През май седмокласниците участваха в учебна екскурзия „По стъпките на баба Илийца“ до Черепишкия манастир и село Челопек. Маршрутът включи също посещение на пещерата Леденика и разходка във Враца. Впечатления споделиха две седмокласнички.  
Първо бяхме на Черепишкия манастир, където бях очарована от интересните елементи от културата на българите. Черепишкият манастир беше много красив, заобиколен от природата и спокойствието на околността.  След това посетихме къщата на баба Илийца, където се впечатлих от  историите, които ни разказа потомката на знаменитата българка. Беше много интересно как една малка къщичка може да крие толкова много история и случки.  Учителите ни заведоха и в пещерата Леденика, която, очаквано, беше много студена. Там наистина си беше изживяване и приключение. Пещерата също криеше своите тайни, които разбрах от екскурзоводката. Разходката в Леденика беше чудна и отново си тръгнах доволна. После преподавателите ни пуснаха да се разходим сред центъра на красивата Враца.  Накратко – преживяването беше наистина чудесно и оправдание за многото снимки, с които изпълних телефона си. Наистина си заслужаваше да отидеш, вместо да прекараш деня си на телефона или пред компютъра в Троян. Благодаря на учителите, които го организираха!

Петя Краевска

 

Тази екскурзия беше невероятна! Да започна с това, че всички седми класове бяхме там. Това много ми допадна, защото не се ограничаваш само с хората от класа си, а имаш много по-голям шанс да откриеш точно твоите хора, с твоята енергия  – това за мен е ключът към уникалното преживяване. Пътуването мина много забавно, по-добре от това да стоя на едно място и да не разговарям с никого. След  като видяхме  поразителни и незабравими  гледки в Искърското дефиле, с голямо любопитство очаквахме да видим Черепишкия манастир сред това райско място. Да го видиш как е  обграден от красиви гори и скали, е наистина невероятно. Обиколихме всичко в обителта, разгледахме много внимателно Вазовия кът, запалихме по една свещичка за здраве и оставихме пари за благотворителност.  Другата ни спирка беше къщата на баба Илийца. Въпреки че това беше на пръв поглед една обикновена стая, мога да кажа, че се „отпуснахме“ и доста по-добре разбрахме и запомнихме всичко, научено от литературата. Екскурзоводката, която ни разказа цялата биография на баба Илийца, искаше да ни пренесе в някогашния живот. Тя показваше старинни предмети и ни питаше за нашите предположения за употребата им. Всеки беше свободен да каже мнението си и да задава въпроси.  Пещерата Леденика! Аз много се вълнувах от точно това място, защото обичам такъв тип преживявания и съм много любопитна. Когато автобусът спря, ни посрещнаха някакви кончета, които изключително много ме зарадваха. Време е да влизаме в пещерата.  Виждаш само желязната порта, чуваш, че тече вода, и като се доближиш до вратата, те лъхват студени вълни. Първото впечатление е за доста мрачна и страшна пещера. Влизаме, правя първите крачки по мокрите скали в тъмнината (е, имаше и лампи), но си казвам, че каквото и да ми се изпречи на пътя, няма да ме спре и ще стигна до края на тази пещера. Стигам първата зала, вдигам си главата нагоре и виждам великолепната гледка. Любопитна, започвам да отглеждам всичко до най-малкия детайл, за да се уверя, че това наистина съществува. Докоснах се до почти всичко – разбира се, само това, което ни беше разрешено. Минаваме към още по-голямата зала, тя е направо ослепителна! Ще се опитам да ви го опиша така: по стените се образува скреж и дори цели ледени водопади, висулки от таваните напомнят боздугани и мечове, на подовете се появяват ледени “сервизи от бутилки и чаши”, виждаш огромни, спиращи дъха ледени колони. А това е само началото. Предстои много изчакване, слизане по стълби, промушване през малки и големи дупки, прескачане, лазене, патешко ходене. Имаше много адреналин и беше наистина интересно. Като минеш всичко това, виждаш, че си е заслужавало.

Моника Иванова