Дълги години сбирката е изложена в местното читалище „Развитие – 1898 г.“, където се разраства и обогатява. След ремонт на сградата се налага да бъде преместена, а в момента е подредена в плевнята на стара къща, собственост на Маринова.

Колекцията се обогатява не само благодарение на личните ѝ търсения, но и чрез снимки, документи и предмети, дарени от наследници на местни хора, от близкия Троянски манастир, Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата и други институции.

За самата Маринова най-интересни се оказват документите и старата фотография, като не си поставя ограничения, макар да казва, че, разбира се, колкото са по-стари, толкова са по-ценни. Другото е просто много любопитно, но ако човек мисли по-сериозно по въпроса може да си направи изводи за дрехите, за костюмите, дори за начина, по който гледат, за начина, по който са празнували, по който са погребвали, каза тя.

„В погледа на тия хора има нещо много по-различно от сегашното време. Много неща могат да се кажат – повече скромност, повече смирение, сериозност, повече дух и вяра. Те определено са били вярващи, а това никак не е за пренебрегване“, допълни Маринова.

Сбирката присъства и в онлайн пространството със собствени сайт и фейсбук страница „Минало незабравимо“. От събраната огромна колекция от документи и снимки, около 4200 са проучени и публикувани в сайта и могат да се свалят свободно. Проучванията за това кой е на снимката или с какво събитие е свързана основно се осъществяват чрез тях или с лични посещения при най-възрастните хора в Орешак, разказа Маринова. Потомци на хора от снимките много често се намират чрез сайта, като има дори хора от чужбина, разпознаващи свои прадеди. Това е много важно, защото снимка без информация няма същата стойност, подчерта тя.

Наличният материал е огромен, частично подреден на пана, и най-общо може да бъде разделен на родови снимки, личности, хора и събития, манастирът, училището, театърът, военни, сватби, погребения, документи. Важна част от него са родословните дървета на големи местни родове. Наред със запазените снимки и документи, музейната сбирка пази и стотици предмети, свидетелстващи за бита и поминъка на хората в региона, като например керамични образци на местни майстори.

Музейната сбирка съхранява снимки и вещи както на обикновени хора от селото, така и на личности с регионално или национално значение. Сред тях са снимка от 1908 г. от погребението на първия светски учител в Орешак Партений Белчев, учител на Иван Вазов и вещи на майката на покойния патриарх Максим, роден в Орешак и прекарал послушническите си години в Троянския манастир.

Снимките на Маринова са съхранили спомена и за разрушени вече сгради, свързани с дейността на  Васил Левски в региона, като къщата на Найден Хасъмски – Терзията. Тя остава в историята с името „Комитетската къща“, но е оставена да се руши и пада преди няколко години. От тях можем да придобием представа и как е изглеждал разрушения от комунистическата власт женски метох в с. Колибито (дн. Черни Осъм), от който Апостола потегля към с. Къкрина и гибелта си. Част от колекцията са и табло с образите на  всички братя от Троянския манастир, които са участвали в революционния комитет, създаден от Левски, и списъци на поборници, четници и опълченци от Троянския край.

Сред любопитните артефакти, съхранявани от Маринова, са първият театрален афиш на читалището, което тогава е общо за селата Орешак и Черни Осъм, писмо от 1880 г. от млад войник, изразяващо любовта му към родината и признателност към родителите, които са го отгледали.

За това, че застраховката „Гражданска отговорност“ не е модерна приумица свидетелства запазена от 1940 г. полица. За сериозното отношение към алкохолните питиета говори фактът, че е имало специална комисия по ракията, чиито членове са минавали по места, за да я описват, както и запазен патент за право за варене на ракия.

Според Стела Маринова интерес към музейната сбирка имат хора, търсещи корените си, оценяващи старата фотография, старата история, родословните дървета и крачката назад, която всички трябва да направим, ако искаме да тръгнем напред.

В момента тя търси нов дом за своята колекция. В началото сбирката стои много добре в плевнята, в която е подредена, но равносметката след три години е, че част от експонатите започват да се увреждат по различни причини. Хубаво е да е на видно място, за да може да се посещава от туристи, иначе ще стои в плевнята, ще я поддържаме с помощта на приятели, дотогава, докато си намери постоянно място, защото местенето е трудно, каза Маринова.

В местното читалище отново би се намерило място за нея и има предложение за това, но не се търсят и други възможности, за да бъде достъпна за повече хора. Поради заетост, музейната сбирка не е рекламирана, но ако за нея се знае, ще се посещава от много хора, смята тя.

Да се съхрани и покаже паметта за онова време е много важно, подчерта Маринова. Защото може би имаме много повече, отколкото си мислим в себе си – повече сили, повече възможности. Ние не пътуваме към Европа, ние сме били винаги в Европа. Като погледнете старите фотографии, това са хора, ходили в Цариград по пазарите, произвеждали и продавали там. Хора, завършили във Виена, погледнете ги – вижте им шапките, вижте им облеклото, но тези хора, които са ходели в чужбина, за да заработят пари на гурбет, са се връщали и са ги влагали в България, добави тя.