Василев е изключително предпазлив и предпочета, нещата и неговите разпореждания да се случват, през посредници.

В началото верифицирах с Асен Василев всички указания, давани ми от Жана Токова и Лъчезар Ставрев. Асен Василев винаги ги потвърждаваше и по този начин разбрах, че той предпочита да дава разпорежданията си чрез точно тези две лица Жана Токова и Лъчезар Ставрев и че те ми предават точно неговите разпореждания.

Тук искам да спомена за случай, че Ирена Стаменова лобира рентгенови системи на Агенция Митници да бъдат закупени, чрез фирма „Данлекс“.

Асен Василев беше намерил начин това да стане директно от фирмата „Смитс детекшън“, които произвеждат скенери за проверка. Идеята му беше това да стане с пряко договаряне, да го финансира с пари от бюджета, като заобиколи ЗОП.

Беше си наел консултанти, които да кажат как точно да стане. Чрез това Асен Василев целеше да получи комисионна от фирмата „Смитс детекшън“, тъй като поръчката касаеше милиони. Той искаше аз да дам достъп на тази фирма, до всички места, на които трябва да се поставят тези скенери, както и необходимата информация за това. Не знам какво се е случило, защото бях задържана по това дело.

Направените кадрови промени в АМ са по разпореждане на Асен Василев, с активното участие на Лъчезар Ставрев. Подходът на Асен Василев беше доста интересен.

Привидно ми даваше избор, но впоследствие или отхвърля предложенията ми, или си мълчи и бездейства. Преди да бъдат направени кадровите промени в АМ, Асен Василев ми се обади по телефона и каза: „Правим промени. За където нямаме предвидени хора, слагаме тези, които са съгласни, защото нямаме много време.“.

Асен Василев ме пресираше тези кадрови промени да станат възможно най-бързо, докато все още е министър на финансите. Това беше в политическия момента, в който следваше да се направи така нар. ротация и имаше скандал в парламент при така нар. „Сглобка“.

Преди да започнат самите промени, Асен Василев ми каза, че трябва, в спешен порядък, да се обадя на Мария Габриел, като връзка с нея ми направи Жана Токова и ми даде инструкции да й споделя, че без значение кой е министър на финансите, ще продължа да работя с нея и искам да направя среща, за да мотивирам необходимостта от промени в АМ, но в които Асен Василев няма намеса.

Такава среща обаче, между мен и Мария Габриел не се състоя. Тогава Асен Василев ми разпореди да не я чакам повече и да започваме кадровите промени в АМ бързо.

Относно направените кадрови промени мога да кажа: за позицията главен секретар на АМ – че според Асен Василев е от изключителна важност да бъде доверен човек. Първоначалната идея беше главен секретар да е Васил Марков, когото вече споменах, който обаче се разколеба, защото имаше обещание от страна на Кирил Петков, че ще си запази позицията и след евентуалните промени.

Съответно беше решено, че ако случайно не стане това, аз да му запазя едно зам.-директорско място в АМ. При обсъждане на възможни варианти, той се спря на Кольо Колев, който тогава заемаше поста на директор Дирекция „ИСАД“ – АМ.

Аз нямах нищо против той да стане главен секретар, защото според мен имахме една и съща философия какво трябва да се прави в АМ по отношение на антикорупционните практики.

Във връзка с това, обаче до мен достигна информация, че има сключен договор за около 70 милиона подписан между „А1“ от една страна и от друга страна от Асен Василев и Кольо Колев, последния в качеството му на директор на дирекция „ИСАД“-АМ, която е компетентна по дейност свързани с IT сферата.

Правеше впечатление и на мен и на други, че Кольо Колев безпроблемно бива финансиран и за други такива проекти, след разговор с Асен Василев. Асен Василев беше убеден, че Елена Стаменова не е негов човек и че е сестра на народен представител от БСП и че лобира за обществени поръчки.

Разпореди ми дори, всички ОП, които са започнати, да бъдат спрени и да пусна нови. Това аз не го направих, тъй като знам, че съм пряко уязвима. По разпореждане на Асен Василев, аз извиках в кабинета си в АМ – Елена Стаменова и й казах, че ще я преместя на друга длъжност.

Тук искам да вметна, че Асен Василев ме караше не да ги преназначавам, а ги уволнявам, в нарушение на закона, без значение, колко ще им се плати обезщетение от незаконното уволнение.

