Според прогнозите на Организацията на обединените нации бебе, родено някъде във вторник, ще бъде осеммилиардното в света.
„Този важен момент е повод да отпразнуваме разнообразието и напредъка, като същевременно отчитаме споделената отговорност на човечеството за планетата“, заяви в изявление генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
ООН обяснява този ръст с човешкото развитие, като хората живеят по-дълго благодарение на подобренията в общественото здраве, храненето, личната хигиена и медицината.
Той е резултат и от по-високата раждаемост, особено в най-бедните страни в света – повечето от които са в Африка на юг от Сахара – което излага на риск техните цели за развитие.
Колко е твърде много?
Нарастването на населението също така увеличава въздействието на икономическото развитие върху околната среда.
Но докато някои се тревожат, че осем милиарда души са твърде много за планетата Земя, повечето експерти твърдят, че по-големият проблем е прекомерното потребление на ресурси от най-богатите хора.
„Някои изразяват загриженост, че светът ни е пренаселен“, казва ръководителят на Фонда на ООН за населението Наталия Канем. „Аз съм тук, за да кажа ясно, че самият брой на човешките животи не е причина за страх“.
Джоел Коен от Лабораторията за популации към Университета Рокфелер заяви пред АФП, че въпросът колко хора може да издържа Земята има две страни: природни ограничения и човешки избор.
Нашият избор води до това, че хората консумират много повече биологични ресурси, като гори и земя, отколкото планетата може да възстанови всяка година.
Прекомерното потребление на изкопаеми горива например води до повече емисии на въглероден диоксид, които са причина за глобалното затопляне.
„Ние сме глупави. Липсва ни далновидност. Ние сме алчни. Не използваме информацията, с която разполагаме. Именно в това се крият изборът и проблемите“, казва Коен.
Той обаче отхвърля идеята, че хората са проклятие за планетата, като казва, че на хората трябва да се даде по-добър избор.
Забавяне на растежа
Сегашното население е повече от три пъти по-голямо от 2,5 милиарда души в света през 1950 г.
Въпреки това след пика в началото на 60-те години на миналия век темпът на нарастване на световното население рязко се е забавил, казва пред АФП Рейчъл Сноу от Фонда на ООН за населението.
Годишният ръст е спаднал от високите 2,1 % между 1962 и 1965 г. до под 1 % през 2020 г.
Той може да спадне още повече до около 0,5 % до 2050 г. поради продължаващото намаляване на раждаемостта, прогнозира ООН.
Според прогнозите на ООН населението ще продължи да нараства до около 8,5 млрд. души през 2030 г., 9,7 млрд. души през 2050 г. и ще достигне своя връх около 10,4 млрд. души през 80-те години на ХХ век.
Други групи обаче са изчислили различни цифри.
Базираният в САЩ Институт за здравни показатели и оценки (IHME) в свое проучване за 2020 г. изчисли, че световното население ще достигне своя максимум до 2064 г., без да достигне 10 милиарда, и ще намалее до 8,8 милиарда до 2100 г.
Черната смърт
От появата на първите хора в Африка преди повече от два милиона години световното население се разраства балонно, като има само мимолетни паузи в увеличаването на броя на хората, споделящи Земята.
Нашите предци са били ловци-събирачи, които са имали малко деца в сравнение с по-късните уседнали популации, за да поддържат номадския си начин на живот.
Въвеждането на земеделието през неолитната епоха, около 10 000 г. пр.н.е., довежда до първия известен голям скок на населението.
Със земеделието се появяват уседналостта и възможността за съхранение на храна, което води до рязко повишаване на раждаемостта.
Според Френския институт за демографски изследвания от около шест милиона души през 10 000 г. пр.н.е. световното население скача на 100 милиона през 2000 г. пр.н.е. и след това на 250 милиона през първи век от н.е.
В резултат на „черната смърт“ между 1300 и 1400 г. човешката популация намалява от 429 на 374 милиона души.
Други събития, като Юстиниановата чума, засегнала Средиземноморието в продължение на два века от 541 до 767 г., и войните през ранното Средновековие в Западна Европа, също са причинили временни спадове в броя на хората на Земята.
От XIX в. нататък населението започва да се увеличава до голяма степен благодарение на развитието на съвременната медицина и индустриализацията на селското стопанство, които увеличават световните доставки на храна.
От 1800 г. насам населението на света е скочило осем пъти – от около един милиард на осем милиарда души.
Разработването на ваксини е от ключово значение, като особено важна е ваксината срещу дребна шарка, която помага за унищожаването на един от най-големите убийци в историята.
На 6 ноември в Троянския манастир „Успение Богородично“ бе отбелязана 10-годишнина от кончината на Негово светейшество българския патриарх Максим. Поводът събра архиереите на Българската православна църква, ведно с игумена на Троянския манастир епископ Сионий, които отслужиха Света литургия и панихида до гроба.
Патриарх Максим е погребан в църквата на Троянската света обител, близо до чудотворната икона на света Богородица Троеручица.
Да отдаде почит на покойния патриарх дойде и кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова. Тя присъства на ритуала, а после поднесе цветя на гробното място.
Припомняме, че на 24 април 2012 г. по предложение на Корнелия Маринова, тогава председател на Общинския съвет в Ловеч, Максим е избран с решение на общинските съветници за почетен гражданин на Ловеч поради големите му заслуги за духовния живот на българския народ.
Обръщение към присъстващите от името на Негово светейшество Неофит, патриарх български, прочете Ловчанският митрополит Гавриил. В текста за Максим се казва: „Заветът му към нас бе да пазим светостта и единство на БПЦ. Единство, което той успя да удържи в условията и враждебност и безпрецедентен натиск. Наш свещен дълг е да пазим в църквата паметта за него и да подражаваме на примера му.“
Патриарх Максим почина на 6 ноември 2012 г. на 98-годишна възраст, като беше начело на БПЦ 41 години.
Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. От 1929 г. учи в Софийската духовна семинария, която завършва в 1935 г. На следната година става певец и деловодител на църквата „Успение Богородично“ в Русе, като остава на поста до 30 април 1938 година. През септември същата година започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. По време на ваканциите си е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир. Участва в изборите за Ловчански митрополит и на 20 ноември 1960 година е канонически утвърден за такъв. От 4 юли 1971 г. до кончината си е български патриарх и софийски митрополит.
Община Ловеч, пресцентър
