Евгения Георгиева е носител на Голямата награда от традиционния конкурс на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата – „Троянски майстор“  за 2024 година.

През 80-те и 90-те години на миналия век Георгиева е моделист в тогавашния  държавен керамичен завод „Изкуство“ в Троян, където създава преградни решетки, саксии и различни шамотни форми за хотели, ресторанти и градски паркове. Проектирайки керамика за съдове, изработва модели с четка, смесвайки функционалност с артистичен израз.

В последствие се впуска в света на търговията, придобивайки разнообразен опит и обогатявайки артистичната си перспектива. С изложбата  се завръща към корените си, вдъхновена от античните форми и текстури, които едновременно пази и интерпретира, като връзка на миналото с настоящето, посочват организаторите.

Само преди дни от НИХЗИ – Орешак официално обявиха статута за изложбата – конкурс „Троянски майстор“ за 2025 г., припомня БТА. Дванадесетото издание на конкурса ще се проведе паралелно в две самостоятелни и независими една от друга категории: художествена керамика и традиционна керамика, обединени под общото символично мото „Глина без варовик“.

„Носим пролетта в града, носим творческото начало, новото, което се ражда като амбиция и иновация сред учениците, каза за БТА художникът и дългогодишен преподавател в училището Владимир Киров.

Карнавалът е традиция, която датира от 1993 г., и е най-желаното събитие в нашето училище. Не мога да кажа, кой е инициаторът за него, като че ли идеята се роди спонтанно. За мен е удоволствие да гледам учениците маскирани, защото това, както и всичко останало в нашето училище, е творчество, посочи той.

Шествието с артистичните възпитаници на училището потегли от сградата на НУПИ „Проф. Венко Колев“ и ескортирано от полицейски служители премина през моста на „Елпром“ и ул. „Васил Левски“, за да достигне до традиционното място за обща снимка пред Музея на занаятите.

Всяко от изданията на карнавала е посветено на конкретна тема, според която участниците трябва да подготвят костюми и грим, като през настоящата година тя е „Филми“. Сред костюмите, избрани от учениците имаше такива на герои от „Властелинът на пръстените“, „Карибски пирати“, „Снежанка“, „Господарка на злото“ „Алиса в страната на чудесата“ и др. Не липсваха персонажи от популярни игри като Bendy and the Ink machine, Squid game, различни анимета, както и персонажи, появяващи се в различни филмови ленти като Д-р Чума, разнообразни интерпретации на вещици и Жокера. Учениците сами измислят и изработват своите костюми, а не ги купуват готови и така развиват своя талант и творческа фантазия.

В момента в училището се обучават 171 ученици в три специалности. За най-малките от 5 до 7 клас специалността се казва „Изобразително изкуство“, а по-големите от 8 до 12 клас са разделени в две специалности – „Керамика“ и „Рекламна графика“, припомня БТА.

Най-ценните, интересни и важни за миналото на региона находки се намират в основната експозиция на музея –  в залата, проследяваща развитието на керамиката по българските земи, и в тази, посветена на металообработващите занаяти. Експонирани са керамични съдове от тракийската и римската епохи, монети, бронзови и сребърни накити от Античността и Средновековието, разказа тя.

Освен медальон-камея с изображението на богинята Изида, открит при разкопки, ръководени навремето от покойния Георги Китов, интерес представлява и фрагмент от римска военна диплома, открита през сезон 2018 г. Фрагментът, макар и малък по своите размери – 3,3 на 3,8 см, дава интересна информация за заселен ветеран от помощните военни част на Долна Мизия в околностите на кастела „Состра“. Дипломата е на войник от Първа Елиева Атонска кохорта. Датира се между 153 и 156 г., вероятно 10 март 155 г.

През 2005 година към Музея на занаятите е изграден лапидариум, съхраняващ значими епиграфски паметници от региона. Това са официални надписи, издигнати от войниците и командващите офицери на кохортите, лагерували в Состра, надгробни и оброчни надписи, две римски милиарни колони, похлупак от саркофаг, постаменти и колони.

Системни археологически разкопки за проучване на най-старата история на Троян и неговите околности Музеят на занаятите започва да прави от 1979 г. Това налага създаването на фонд „Археология“, въпреки различния му тематичен обхват.

В изпълнение на съвместна програма между Музея на занаятите, Археологическия институт с музей при БАН и Института по тракология през 1979 година започва проучване на тракийското наследство по горното течение на реките Бели и Черни Осъм и техните притоци. При археологическите разкопки проведени в с. Дълбок дол, при проучване на тракийски могилен некропол от II в. под ръководството на Георги Китов е открит един от най-значимите експонати на музея – медальон-камея с изображението на богинята Изида.

През годините са проучени могилни некрополи в с. Орешак, махала Габърска, Турлата, с. Терзийско, римските станции „Монтемно“ и „Ад Радицес“, средновековното кале в с. Добродан.

Двата големи и най-добре проучени обекта, от които в музея постъпват най-много археологически находки, са римската станция Состра (проучвана през годините от Т. Тотевски, Сергей Торбатов и, най-вече, от проф. Иван Христов) и от късноантичната и средновековна крепост на хълма в местността Калето в с. Дебнево. Калето е обект на археологически разкопки в периода 1974 – 1987 г., възстановени през 2019 г. под ръководството на доц. д-р Стилиян Иванов от НАИМ-БАН. Изложба с находки от последния археологически сезон може да бъде разгледана във фоайето на музея, припомня БТА.

През годините музеят се стреми да съхранява и експонира по подходящ начин  движимото археологическо наследство на Троянския край, подчерта Нина Димитрова.