След като съобщих на Стаменова, че ще я преназнача, тя ми каза, че й трябва време, за да продължим разговора, тъй като й е прилошало. Впоследствие така и не се върна и излезе болничен. Така на нейно място, временно, по разпореждане на Асен Василев назначих Кольо Колев.

Общо взето всички кадрови промени в АМ, които направих на ръководни длъжности, са инициирани от страна на Асен Василев, след като той ми е разпоредил лично, както и чрез активната намеса на Лъчезар Ставрев или Жана Токова.

Тук искам да допълня, че по отношение на МП Калотина, Асен Василев нямаше конкретно лице, което да поставя, но това се обяснява с обаждане на Лъчезар Ставрев, който ми заяви, че аз и той трябва да отидем до ГКПП – Калотина, за да ме запознае с един много важен и сериозен човек – това е началникът на Гранична полиция на Каротина – Терзобалиев.

По пътя на там, Ставрев ми разказа, че е много точен и е лично „наше“ назначение, което аз разбрах, че става въпрос за Асен Василев и Бойко Рашков.

Ставрев ми каза, че трябва да работя в тясно сътрудничество с Терзобалиев, „за да се случват нещата.“ Допълни, че за Терзобалиев са се преборили много трудно, но че нямало значение кой ще е началник по линия на митниците и да не се притеснявам.

По начина на общуване между Лъчезар Ставрев и Терзобалиев, беше видно че са в много добри и близки отношения. Лъчезар Ставрев се държеше все едно ГКПП Калотина му е бащиния. Дори самите служители на МП Калотина остават с убеждението, че Лъчезар Ставрев е зам.-директор на МП – Калотина, за което съдиш от дадените от тях показания по настоящето дело.

Смятам, че Бойко Рашков е замесен също в назначението на Терзобалиев, защото Стефан Димитров каза същото като Лъчезар Ставрев, а именно че е много точен и че е „наше момче“.

Сега се сетих, че съм давала информация на Асен Василев лично, че съм придобила информация за корупционна схема, осъществяване от шефа на гранична полиция на Капитан Андреево, който се казва Марин, но не му помня фамилията, но от 20 години е там. Асен Василев неглижира тази информация и нищо не предприе.

Общо взето Асен Василев искаше да сменя само всички ръководни кадри, с посочени от него лица за да може да овладее, контрабандни канали и съответно всички приходи от тях да отива към него, защото Асен Василев не желаеше да бъдат сменяни, служители на ниско ниво, през които оперативно минават контрабандните канали. 

Аз в същото време имах оперативни данни за определени лица, служители от АМ, които са част от тези контрабандни канали и за това реших да разместя тези лица, с цел спиране на тези контрабандни канали.

След като извърших на своя глава тези промени, започнах да бъда атакувана от Жана Токова и Лъчезар Ставрев, защо си позволявам да правя такива неща, без знанието и разрешението на Асен Василев и че трябва да възстановя тези служители на длъжностите, на които те са работели.

В същия период ми звъняха конкретни лица, които ме заплашваха с кариерното ми развитие и физическото оцеляване на мен и семейството ми, ако си позволя да правя промени на Капитан Андреево. Всички тези заплахи и предупреждения ги подцених.

За конкретни такива служители мога да посоча „Фишито“, за когото основно Лъчезар Ставрев много настояваше, зетя на Димитър Николов – „Шопа“, за кого не знам името. Други служители за които имам такава информация са Георги Господинов по прякор „Гуспичката“ и Ангел Пейков.

До мен беше достигнала информация, че с активното участие на конкретни служители от АМ, между които и тези, които споменах съществуват изградени контрабандни канали, които целят незаконно пропускане на контрабандни стоки, като за целта, тези служители събират подкупи, които впоследствие се делят и в крайна сметка достигат до Асен Василев. Мога да дам конкретен пример за такъв контрабанден канал:

При преминаване на контрабандна стока през ГКПГ Капитан Андреево и Лесово, чиито „ръководител“ на контрабандния канал е „Шопа“ и Стефан Марашев се събират пари, които впоследствие се дават на Павел Тонев.

Респективно Павел Тонев ги дава на Лъчезар Ставрев, тъй като Тонев и Ставрев демонстрираха изключително близки и доверени отношения. Така впоследствие Ставрев ги предава на Асен Василев.

