Четири училищни проекта на СУ „Св. Климент Охридски“ ще бъдат финансирани през започналата учебна година.  

По национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна  образователна среда“, модул „Библиотеките като образователна среда“, ще бъдат закупени 150 нови книги за библиотечния фонд, ще бъде създаден кът за четене, ще се проведе среща разговор с известен български автор по желание на учениците. Общата стойност на проекта е 4820 лева, които се поемат изцяло от националната програма. Автор на проектното предложение е г-жа Маргарита Мехмедалиева.

По същата програма, модул „Културните институции като образователна среда“, 70 ученици от седми клас ще имат изнесени образователни часове по литература. Целта е седмокласниците да разширят своя културен хоризонт, да се докоснат до знания чрез преживявания, пътувания, емоции и срещи с хора извън тяхната обичайна среда. Седмокласниците ще посетят къщата музей на баба Илийца в село Челопек, регионалния исторически музей в град Враца, къщата музей на Алеко Константинов и музея на градския бит в град Свищов. Стойността на проекта е 2500 лева, а автор на проектното предложение е г-жа Нели Генкова.

По национална програма „Заедно в изкуствата и спорта“, модул „Изкуства“, ще продължи дейността на клуб „Малки мажоретки“  и мажоретният състав  V – VII клас. Проектното предложение е на стойност 17 595 лв., като има включени средства за обновяване на сценичните костюми и подобряване на средата за репетиции. Автор на проекта е г-жа Румяна Дудева.

По национална кампания „Чиста околна среда – 2022“ на ПУДООС, проект „Обичам биологията – и аз участвам“, са закупени интерактивна дъска, учебен софтуер, микроскопи, учебни макети, малък парник, компостер и др. Целта е създаване на модерен кабинет по биология и здравно образование, което ще стимулира учениците в изследването на околната среда и ще подобри тяхното екологично възпитание. Проектът е на стойност 5320 лв. Автор на проектното предложение е г-жа Маргарита Мехмедалиева.

  С въпроси към г-жа Нели Несторова и г-жа Веселка Пелтешка, създали изложбата "Нов живот за бабините ракли" в училищната изложбена зала, се обърна Полина Трифонова от 7.б клас.   

 
– Как ви хрумна идеята за тази изложба? – Идеята за изложбата ни хрумна това лято. Разполагахме с всичко, от което имахме нужда –  с празна изложбена зала в училище, с носталгия по отминало време и с пълни бабини ракли, които имат история. Бяхме почувствали, че сме в надпревара с летящото съвремие и някак интуитивно усетихме притегателната сила на родовите корени… все пак светът не започва от днес. Така дойде и името „Нов живот за бабините ракли“, като решихме да се изложат вещи от бита на троянеца от миналото редом с техния съвременен вариант, за да наредим „пъзела“ на времето. Обединихме сили и така изложбата се превърна в своеобразно „пътуване“ към миналото, а целта беше съвременното поколение да види еволюцията на вещите от бита и да си представи живота на едновремешните троянски семейства.    – Коя част от изложбата е харесвана най-много от учениците?
– Всеки, разглеждащ изложбата, се впечатлява от различни експонати, но привлича вниманието витрината със стария (отдавна излязъл от употреба) радиоапарат заедно със снимка на едни от първите радиослушатели в региона (от 1927 г.), стационарен телефон с дизайн от първите десетилетия на 20. в., текстилен класьор за писма редом с мобилен телефон от нашето съвремие, побиращ в себе си идеята за всичко изброено. Впечатляват и традиционните троянски носии – мъжка и женска – за тържествени случаи; ютията, работеща с горещи въглени. Интересна е и витрината с дъската, на която са пишели учениците някога – първообраз на днешната тетрадка, заедно с помагала за зрелостен изпит от 1942 г., които са редом с модерния електронен таблет за четене на книги.   – Колко време ви отне да съберете предметите за изложбата?
– Тъй като имахме ясна концепция за изложбата, събирането на предметите не отне много време. Просто отворихме бабините ракли. Любезно ни подкрепиха в начинанието Музеят на занаятите в Троян, колеги и служители от училището, които с готовност откликнаха – отвориха бабините ракли, а и граждани, които пазят старите вещи, тъй като за тях имат сантиментална стойност. Благодарим на г-жа Цекова, която ни предостави възможността да осъществим идеята си.   – Срещнахте ли затруднение в намирането на предмети за изложбата?
– Не срещнахме затруднения, а по-скоро имахме подкрепа. С желание, ентусиазъм и вяра плановете стават по-лесно осъществими. Бяхме убедени, че нареждането на един пъзел от миналото има своето духовно място в ежедневието ни, че възраждането на индивидуалната история има смисъл, за да ни покаже, че връзката между поколенията не е прекъсната, съществува.   – Кой е най-ценният експонат от тази изложба?
– Всички са ценни, те „разказват“ истории, но сме впечатлени от едно писмо от 1880 г., написано с красив почерк от син до родителите му. В писмото си младежът първо се обръща към отечеството, а после към уважаемите родители. Писмото провокира размисъл за родината като дом и за родния дом като неотменна част от общата представа за роден свят.    – Имате ли любим експонат?
– Да, червеният сатенен класьор за писма с избродирани цветя, който е първообраз на съвременните папки, но според мене е много по-красив и изящно изработен. (Нели Несторова)
– Моят любим експонат е пишещата машина – изключително красива и ценна. (Веселка Пелтешка)   – Имате ли идеи за други изложби в бъдеще и ако да – какви?
– Да, вече имаме такава идеи, които в голяма степен са подсказани от нашите ученици.   – Какво искате да предадете на новото поколение с тази изложба?
– Някога животът е имал конкретни измерения, нелеки дни, осъществявани с по-бавен темп и изискващи търпение и упоритост, но затова пък и оставеното наследство е било по-трайно, дори по-щадящо за природната среда (от екологично гледище – засегнали сме и тази тема). Изложбата е нашето послание към новото поколение да цени наследеното, да съхранява родната традиция, в която преоткриваме и себе си.
 

Въпроси и снимки: Полина Трифонова от 7. б  клас