Позволявам си да започна с тези думи на г-жа Радостка Петкова – главен учител в СУ „В. Левски“, Троян – МОЕТО училище. Тези нейни думи, казани пред мен в първото ми интервю (за което ѝ благодаря), взето от нея по повод награждаването ѝ с приз „Неофит Рилски“ на днешния свят ден, като че ли съдържат в себе си всичко, което можем да кажем за днешната дата – свята за всички българи. Какво повече – само две думи, а носят в себе си, целия смисъл на човешкия живот.
Колкото и да е странно времето, в което живеем – има дати в календара ни, които ни карат да се чувстваме горди, където и да се намираме и в каквато и ситуация да ни е поставило времето .
Една от тези дати е днешната – 24 май. Денят на славянската писменост и култура. Ден, който винаги свързвам с моите учители – прегърнали огромни букети с цветя, с пременени и усмихнати хора – събрани на градския площад за да отдадат почит на нашите предци и първоучители – братята Кирил и Методий, на техните ученици и на всички учители и просветители, разнасяли българското слово по света през вековете и до днес. За да можем с гордост да кажем, че над 300 милиона души всеки ден изразяват себе си, пишейки и говорейки на кирилица.
Да. Различно и странно е времето ни. Няма ги големите манифестации, няма ги големите тържества, не виждаме и учители, превели гръб под тежестта на подарените им с благодарност цветя. Но – празникът е жив, носим го в сърцата си, вижда се в очите ни – видяхме го и днес!
С огромна благодарност към учителя с главно „У“ – г-жа Ангелина Иванова за подкрепата и към г-жа Руслана Попсавова, за дадената ми възможност да бъда до нея при отразяването на празника, както и за предоставените фотоснимки, направени от „Троян Експрес“!
Честит празник на словото и вярата, честит 24 май!
Васил Марковски, Клуб „Медии“