Друг пример е при преминаване на контрабандна стока през ГКГТП чиито началник е Георги Господинов, парите да се дават от Георги Господинов на Илиян Хаджийски – зам.-директор на Митница Пловдив, който от своя страна ги предава Ева Харизанова – директор на Митница Пловдив, тя от своя страна на Павел Тонев, след което пътят на парите е същия, който описах, докато стигнат до Асен Василев.

Конкретни суми пари не мога да посоча в момента, но съм ги записала в иззетите ми бележки и ако ми се предоставят ще мога да ги цитирам с точност. По моя информация за преминаването на един камион с „Вейпове“, подкупа е 120 хил. лева на камион.

Искам да допълня, че по моя информация подкупите основно се делят на лек трафик и тежък трафик. Подкупите от лекия трафик отиват в Хасково, от където не ми достигна време да разбера как се разпределят.

Относно познанството ми със Стефан Димитров, който също е обвиняем по това дело мога да кажа следното:

Запознах се със Стефан Димитров по настояване на Георги Георгиев, който тогава беше шеф на вътрешна сигурност на МВР . Многократно получавах обаждания от Христо Христов — който беше заместник на Георги Георгиев, че трябва да говоря със Стефан Димитров, тъй като щял да ми дава информация за Капитан Андреево. Сподели ми, че е много близък на Георги Георгиев и че всичко е наред.

Георги Георгиев и неговият заместник Христо Христов създадоха у мен впечатление, че активно работят служители ангажирани с корупционна дейност на Капитан Андреево, като дори ми предоставиха секретен документ, съдържащ данни за такива.,

С течение на времето си дадох сметка, че Стефан Димитров е въздухар, който по необясними за мен причини гравитира в кръгове на държавното ръководство, в това число и на посолства. Виждала съм съобщения, снимки и видео, показващи тази връзка. Винаги имаше телефонни номера на различни хора на тези позиции, както и възможност и готовност да ми се обади. 

Примери мога да дам – Живко Коцев, който той пред мен Стефан Димитров е наричал „Живтака“, Лъчезар Ставрев, Недан Хаджиев, за който имах изрични указания от Асен Василев да се свържа с Недан Хаджиев и да работя с него, Бойко Рашков, наричан от Стефан Димитров – белокосия. 

Тук искам да допълня, след като Асен Василев ми указа да се свържа с Недан Хаджиев „за да случват нещата на територията на обл. Хасково“, аз се обадих на Недан Хаджиев по телефона, който ми даде Стефан Димитров.

Говорих с Недан Хаджиев, представих се коя съм и че Асен Василев ми е казал да се свържа с него и Недан Хаджиев дойде да се срещнем в гр. София, в агенция „Митници“. На срещата го питах за информация за региона в обл. Хасково, като общо взето така протече срещата. Повече с него не съм се виждала, защото не след дълго бях задържана.

Бях си направила среща с Георги Георгиев в МВР, където той трябваше да ме запознае със Живко Коцев – който беше главен секретар на МВР към него момент. Бях получила указания от Павел Тонев, че трябва да се разреши проблем на АМ, касаещ съхранение и унищожаване на наркотични вещества.

На тази среща обаче присъстваше и Стефан Димитров. Тъй като Живко Коцев закъсня, аз Стефан Димитров и Георги Георгиев останахме да пием кафе в стаята на Георги Георгиев.

След това Живко Коцев се обади по телефона, че е свободен и ние тримата – аз, Стефан Димитров и Георги Георгиев се качихме до стаята на Живко Коцев в МВР.

Присъствието на Стефан ме учуди, но аз нямах възражения, тъй като това е решение на домакина – Живко Коцев и нямах намерение да водя разговор на служебни теми, в присъствието на външни лица.

По отношение на Стефан Димитров искам да споделя, че не знам къде живее и не съм ходила в тях. По време на контактите си с него имах чувството, че ме сваля, защото постоянно ми предлагаше срещи и дребни подаръци – парфюми, цветя.

Правеше ми впечатление, че постоянно предлага контакти с различни висшестоящи и на драго сърце, при необходимост от моя страна ми, предоставяше техните телефонни контакти или директно ме свързваше с тях.

Беше изключително нахален в общуването, на моменти дори натрапчив, но нямаше как да го игнорирам, с оглед контактите му с висшестоящи, че постоянно ми се казваше, че трябва да работя с него, тъй като щял да ми предоставя информация. Знам за случай, че е демонстрирал пред митнически служители нашето познанство.

