
Ще ви припомним историята на празника.
12-те апостоли на Иисус, заедно със Света Богородица и други вярващи, общо 120 души, били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос.
В десет часа сутринта настанал голям шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И „явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух“.
Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение.
Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.
Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадат и живота си за вярата Христова.
Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи. По случай празника в Иерусалим на тоя ден се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.
Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино – въпреки ранния час.
Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи.
В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души.
Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
За смисъла на празника и за неговото значение хубава проповед произнесе пред троянските вярващи отец Станимир.