Това изключително много ме изненада, тъй като от Димитров се очакваше да ми носи информация от Капитан Андреево и в същото време афишираше контактите ни, което го правеше ненадежден от гледна точна на предоставяната от него информация.

По този повод му изпратих текстово съобщение, в което ги критикувах, как може да разгласява контакта ни, при положение, че ще предоставя информация от значение за работата.

Със Стефан Димитров съм се срещала няколко пъти в сградата на ЦУ на Агенция „Митници“, които не мога да посоча, кога са били, но бяха изключително кратки.

Лично Стефан Димитров ми е споделял, че многократно се е срещал с Асен Василев в министерство на финансите. Стефан категорично познаваше и Лъчезар Ставрев, с когото също демонстрираха доверителни отношения.

Общо със Живко Коцев съм се виждала във формат със Стефан Димитров съм се виждала още два пъти, като не сме дискутирали служебни теми. Това бяха вечери за по един час по настояване на Живко Коцев. Моите впечатления бяха, че те бяха в изключително близки доверителни отношения. Нямам информация от къде произхожда тяхното познанство и от кога.

От двамата съм чувала за техни постоянни сбирки, виждала съм и снимки за техни регулярни срещи в ресторант „Селяви“ в кв. Драгалевци, гр. София и във всякакъв вид ресторанти. Ходеха заедно в хотел в гр. Свиленград, изключително скъп и луксозен, но в момента не се сещам името му.

Виждала съм техни снимки заедно на яхта в Гърция. Стефан Димитров ми е демонстрирал многократно близките си доверителни отношения с Живко Коцев и че ако на Стефан Димитров му трябва информация я получава от Живко Коцев, но без да ми е споделял конкретика.

Искам да споделя за случай преди началото на 2024 г., при който Стефан Димитров, уж небрежно ме попита дали знам нещо и дали съм чула нещо от Павел Тонев, за някакво движение по разпореждане на Асен Василев, относно преминаване на контейнер през Порт Бургас.

Тъй като реагирах доста остро на въпроса и че дори и да знам, няма как да му кажа, Стефан се сконфузи и започна без да го питам да ми обяснява, че било се касаело за контейнер с цигари, но не се касаело нередност, а само за ускоряване на влизането му, защото на пристанището много се бавели. Контейнера бил на негов приятел, но не ми каза повече.

Сподели, че щял да помоли „Живтака“, като имаше предвид Живко Коцев. Заявих, че няма как да иска от мен такива услуги както тогава, така и в бъдеще, както и да очаква от мен такава информация. Заявих още, че няма как да пресирам служителите да обработват едни пратки с приоритет пред други, тъй като служителите си имат капацитет.

Известно време след това, Асен Василев лично пред мен спомена, а впоследствие и пред Асоциацията на превозвачите, че има визия да пренасочи част от трафика на стоки от Турция по вода, през Бургас, защото „щяло да бъде много лесно“. Дали е случайно или не, не знам, но от сегашната перспектива, вероятно не е.

Искам да разкажа за случая с изпратеното от мен текстово съобщение до Стефан Димитров, в което му заявявам, по спомен, че Живко Коцев е страхотен и с него ще работим много добре. Повода за това съобщение беше, организирана преди това от Живко Коцев среща, с участието на висши служители на МВР, включително заместник-главния секретар Кангалджиев, с мое участие и служители от Агенция „Митници“.

На срещата се обсъжда въпрос за решаването на проблем на АМ при съхранението и унищожаването на наркотични вещества. За мен решаването на този проблем беше от съществено значение, защото това щеше да ми даде възможност да се докажа в решаването на едни проблем нерешен с години.

В съобщението си, на практика изразявам задоволството си от реакцията на главния секретар Живко Коцев, който на въпросната среща разпореди на висшето ръководство на МВР да се вземат мерки и да се реши бързо проблемът.

Искам да споделя, че при едно от каретата в ареста или по време на конвой, докато бях със Стефан Димитров, дой направи коментар, че „Живтака“, имаше предвид Живко Коцев, му се молил много и „знаеш ли този смешник колко време ми се моли и рева като малко дете за този часовник”. Каза също, „всички като вземаха пари нямаха проблем, сега се правят на …”.

Стефан Димитров ми е споделял лично, че е близък с Бойко Рашков. Стефан Димитров демонстрираше много близки отношения и показваше многократно снимки, за да ме увери в близостта им.

Разказвал ми е, че Бойко Рашков е лицето, което диктува на Кирил Петков и Асен Василев, къде и какви кадрови промени да бъдат правени в цялата държава, без да сме изпадали в детайли. Твърдеше, че думата на Бойко Рашков била „Закон” за Кирил Петков, както и че Бойко Рашков финансира дейността на ПП „Продължаваме промяната”. 

От Стефан Димитров знам, че министърът на вътрешните работи – Калин Стоянов отказал на Бойко Рашков да назначи Недан Хаджиев за директор на ОДМВР-Хасково, за което Стефан Димитров беше много възмутен. Сподели, че въпреки отказа на Стоянов, „всичко било наред“, тъй като Бойко Рашков държал нещата в свои ръце, чрез Живко Коцев.

След като Стефан Димитров, в рамките на една седмица, организира лична среща между Рашков и моя позната, която преди това в продължение на дълъг период от време не успяваше да осъществи такава, си дадох вече реална представа за близостта на Стефан Димитров и Бойко Рашков. Освен това, по същия повод аз съм правила опити да съдействам институционално на тази жена, но не успях, докато Стефан Димитров го направи в рамките на седмица.

Стефан Димитров ми сподели, че Бойко Рашков е личен приятел на баща му, който към него момент не познавах и не му знаех имената. Имената на баща му – Марин Димитров научих, едва при предоставянето на постановлението за привличането ми като обвиняема.

Стефан Димитров сподели, че Бойко Рашков и баща му – Марин Димитров се е разбрали да компрометират Бойко Борисов, чрез свидетелски показания за купуване на гласове в полза на ПП ГЕРБ и смеейки се каза, че ще вземат властта. Казвайки, че ще го компрометира, аз разбрах, че тези показания ще са неистински.

По моя информация, Стефан Димитров всеки месец е давал по 200 хил. евро, предназначени за Бойко Рашков и за друго лице, като произходът на средствата са от осъществявана от Димитров лихварска дейност с бързи кредити.

По отношение на лице, известно с прякора „Паскал“ заявявам, че не мога да кажа нищо конкретно за него. Не знам и дали Стефан Димитров го познава. Докато ме конвоираха към ареста на връщане от първата мярка в конвойния автомобил попитах Стефан Димитров дали познава „Паскал“, същият потвърди познанството си.

Като направих кадровите промени в Агенция „Митници“, касаещи преместване на оперативни служители от Капитан Андреево към други митнически подразделения, тогава от няколко места чух следното: „Нищо няма да промениш, всичко ще си върви зад гърба ти и ти излезна най-глупава“ и „Знаеш ли, че Паскал изпраща на Асен Василев всеки месец по 150 хил. евро, като вярва, че част от тях ти биват предавани.

Той в момента ти е бесен /имам предвид Паскал/, че ти плаща, а шефката на Митници маха негови хора“. Нямам представа парите как са се движили, и дали и на кого Паскал ги е предал.

Като обобщение искам да заявя, че от много източници до мен достигаше информация, че аз съм идеалния човек за Асен Василев, да заема тази длъжност – директор на АМ, защото няма да допусна, в структурата на АМ корупция и незаконна дейност.

Въпреки че всъщност аз нямам корупционни намерения и не мога да има, в същото време Асен Василев ще може да прави, разпореждайки ми, каквото си иска и така неправомерно да се облагодетелства, чрез незаконни практики, без мое знание. До последно това не го вярвах, дори и след като бях задържана.

Трябваше да мине време, анализирайки случилото се – цялата информация, която беше стигнала до мен, преди ареста ми, кадровите смените и разместванията в АМ по разпореждане на Асен Василев, за да разбера какво всъщност е ставало, както и че съм била използвана за корупционни практики от споменати в този разпит лица. Смятам, че всичко това се е вършило зад гърба ми и без мое знание.

Имам информация, според която е изградена престъпна схема под ръководството на Асен Василев, при която е осъществена търговия с влияние от Асен Василев и по този начин са отклонени парични средства по обществена поръчка на Министерство на транспорта и съобщенията, за закупуване на медицински хеликоптери.

По този начин са отклонени пари и са взети от Асен Василев и Тодор Иванджиков. По информация, тогавашния министър на транспорта е в много близки и доверителни отношения с Асен Василев.

Схемата се развива по следния начин: Кирил Петков и Асен Василев са изключително близки отношения с Тодор Иванджиков. Тодоров Иванджиков е едно от лицата, които еднолично е финансирало политическото издигане на Асен Василев и Кирил Петков.

Тодор Иванджиков, лично ми разказа, че целта е била той самият да стане министър на транспорта. Тодор Иванджиков е предпочел да сложи поставено от него лице, а не той самият да стане министър на транспорта, тъй като тази позиция го лишава от време да движи бизнеса си. Бизнесът му е свързан с летателна техника.

Тук трябва да вметна, че Тодор Иванджиков е близък с адвокат Минко Минков, с който имат общ бизнес, Поради горните причини, Тодор Иванджиков убеждава Асен Василев и Кирил Петков, министър на транспорта да стане Георги Гвоздейков.

Мога да кажа, че един от заместник- министрите на Георги Гвоздейков, – Анна Натова, е близка приятелка на съпругата на Минко Минков – Даниела Минкова.

Това ми го сподели, лично Тодор Иванджиков, хвалейки се с това. Целта на цялото това упражнение, за министър на транспорта да бъде поставен човек – в случая Георги Гвоздейков, който да бъде доверено лице на Асен Василев, Кирил Петков и Тодор Иванджиков, като по този начин, използвайки влиянието си над него, да му въздействат и от своя страна Георги Гвоздейков да сключи договор за закупуване на така наречените „въздушни линейки“, от определена фирма, посочена от Тодор Иванджиков.

Тодор Иванджиков посочва коя ще е конкретната фирма, тъй като както казах, това е в тясна връзка с неговия бизнес и има нужните контакти в сферата на аероплаването.

Друга престъпна схема, отново в министерство на транспорта, по времето на министър Георги Гвоздейков, която мога да опиша, касае закупуването на жп мотриси. Лично от Асен Василев знам, че иска да се купят мотриси от Китай. 

Паралелно с това Тодор Иванджиков ми разказа следното: Илиян Йончев е директор дирекция „ЧР“ в във фирма „Хемс“. До офисът на фирма „Хемс,“ има друг офис на друга фирма, в която работят двама мениджъри, Данчо и Георги, които управляват ТЕЦ „Варна“ и Бургас.

През лице на име Мишо/ООН/, Данчо и Георги контактуват с китайци, производители на всичко свързано с ЖП-транспорта. С китайците е контактувала и Даниела Минкова, която в същото време е и председател на комисия по избор на мотриси и представител на министерство на транспорта, в качеството си на юрисконсулт на „Хемс“.

Даниела Минкова и Георги Гвоздейков, организират среща, на която присъстват, освен те двамата, също и Асен Василев и Данчо, за да уговорят купуването на жп мотриси.

Тъй като възниква казус, предвид факта, че ЕС е направил процедура, която забранява, жп мотриси да бъдат закупени от Китай, измислят начин да се заобиколи забраната на ЕС, като минат през определени частни дружества.

Така Илиян Йончев и Данчо установяват контакт със Сесилия от Китайското посолство и попълват апликация, за участие във форум, в Китай. Тодор Иванджиков, си спомням че по това време, когато се е състоял този форум в Китай, там ще присъства и Даниела Минкова.

Така се получава, че Илиян Йончев, в качеството си на служител на Георги Гвоздейков, пътува до Китай, за да участва във форум, където се предлагат жп мотриси, при положение, че има забрана от ЕС, за се купува от там.

Искам да вметна, че лично от Тодор Иванджиков знам, че той е обсъждал, заедно с Асен Василев, каква голяма грешка е оставането на Георги Гвоздейков в първото служебно правителство, с премиер Димитър Главчев, защото така няма да могат да го използват, като се върнат на власт.

Това е всичко, което мога да кажа по случая.

Протокола прочетох лично, вярно е записан и удостоверявам с подписа си, че показанията ми са записани правилно.

Разпитът приключи в 17 часа и 30 минути.

The post Нова бомба от ексшефката на „Митници“: А. Василев и Б. Рашков взимаха пари от контрабанда first appeared on TroyanPress.com.

Акция в дома на активистка на ПП в Тетевен, близка до Кирил Петков и Искрен Арабаджиев – откриха много марихуана

Акция в дома на неуспяла кандидатка за общински съветник в Тетевен, приближена до Искрен Арабаджиев и Кирил Петков от „Продължаваме промяната“, доведе до залавянето на 2 кг. марихуана. Това научи агенция ПИК свои източници. Става дума за Стефи Рашкова – Кръстева, която е и секретар на местното читалище в Тетевен „Съгласие 1869“. Председател на настоятелството на читалището също е лице на „Промяната“ – кандидат-кметът на Тетевен Иван Цветков, понастоящем втори в листата на ПП-ДБ в 11-МИР Ловеч.

На 3 октомври около 20.30 ч. полицаи от РУ Тетевен са спрели за проверка в града лек автомобил, с водач 46-годишен местен жител. В купето на превозното средство са открити 2 полиетиленови плика, със зелена тревиста маса и общо тегло 23 грама. Полевият наркотест, направен на веществото, е отчел резултат за канабис, става ясно от съобщение на МВР от 4 октомври, в което не са упоменати имена и инициали.

Последвала е проверка на частен адрес в Тетевен, обитаван от 60-годишен мъж. В двора на къщата е открито 1 растение от рода на конопа с височина 2.15 метра, като иззетата от него зелена листна маса и стебло при тестване отново са дали положителен резултат за канабис. От помещение в имота полицаите са иззели 3 стъклени буркана със суха зелена тревиста маса и общо тегло 2.03 кг.

Задържан е собственикът на дома – 60-годишният Валери Кръстев, съпруг на Стефи Рашкова – Кръстева. Стопанката на наркоимота е била кандидат за общински съветник от ПП и е секретар на читалище „Съгласие 1869“ в града. Политическата ѝ роля обаче се оказва ключов фактор и тя не е задържана, а мъжът и поел цялата вина. Кръстева го играела изненадана от двуметровото растение в двора си.

Интересът към канабиса очевидно не е рядкост в редиците на ПП. Стефи Кръстева минава за близка до Искрен Арабаджиев и Кирил Петков, както е видно и от общите им снимки, и е член на СИК от квотата на ПП.

Самият Арабаджиев, който последно не успя да стане нито кмет на Ловеч от ПП, нито депутат в последния парламент, също има интерес в бизнеса с канабис. В декларацията му пред КПКОНПИ дори е упоменато, че е инвеститор в Aurora Cannabis – канадски производител на канабис, който търгува акции на Фондовата борса.

източник: pik.bg

The post Акция в дома на активистка на ПП в Тетевен, близка до Кирил Петков и Искрен Арабаджиев – откриха много марихуана first appeared on TroyanPress.com.

НА ТЯСНО! Питат Ивайло Мирчев: Прасчо, защо не доразследваш контрабандните канали на твоя приятел и ортак – мафиота Бойко Рашков?

Бизнесменът Димитър Спасов притисна Ивайло Мирчев, който в последните дни е мега активен в социалната мрежа в опитите си да се върне отново на депутатското кресло, защо не разследва контрабандните канали на бившия министър на МВР и настоящ кандидат за народен представител от ППДБ Бойко Рашков.

Повод за „престрелките“ на Спасов с Мирчев в социалната мрежа станаха публикациите на последния относно купувачите на гласове. Спасов съжо фигурира в списъка на Мирчев с прякора си Митко Каратиста. 

Повод за „престрелките“ на Спасов с Мирчев в социалната мрежа станаха публикациите на последния относно купувачите на гласове. Спасов съжо фигурира в списъка на Мирчев с прякора си Митко Каратиста. 

Понеже е дебелаче и комплексиран, сега отслабна и иска да навакса с жените които винаги са го отбягвали като филия с олио. Сега има две любовници и се опитва да дерибейства в Добрич“.

Това са думи на случаен човек в Добрич, попитан за мнение относно Ивайло Мирчев…

Надявам се да греши защото ако това е вярно, този индивид няма място в демократична партия.

Ивчо, защо не хванеш да доразследваш контрабандните канали на твоя приятел и ортак – мафиота Бойко Рашков? Колко хора са в ареста заради него? Каква щета е нанесъл на българската икономика от контрабандните му канали? Да не би и ти да си забъркан?

Има къде по-градивни теми от това да се излагаш с произнасянето на прякори, без дори и да си виждал тези хора. Залагаш ли си главата че това което говориш е истина и проверено? Така ли смяташ да си задържиш заплатката като депутат? Бълващ лъжи? Засрами се, прасчо…

Аз и моите колеги когато сме се борили против купуването на гласове, теб са ти тъпкали устичката с поредната филия намазана с „Нутела“.

източник: pik.bg

The post НА ТЯСНО! Питат Ивайло Мирчев: Прасчо, защо не доразследваш контрабандните канали на твоя приятел и ортак – мафиота Бойко Рашков? first appeared on TroyanPress.com.

КОГА СОЦИАЛНИТЕ ЩЕ СИ СВЪРШАТ РАБОТАТА С ДЕТЕТО НА ЯВОР БОЖАНКОВ? КОЙ ЩЕ ПОНЕСЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОСТРЕЛЯНОТО ДЕТЕ?

Пак ли вътрешният министър ще му е виновен и ще му се иска оставката, че Божанков не си е възпитал детето да не пипа чужди вещи, камо ли огнестрелни оръжия?

“Както казват хората – малкият дявол.” – това коментира Божанков. 

Не звучи ли твърде лекомислено? Става дума за стрелба с оръжие, което е било лесно достъпно. Говорим за деяние, което би могло да отнеме човешки живот. И това деяние е извършено от сина на Божанков. Но последствия няма. Само един плосък коментар. Утре какво ще се случи? Големият дявол? И случаят пак ли ще се потули и никой няма да задава въпроси защо, кога, кой и каква отговорност ще понесе?

Другото фрапиращо в този криминален случай – простреляното дете е сестрата на жената на Божанков. И тук идва въпросът – защо на семейни сбирки има извадени оръжия без надзор? За семейна сбирка ли става въпрос или за мафиотска среща? 

И дали едно 11-годишно дете не може да различи пистолет играчка от реален, зареден пистолет. Оръжието е револвер марка Smith & Wesson, модел Mercury 357 магнум и пет бойни патрона с калибър 38 Special, чиято тежина е около 2кг. И в тази връзка, обяснението, че детето го помислило за играчка – малко нелепо звучи. Освен, ако вкъщи не му дават да играе с истински оръжия и за това да си е помислил, че това е поредната такава. Или има нещо покрито в разказа?

Относно вечерта на стрелбата, остават впечатления, от разказите на присъстващите, че Г-н Божанков се е изнизал набързо от местопрестъплението. После скалъпили тезата, че ситуацията ще е “ни лук ял, ни лук мирисал” и “малкият дявол”. За да може бързо да се потули случая и да не се дава гласност. Удобно медиите да не задават неудобните въпроси:

– Защо детето не е отведено на сигурно място?

– Защо не се свика и формира комисия “Божанков”, подобно на “Нотариуса” и “Пепи-Еврото”? За да се наблюдава дори от депутати случая. Както сега е модерно.

– Това достоен народен представител ли е?

Очаквайте още въпроси и подробности само в Bunt.bg

The post КОГА СОЦИАЛНИТЕ ЩЕ СИ СВЪРШАТ РАБОТАТА С ДЕТЕТО НА ЯВОР БОЖАНКОВ? КОЙ ЩЕ ПОНЕСЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОСТРЕЛЯНОТО ДЕТЕ? first appeared on TroyanPress.com.

Подпукаха кмета, назначил братовчеда на Явор Божанков

Кметът на Горна Оряховица Николай Рашков (издигнат от „Пряка демокрация“), който назначи за свой заместник първия братовчед на червения депутат от ПП-ДБ Явор Божанков, е на прицела на Комисията за противодействие на корупцията. На 24 ноември 2023-а, две седмици след клетвата като кмет, Рашков, вече в качеството си на градоначалник, подписва договор за покупко-продажба на общински имоти с фирмата, представлявана от майка му. Същата фирма, на която той е бил съдружник и управител до 16 ноември 2023 г. С това нарушава чл. 77, ал. 3 от ЗПК – че няма право да се разпорежда с общинско имущество в полза на дружество, управлявано от свързано с него лице. Иначе за пред народа кметът се обявява против статуквото и пуска редица сигнали, вкл. до прокуратурата, за нередности, извършвани от бившия кмет. Преди да яхне властта Рашков е имал бизнес за производство на дрехи за износ. През ноември миналата година братовчедът на червения депутат – 32-годишният Даниел Божанков, парашутира като заместник-кмет с ресор „Бюджет, финанси, икономическо развитие и международни отношения“ в община Горна Оряховица. The post Подпукаха кмета, назначил братовчеда на Явор Божанков first appeared on TroyanPress.com.